Върховният съд разреши вписването на втора православна църква в България
Решението на касационните магистрати е окончателно и не подлежи на обжалване и протест
Върховният касационен съд разреши вписването в регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд на Българската православна старостилна църква (БПСЦ), като отмени решението на СГС, потвърдено по-късно и от апелативните магистрати.
Така Българската православна църква вече не е единствената, която може да се нарича "православна" по закон у нас.
Според върховните съдии няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на БПСЦ биха се засегнали права на "Българска православна църква - Българска патриаршия" и нейните членове.
"За тази религиозна институция е безспорно, че съществувайки от векове, е участвала в укрепването на българския национален дух и държавност, че понастоящем обединява мнозинството от православните християни в страната, че е единна, авторитетна и се ползва с изключителното уважение на институциите и обществото. Същевременно исканата регистрация е за малка религиозна общност, която съществува от 30 години и няма претенции към вътрешната организация и имуществото на "Българска православна църква - Българска патриаршия"", пишат в решението си върховните магистрати.
Предстоятел на законната вече Българската Православна Старостилна Църква е Триадицкият митрополит Фотий, а в Синода влизат Созополският епископ Серафим и Кишиневският и Молдовски архиепископ Георги, който е временен член.
Старостилната църква има 18 храма в страната, а катедралният й храм "Успение на Пресвета Богородица" се намира в столичния жк. "Бъкстон". Техен е и девическият манастир в кв. "Княжево", в който служат 60 монахини.
Всъщност отделянето на свещениците от старостилната църква от Българската православна църква става през декември 1968 година, когато Синодът на Българската патриаршия публикува "Послание към духовенството и всички чеда на Българската православна църква", в което известява за предстоящата реформа на църковния календар - приемането на т.нар. новоюлиянски календар. В него неподвижните празници (Рождество Христово, Богоявление, Благовещение, Успение Бoгородично и т.н) съвпадат с Григорианския календар, а за подвижните (Господни) - Възкресение Христово и свързаните с него се ползва Юлианският календар.
Промяната обаче е отхвърлена от тогавашните архимандрити Серафим (Алексиев), Сергий (Язаджиев), Пантелеймон (Старицки), от йеромонах Серафим (Дмитриевски), от игумения Серафима (Ливен) и цялото сестринство на манастира "Покров на Пресвета Богородица" в кв. "Княжево". Те заявяват в писмо до българския патриарх Кирил, че по съвест не могат да приемат реформата, тъй като тя е в противоречие с богослужебния Устав, с литургичното и каноническото предание на Православната Църква.
След 1989 година до сега са правени опити за официализиране на старостилната църква, но без успех.
Пълният текст на решението на Върховния касационен съд може да прочетете ТУК>>>