Васил Тончев пред Dir.bg: Ако дистанцията се запази, ГЕРБ ще станат непреодолими
"Всяка партия, която влезе, ще даде съществено отражение върху кантара в НС, от една страна са ПП, ДБ и БСП, а от друга - ГЕРБ и евентуално тези, които биха могли да влязат - ИТН, "Български възход" и "Изправи се, България"
"Сова Харис" излезе с проучване за изборите на 2 октомври, според което ГЕРБ изпреварва "Продължаваме промяната" с 10%. Според социолозите в парламента със сигурност влизат шест партии - освен ГЕРБ и ПП, това са БСП, "Възраждане", ДПС и "Демократична България", като партиите на Слави Трифонов и Стефан Янев за момента също са над чертата от 4%.
И политическият проект на Мая Манолова отбелязва възходящ тренд заради успешната си предизборна кампания, посочват от "Сова Харис".
Проучването показва още, че президентът Румен Радев продължава да е водач по личен рейтинг, следван от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. На трето място се подрежда съпредседателят на ПП Кирил Петков.
"Сова Харис" допълва, че се очаква към тези избори да има малко по-висок интерес. 46,6% от избирателите са сигурни, че ще дадат своя глас на вота на 2 октомври.
За коментар на тази социологическа прогноза Dir.bg потърси управителя на "Сова Харис" Васил Тончев.
Г-н Тончев, на какво отдавате увеличаването на дистанцията между ГЕРБ и ПП?
Това е очевидната тенденция, която се очертава в нагласите на избирателите. Общо взето, знаете, има разделение в нашето общество, има две основни групи - едната е за това да не живеем постарому, да се променяме, да въведем нови правила, нови разбирания; докато другата група просто разчита на стабилността, на опита и на сигурността.
В тази трудна ситуация, в която сме, и на базата на тези 6 месеца управление на правителството на "Продължаваме промяната" мисля, че по-голямата част от хората избират втория вариант, а именно на стабилност и сигурност.
А къде ще отидат отказалите се от ПП - ще се върнат в ДБ, в ИТН, в друга формация или отново в групата на негласували?
По-скоро ГЕРБ нараства. Да, има известен отлив от "Продължаваме промяната" и известно разочарование. Има такъв процес на пренасочване към "Демократична България" - на предишните избори беше обратното - от ДБ отиваха към ПП. Сега това не е масово явление, но все пак съществува, засичаме го.
Има ли скрит електорален потенциал в някоя от партиите? Най-често това се говори за ДПС и "Възраждане".
При ДПС определено има на база на данните, които засичаме. Знаем, това са в малките населени места, труднодостъпни са за анкетьорските екипи и винаги техният резултат е бил подценяван. Като прибавим и резултата, който се очаква да дойде от Турция и да бъде в подкрепа за ДПС, мисля, че ще станат конкурент в групата с БСП и "Възраждане" относно третото, четвъртото и петото място на изборите.
Данните засега показват, че БСП е фаворит да вземе третото място.
ДБ излязоха с предложение да се явят заедно на изборите с ПП, но то беше отхвърлено. Дават ли отговор резултатите от вашето проучване дали неуспялото предизборно обединение между ПП и ДБ е добър или грешен ход за общия им резултат?
Зависи от стратегията. Според мен, ако се бяха обединили, това щеше да има значение в по-дългосрочна стратегия за развитие на дясното пространство. И от тази гледна точка би било добре за десния избирател.
От гледна точка на тези избори - по-скоро не. По-скоро двете ще съберат повече гласове, но това разпиляване на избирателите между двете пречи на консолидацията. Така че зависи от гледната точка и перспективата, с която се гледа.
Така или иначе ПП, според политиките, които упражняват, те минаха плътно вдясно и някак си покриха полето, в което преди това се намираше ДБ. Те отстъпиха от центристките позиции и заеха позиции, които изцяло са насочени вдясно.
Какво е значението за евентуалното решаване на политическата криза от това кой ще бъде трети, четвърти и пети, след като БСП, "Възраждане" и ДПС са в относително близки позиции? Не само във вашето, а и във всички други проучвания.
Според мен има по-скоро психологически ефект и ефект за престиж на отделните формации. Но от гледна точка на това как ще се групират различните партии, за да се направи мнозинство - това вече е друг въпрос и тази класация по никакъв начин не оказва влияние.
Ако дистанцията между първите две партии - ГЕРБ и ПП, се запази в тези граници, тогава е ясно, че от страна на ПП, БСП и ДБ няма как да бъде съставено мнозинство. Мнозинство може да направи само ГЕРБ с партиите, с които се разбере. ГЕРБ ще станат непреодолими, незаобиколими.
А какво очаквате, ако и тези избори не помогнат за съставянето на правителство? Кой ще спечели и загуби от нов неуспех?
Ще загуби този, който може да състави кабинет и избяга от отговорността, както стана със Слави Трифонов, когато имаше мнозинство, както ще стане вероятно с ПП, които държаха властта само за 6 месеца и не успяха трайно да се настанят в изпълнителната власт.
Така и например, ако ГЕРБ има сега това мнозинство и избяга от отговорност, мисля, че партията ще е губеща в тази ситуация.
Знаем, че има партии, които ясно засвидетелстваха подкрепата си към президента, и такива, които се дистанцират от него. В този случай какво се случва с т. нар. "президентски" гласове - тези които са против ГЕРБ, БСП, ПП, и ДБ? Ще си ги разделят ли ИТН и "Възраждане", ще има ли и в посока Стефан Янев и Мая Манолова?
Мисля, че такава аналогия няма основание да бъде правена. Мисля, че в момента президентът се държи на достатъчно голямо разстояние от всички партии. Не виждам партия или формация, която да е близка до него и която той да фаворитизира, както беше на миналите избори, когато там очевидно неговата подкрепа беше по посока "Продължаваме промяната".
Аз мисля, че той се опари от това нещо, тъй като политиките, които те правят, и неговото разбиране за това как да се решат нещата явно се разминаха диаметрално. Така че на тези избори мисля, че той се държи на голямо разстояние от всички.
И все пак възможно ли е по-малки партии, именно като "Български възход" и "Изправи се, България", да променят картината в следващия парламент?
Всяка партия, която влезе в парламента, ще даде отражение и то съществено, тъй като става дума за кантар между двете големи противостоящи групи - от едната страна ПП, ДБ и БСП и от другата - ГЕРБ и евентуално тези, които биха могли да влязат - евентуално ИТН, евентуално "Български възход", евентуално Мая Манолова.
Мисля, че с "Възраждане" никой няма да пожелае да прави коалиции, тъй като все пак те се очертават като антиевропейска партия. ДПС засега е някак си заобиколена от всички, но това не значи, ще се откажат от парламентарната ѝ подкрепа. Би могло едно мнозинство, в което ДПС не участва пряко в изпълнителната власт, да бъде подкрепено от ДПС, като по този начин партията да си гарантира следващата изпълнителна власт.
Как отвореният от Слави Трифонов въпрос за президентска република влияе на електоралните нагласи?
Мисля, че това е предизборен ход от тяхна страна - нещо, което е по-различно от всички останали, начин да приковат вниманието повече към себе си. Но и юристи, и конституционалисти обясниха - това е невъзможно да стане на практика. Такава реформа може да се направи само ако има пълен обществен и политически консенсус, а в такава обстановка в момента няма.
Слави Трифонов обясни, че въпросът ще бъде зададен дали да се свика Велико Народно събрание, за да може да се проведе референдумът. Все пак няма ли по някакъв начин да натежи в електоралните нагласи?
Това е така разчетено, че да помогне на ИТН в предизборната борба, но е идея, която не би могла да се реализира.
Когато говорим за избирателна активност, посочвате в проучването, че хората, които са сигурни, че ще гласуват, са 46,6%. Кой е с най-голям потенциал да привлече част от тези 16.1%, които все още се колебаят? Може ли с темата за президентска република това да е ИТН?
Не разбирам каква е връзката между ИТН и избирателната активност. Тези проценти, 46,6, са хората, които твърдо са убедени, че ще гласуват. От тези 16,1% практиката показва, че много малко от тях отиват да гласуват. Това са хора, които имат политически предпочитания - някои харесват ГЕРБ, други БСП, ДПС и т.н., но те обикновено не отиват да гласуват и резултатите, както сме се убедили в практиката, повтарят числото на тези, които първо са решили да гласуват. Тоест аз очаквам тези 47% да нараснат с 2-3%, не повече.
Последно време политиката у нас е доминирана изключително от междуличностни отношения. Как подреждането по рейтинг, начело с Радев, Борисов и Петков, променя електоралните нагласи?
Радев практически не участва в тези избори и се държи на отстояние от всички политически субекти, доколкото може. А оценките на Борисов и Петков вече са пряко свързани с формациите, които те ръководят. На тази база виждаме, че отношението към Борисов търпи известен Ренесанс. След 12-годишното му управление обществените слоеве просто вече смятаха, че неговата роля е свършила и че той трябва да отиде на заден план, но виждаме, че на базата на това, което се случва последната година и половина, някак си много хора смятат, че това, което той прави, би било по-добро от това, което идва след него. Така че в известна степен към него има възвръщане на доверието в сравнение с новите политически лица, които изгряха и които пък разочароваха съществени обществени слоеве.
Ако Борисов заяви обаче, че иска да е следващият премиер, това би попречило на ГЕРБ, тъй като много хора смятат, че неговото време на върха на политиката е отминало. Но пък това не му пречи да присъства в политиката, както например присъства Ахмед Доган като почетен лидер на ДПС.
В каква политическа посока може да натежи страхът от влошаване на материалното положение?
В посоката, в която вече го улавяме като тенденция, а именно здравия разум на мнозинството от избирателите избира сигурността пред промяната и пред рисковете, които води тя.
Коя политическа сила се позиционира най-успешно спрямо външнополитическите убеждения на избирателите по основните теми - отношенията с Русия, войната в Украйна и газовите доставки?
Въпросът не може да има еднозначен отговор, тъй като обществото ни е разделено на две големи групи - по отношение на войната с Украйна, по отношение на договора с "Газпром", по отношение на настроенията към Русия - зависи от коя гледна точка ще оценяваме.
Така или иначе, като виждаме настроенията в обществото, преобладаваща част са "за" това, че България трябва да поддържа някакви отношения към Русия като към един голям съсед, който има и ще има голямо влияние в региона също и след войната. Тоест мнозинството от хора не позиционира България в позицията на "ястребите", на тези, които имат едно крайно рестриктивно отношение към Русия.