Февруарските протести събориха правителството на премиера с най-висок рейтинг - Бойко Борисов, а няколко месеца по-късно назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС от кабинета на Пламен Орешарски предизвика нестихваща месеци наред протестна вълна.

Управляващите така и не обясниха чие всъщност е било предложението, затова най-често задаваният въпрос остава "Кой?"

Ето как се случи всичко:

10 февруари

В над 10 града в страната бяха проведени първите масови протести "срещу монополите, корупцията и предателите във властта“. Повод за недоволството станаха получените в началото на годината по-високи сметки за ток.

20 февруари 

Премиерът Бойко Борисов съобщи в парламента, че подава оставката на воденото от него правителство, защото "не може да гледа повече окървавен Орлов мост".

3 март

Почина 36-годишният Пламен Горанов, който дни по-рано се самозапали пред общината във Варна в знак на протест. Той се превърна в символ на протестите.

13 март

Служебното правителство на Марин Райков пое властта от кабинета на Бойко Борисов.

11 май

В деня за размисъл преди предсрочните избори TV7 съобщи, че в печатницата "Мултипринт" в Костинброд, собственост на общински съветник на ГЕРБ, са открити незаконно отпечатани 350 000 изборни бюлетини.

БСП и ДПС дадоха извънредни пресконференции и обвиниха партията на Бойко Борисов в опит за манипулиране на изборите.

12 май

Предсрочните избори бяха спечелени от ГЕРБ с 30.53%, срещу 26.61% за БСП, 11.31% - за ДПС, и 7.30% за "Атака". ГЕРБ обаче получи едва 97 депутати (БСП - 84, ДПС - 36, „Атака” - 23).

23 май

Президентът връчи мандат за съставяне на кабинет на Бойко Борисов, който обаче го върна. След това Росен Плевнелиев връчи мандат на номинирания от БСП за премиер Пламен Орешарски, който прие.

29 май

120 депутати от БСП и ДПС избраха Орешарски за министър-председател.

14 юни 

За 15 мин. парламентът избра депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС. 

Часове по-късно президентът обяви, че снема доверието си от правителството, а в София започнаха масови всекидневни протести срещу правителството.

Под обществен натиск парламентът отмени избора на Пеевски.

23 юли

Протестиращи блокираха сградата на парламента докато депутатите обсъждаха актуализацията на бюджета.

При опит на МВР да изведе депутатите с бял автобус, се стигна до сблъсъци между полицаи и демонстранти. Автобусът беше замерян с камъни и бе принуден да се върне. Късно през нощта все пак народните избраници успяха да напуснат сградата под полицейски кордон.

19 септември

96 депутати от ГЕРБ внесоха вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски заради политиката в сектор "Инвестиционно проектиране". След като вотът не мина, партията на Бойко Борисов внесе втори - за провал в сектора на регионалната политика, който също беше отхвърлен.

8 октомври

Конституционният съд отхвърли искането на ГЕРБ за предсрочно прекратяване пълномощията на Делян Пеевски и той остана депутат от ДПС. 

23 октомври

Ранобудните студенти окупираха най-голямата аудитория в СУ "Св. Климент Охридски" - 272. След това продължиха с пълна окупация на Ректората, която продължи до 18 ноември. След това Ранобудните продължиха символично окупацията в аулата. 

3 ноември

Изненадващо зам.-председателят на ДПС и на Народното събрание Христо Бисеров подаде оставка и обяви, че напуска парламента. Той не посочи мотивите си, но след като парламентът гласува оставаката му, от прокуратурата съобщиха, че го разследват за пране на пари и подаване на невярна имуществана декларация.

12 ноември

Нови блъсъци между протестиращи студенти и полицията около парламента. Медиите показаха случаи на полицейско насилие, но вътрешният министър и прокуратурата не откриха доказателства за това. Два дни по-късно в медиите изтекоха "опорните точки", с които на депутатите от БСП е обяснявано какво да говорят за протестите. 

22 ноември

Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов получи трето обвинение - за присвояване на 50 000 лева в полза на свой подчинен, както и забрана да напуска страната.

Преди това зам.-председателят на ГЕРБ бе обвинен за неупражнен контрол при подслушването в МВР, както и заради това, че не е разрешил използване на СРС срещу разследван антимафиот. 

3 декември

Георги Марков напусна ПГ на ГЕРБ. Два дни по-късно го последва и Светлин Танчев. Двамата заявиха, че стават независими депутати.

Допълнете събитията, които за вас са сред най-важните за изминаващата година.