Преди 170 години, в средата на октомври 1853 г., Турция обявява война на Русия, която остава в историята като Кримската война. Франция, Великобритания и Сардиния също са на страната на Турция. Поводът е спор за светите места в Палестина. Русия иска контролът върху християнския храм във Витлеем да остане в ръцете на православната общност, докато Франция настоява той да премине към католиците.
Същинската причина за войната обаче е сблъсъкът на интереси между водещите европейски сили и Русия в Близкия изток. Втората четвърт на XIX в. - времето на бърз икономически растеж на страните от Западна Европа, времето на индустриалната революция и развитието на пазарните отношения. Светът постепенно се приближава към точката, отвъд която всяка страна има само един избор: да развива капитализъм и да стане икономически лидер или да бъде контролирана от по-силни играчи. Великите сили поглеждат към отслабващата Османска империя и правят планове за бъдещото разделяне на нейните територии.
В икономическо отношение Русия остава аграрна страна с неефективно крепостно земеделие, но запазва големите си външнополитически амбиции. Нейните цели са контрол над проливите - Босфора и Дарданелите (и по този начин достъп до Средиземно море), влияние на Балканите и в Кавказ (постоянни военни зони в Руско-турските войни, които Русия в повечето случаи печели). Вероятно и в Крим руската армия би могла да надделее над турската, но да се справи и с обединените войски на Великобритания и Франция не е по силите ѝ. През 1856 г. Русия претърпява съкрушително поражение.
За руското общество то е шок. Информацията за подробностите около катастрофата в Крим е достъпна за широката общественост. Репортери работят на фронтовата линия (между другото, това е един от първите военни конфликти, заснет във фотографии). Лев Толстой издава своите "Севастополски разкази" в "Современник" по пресни впечатления.
За руския управляващ елит отново, както по времето на Петър Велики, става очевидна една проста закономерност - никакви традиции, обединяващи обществото, не могат да помогнат на страна с изостанала икономика. Британските нарезни пушки се оказват по-ефективни от руските гладкоцевни. Руският ветроходен флот отстъпваше на парните кораби на британците и французите. Военната промишленост и системата на организация на противниците на Русия са по-напреднали. Лошите пътища не ѝ позволяват бързо да прехвърля подкрепления към Кримския театър на бойните действия. Пресата по онова време пише, че е по-лесно да се доставят войници от Санкт Петербург до Крим по море, отколкото по суша.
Накратко, войната разкрива вътрешните проблеми на страната. "Предавам ти командата не в ред" - казва умиращият Николай I на своя наследник през 1855 г. Носят се слухове, че всесилният император е приел отрова или нарочно се е простудил до смърт, докато е приемал парад в лют студ. Наследникът му Александър II скоро премахва крепостното право и провежда редица други важни реформи, включително съдебна. По трагична ирония на историята самият Александър става жертва на революционери, които виждат основния проблем на Русия в самодържавието, а не в икономическата изостаналост.
Основно събитие в бойните действия е защитата на Севастопол от руската армия срещу силите на коалицията, съставена от Великобритания, Франция, Турция и Кралство Сардиния. "Севастополската епопея" продължава 349 дни. Ако историята ни учи на нещо в този случай, то е, че всеки опит за промяна на световното равновесие със сила неизбежно води до конфронтация, а тази конфронтация не завършва добре за никого, пише Би Би Си в текст, посветен на една годишнините от войната.
Причини за войната
Лондон и Париж не се озовават в Крим нито защото няма какво да правят, нито пък от патологична русофобия, пише Би Би Си в текст посветен на войната преди десетина години. В началото на войната британците знаят за Крим само, че съществува, мислят, че е в тропиците, и не се подготвят с топли дрехи. В мемоарите на участниците в кампанията винаги непременно се споменава колко ужасно са мръзнали позициите.
Някогашната могъща Османска империя по това време е изостанала в развитието си. На тогавашните политици не им идва на ум мисълта просто да я оставят на мира. "Източният въпрос" се превръща в почти основен проблем за десетилетия. Разделянето на Турция е възпрепятствано от едно обстоятелство: всеки от участниците търси не част, а цяло.
Руският изследовател Андрей Кротков съобщава, че през януари 1853 г. Николай I предлага на британския кабинет да си поделят Турция, както баба му Екатерина II е разделила Полша с Австрия и Прусия, и се чуди защо тази идея, според него доста разумна и взаимноизгодна, не среща положителен отговор.
Времената са се променили. Автокрацията и крепостничеството, които през XVIII век не шокират никого, сега се възприемат като варварство, а Русия - като "жандарм на Европа", като не само геополитическа, но и цивилизационна заплаха. Другите сили нямат намерение да ѝ позволят да достигне до Средиземно море и да затвори Черно море за лично ползване.
Всичко започна с един частен конфликт между православни и католици за реда на ползване на църквата "Рождество Христово" във Витлеем, който влиза в историята на дипломацията като "спор за ключовете". Турските власти го решават в полза на католиците.
Проблемът сам по себе си не си струва да се пролива кръв, но Николай I само си търси повод. През юни 1853 г., без да обявява война, той окупира с войските си княжествата Молдова и Влахия (днешна Румъния).
Съгласно замисловатите условия на Одринското споразумение от 1829 г. те остават част от Османската империя и същевременно са "под покровителството" на Руската империя. Какво се е случило с православните в Румъния, за да се реализира правото на покровителство, не е обяснено.
В хода на първоначалните военни действия руснаците започват да отблъскват турците на Балканите и в Кавказ. На 1 декември адмирал Нахимов разгромява турската ескадра в Синопския залив (това е последното голямо сражение на ветроходни флоти).
Отговор на тази "експанзия на юг" е влизането на европейските сили във войната.
Няма исторически доказателства за намеренията на Лондон и Париж да вземат Крим, още по-малко да настъпват дълбоко в Русия. Ударът е нанесен преди всичко по Черноморския флот. Това е, както се казва в днешно време, политика на сдържане.
Николай I не разбира Запада и подценява решимостта му, но надценява собствените си сили. На предупреждението на Наполеон III той надменно отвръща: "Русия през 54-та година е същата, каквато е била и през 12-та!".
В политиката руският цар отдава твърде голямо значение на чувствата. Той смята за невъзможен съюза между Лондон и Париж, тъй като Наполеон III никога не би простил на британците Ватерло и пленяването на чичо му, а и се надява на подкрепата на Австрия, чиято дума по балканските въпроси не е на последно място, защото четири години по-рано е помогнал на Виена да потуши унгарското въстание.
Блясъкът и слабостта на империята
Според много историци в средата на XIX в. Русия е трябвало да мисли за вътрешно развитие, а не за външна експанзия.
Николай I в много отношения е бил привлекателна личност. Когато френският крал Луи-Филип иска от него да му продаде специален червен гранит, добиван само в Русия, за саркофага на Наполеон, проявявайки щедрост към бившия си враг, руският цар подарява камъка.
След като научава, че в Санкт Петербург е починал заслужен унтерофицер и няма кой да погребе ветерана по достойнство, той сам, свалил фуражката, тръгнал след ковчега.
Известен е случаят, когато някакъв войник бил осъден на телесно наказание и заточение в Сибир за това, че, бидейки пиян, се изплюл в една кръчма върху портрета на императора. Николай взел решение: "Еди-кой си да бъде простен, да му бъде предадено, че и аз плюя на него, повече да не се окачват портретите ми по кръчмите".
Въпреки това идеите на царя за благото на Русия и задълженията му ката лидер са били особени. Николай прекрасно разбира, че крепостничеството е анахронизъм, свиква шест тайни комисии по селския въпрос, но накрая казва на граф Кисельов, че проблемът е твърде сложен и предпочита да го остави на потомците.
"Русия е преди всичко военна държава!" - казва той.
След като унищожава кълновете на гражданското общество и изгражда "вертикала на властта", Николай работи "като роб на галерите", по 12 часа на ден, спи в кабинета си на войнишка койка, познава поименно всички офицери от гвардията и петербургските полицейски началници, намесва се в личния живот на придворните и разглежда рапортите за наказани пияни кочияши.
Русия разполага с почти двумилионна армия, но произвежда 20 пъти по-малко чугун на глава от населението, отколкото Великобритания, и влиза в Кримската война с една-единствена железопътна линия, гладкоцевни пушки и 24 военни парахода срещу 150 британски и 108 френски.
Кримската война влиза в руската история не само с храбростта на войниците и моряците и легендарната фраза на умиращия от рана адмирал Корнилов: "Отстоявайте Севастопол!", но и с ширещата се корупция. Според многобройни свидетелства е имало твърда такса: 8% от стойността на договора са отивали в джоба на интенданта.
Хайнрих Шлиман, който по-късно разкопава Троя, е в Русия по това време и печели пари за археологическите си експедиции, като снабдява армията и към края на войната става милионер.
Николай е известен с думите: "Русия вече не се нуждае от таланти, а от усърдни чиновници". Ръководителите на отбраната на Севастопол, адмирал Нахимов и военният инженер Тотлебен, си знаят работата, но стоящият над тях главнокомандващ княз Меншиков, който, между другото, е основен противник на параходите, има единственото достойнство да бъде правнук и съименник на прочутия Алексашка, а Николай смята Петър I за кумир и непременно иска да са има "свой Меншиков".
Без да осъзнава изостаналостта на Русия, императорът се опитвал да поучава и другите. Когато през февруари 1848 г. във Франция избухва революция, той намира за необходимо да издаде специален манифест, завършващ с думите: "Треперете и се покорявайте, защото с нас е Бог!".
Ходът на войната
През лятото на 1854 г. англо-френският флот обстрелва Кронщат, Соловецкия манастир, Аландските острови и Петропавловск-Камчатски. Това не оказва влияние върху хода на войната. Голям морски десант в сухопътна Русия се смята за нереалистичен.
На 14 септември повече от 60 хил. съюзнически войници, без да срещнат съпротива, се слизат на суша край Евпатория. Седмица по-късно руската армия е разгромена на река Алма - британците и французите просто я разстрелват от далекобойните си оръдия.
Ден преди битката генерал Киряков обещава на Меншиков, че войските му ще затрупат врага с шапките си - оттук идва и известният израз.
Меншиков не се съмнява в лесната победа, дотолкова, че кани гражданите на Севастопол да се полюбуват на хода на битката. Противниците били много изненадани, щом видели цивилните граждани да се настаняват по околните хълмове.
Според военните експерти след победата при Алма съюзниците са можели да превземат Севастопол още от самото начало, но са пропуснали момента. Гарнизонът, наброяващ 35 000 души, се подготвя за отбрана. С помощта на населението са изградени осем мощни бастиона около града. Тъй като руските кораби не били в състояние да се противопоставят на англо-френските параходи, някои от тях били потопени, блокирайки входа на Севастополския залив, а моряците и оръдията били изпратени на позиции на сушата.
Британците си имат свой ярък провал - атаката на леката кавалерия при Балаклава на 25 октомври 1854 г.
Проблемът с живата сила е не по-малко остър, отколкото от руска страна. Великобритания не е водила голяма сухопътна война от Ватерло и опитните генерали са крайно недостатъчни. Главнокомандващият, лорд Раглан, е призован на служба след 17-годишно оттегляне.
На 18 юни 1855 г., на 40-годишнината от битката при Ватерло, 30 000 французи и 15 000 британци започват общ щурм на Севастопол. Облечени в парадни униформи, бившите врагове атакуват девет пъти, но са отблъснати.
Място в историята
И от двете страни обикновени хора се превръщат в живи легенди на войната: сред британците - репортерът на "Таймс" Уилям Ръсел и медицинската сестра Флорънс Найтингейл, сред руснаците - колежката ѝ Даша Севастополска и разузнавачът Пьотр Кошка (в съвременността Русия и Украйна спорят чий национален герой е той).
Кримската кампания донася нововъведения, които са запазили значението си и до днес. Руският хирург Николай Пирогов за първи път използва гипсови превръзки и хлороформ (преди него като анестезия се прилагат конски дози алкохол). Британците започват да консумират консервирана храна и изобретяват покриващата лицето плетена шапка с отвори за очите и устата, използвана от съвременните специални части.
Това е първата война, която е широко отразена от медиите. В щаба на съюзниците са разположени кореспонденти и фотографи. От Балаклава до Варна е прокаран подводен телеграфен кабел.
Британската преса публикува жестоки карикатури и истории за мизерията в окопите и некадърността на генералите. "Тези срамни нападки срещу армията опозориха нашите вестници", негодува кралица Виктория, но не прави опит да ограничи свободата на словото.
От другата страна на фронтовата линия един млад офицер, Лев Толстой, предлага на списание "Современник" да изпраща редовни кореспонденции, както биха казали днес, да води блог, но редакторът Николай Некрасов не подкрепя инициативата на неизвестния артилерист.
Великобритания учредява кръста "Виктория", който и до днес е най-високото британско военно отличие.
Загубите в локалния конфликт са колосални: 219 266 от руснаците, 166 668 от съюзниците, почти половината от участниците в бойните действия. Броят на починалите от болести и от двете страни е почти три пъти по-голям от броя на убитите и починалите от рани. 17 225 британци стават жертва на дизентерия, малария и холера.
Финал
На Кавказкия фронт, където битката се води не с британците и французите, а с турците, Русия извоюва победи, в частност отвоюва важната крепост Карс.
В Крим съюзниците вземат превес благодарение на огромното превъзходство в техниката и особено в логистиката. В Балаклава пристига постоянен поток от доставки, до Севастопол е изградена железопътна линия. Интензивността на артилерийския огън се увеличава. На 28 юни 1855 г. адмирал Нахимов, който е душата на отбраната, е убит от заблуден шрапнел.
На 8 септември французите превземат ключовата височина - Малахов Курган. На следващия ден руснаците напускат Севастопол, като преди това взривяват укрепленията и потопяват останалите кораби.
Николай I не доживява да види това. Той умира през февруари 1855 г., простуден по време на парад, на 58-годишна възраст. "Царю, това е самоубийство!" - извикал лейб-медикът Мандт, когато видял царя да се качва на коня си в студа само по униформа.
На 30 март 1856 г. е сключен Парижкият мирен договор. Началникът на жандармерията Алексей Орлов, по-малкият брат на генерал Михаил Орлов, който през 1814 г. приема капитулацията на френската столица, отива да го подпише.
За Русия договорът не е от онези, които сключват победителите. Тя е принудена да изтегли войските си от Румъния, да се откаже от териториалните придобивки, направени по време на войната в Кавказ, и най-важното - от правото да поддържа флот в Черно море.
В продължение на 15 години Санкт Петербург намалява външнополитическата си активност. Външният министър княз Горчаков характеризира това с известната фраза: "Русия се съсредоточава!".
Военният неуспех в Крим е стимул за премахването на крепостното право и реформите на Александър. "Най-здравите вериги за народа се коват от победоносни мечове", отбелязва по този повод Александър Херцен.
Севастопол отново става военноморска база през 1871 г. благодарение на умелата дипломация на Горчаков, който се възползва от поражението на Франция във войната с Прусия. Фьодор Тютчев посвещава ода на това събитие.
Кримската война е единствената в историята, която и двете страни са смятали и все още смятат за загубена.
В Русия, където мнозина все още помнят парада от 1814 г. на Шан-з-Елизе, са шокирани да видят, че Русия не може да се противопостави успешно на европейските армии.
Великобритания и Франция се убеждават, че не са в състояние не само да победят, но и сериозно да обезпокоят континенталната империя. "Никога досега действията на толкова огромна армада с толкова мощни сили и средства не са завършвали с такъв нелеп резултат", пише "Таймс".
Мнозина смятат, че за толкова години светът не се е отдалечил от епохата на разделенията и сферите на влияние.
Действията на руския президент Владимир Путин спрямо Украйна напомнят политиката на Николай I спрямо Турция: "покровителстване" на частта от населението, която гравитира към Русия, оказване на военен натиск и отнемане на части от територията. Западът реагира със сдържане и санкции, припомня Би Би Си.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}