ПП-ДБ се свиха повече от двойно, но отстъпват пред рекордите на ОДС, НДСВ и БСП

Снимка: Станислава Гогова, Dir.bg

ПП-ДБ се свиха повече от двойно, но отстъпват пред рекордите на ОДС, НДСВ и БСП

Кои са най-големите електорални сривове между два парламентарни избора в демократичната история на България

14:23 | 12 юни 2024 | Автор : Стоян Гогов 37 11537 Снимка: Станислава Гогова, Dir.bg

Една от значимите новини от парламентарните избори в неделя е сривът в резултата на коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България". В рамките на малко повече от година тя губи над половината си подкрепа, като от над 621 хил. гласа през април 2023 г. сега взима по-малко от половината - 307 848.

Избрано

Резултатът доведе до оставката на Христо Иванов, до искане на вот на доверие от Атанас Атанасов и предизвика редица крайни оценки.

Невиждан по мащабите си ли е този крах или сме ставали свидетели на далеч по-големи щети от упражняване на политическа власт в демократичната история на България?

Справка в изборните резултати от 1990 г. насам припомня, че сме били свидетели и други случаи с повече от двоен спад на резултати в рамките на два последователни избора за Народни събрание, при това още по-драстични.

НДСВ - свиване 2.69 пъти след пълен мандат управление с ДПС, Новото време и независими, подкрепени от ПГ на БСП
От 1 952 513 до 725 314 гласа (юни 2001-ва - юни 2005 г.)

Загуба на над 1.2 милиона избиратели и повече от двоен срив в проценти.

Парламентарни избори от 17 юни 2001 г. са белязани от един феномен в българската, а може би и световната политика. За първи път бивш монарх се връща в страната си (вече република), за да я оглави като министър председател. Това се случва след като формираното около Симеон Сакскобургготски движение НДСВ успява да спечели 42,74% подкрепа от избирателите. В абсолютни гласове тогава това са 1 952 513 души.

В парламента групата на НДСВ се оказва със 120 депутати, като за съставянето на стабилно мнозинство е направена коалиция с ДПС.

В кабинета са поканени множество млади експерти, а външнополитическите приоритети остават влизането в НАТО и членството на страната ни в ЕС. Първият от тях е реализиран още по време на мандата.

Правителството продължава с приватизацията на държавните активи и дори опитва да даде магистрала "Тракия" на концесия. Междувременно расте недоволството от властовия ресурс, започнал да се съсредоточава около ДПС.

След 4 години на власт НДСВ отива на вторите си парламентарни избори. Вотът на 25 юни 2005 г. нарежда движението на второ място с 19,88%. Формацията на Симеон Сакскобургготски успява да спечели доверието на 725 314 души.

ОДС - свиване 2.68 пъти след пълен мандат управление с Българската левица и Българския бизнес блок
От 2 223 714 до 830 338 гласа (април 1997-а до юни 2001 г.)

По мащаб изборният крах на правителството на Иван Костов и ОДС на практика е идентичен с този на кабинета "Сакскобургготски", но за разлика от него се прощава бързо с властта. За 4 години управление ОДС губи подкрепата на близо 1,4 милиона избиратели. От пълно мнозинство от 52% в парламента "Сините" падат на 18% при следващите избори. Как се стига до тук?

На 19 април 1997 г. в България се провеждат предсрочни парламентарни избори, породени от протестите срещу правителството на Жан Виденов и вихрещата се в страната хиперинфлация. В първа политическа сила се превръщат оглавяваните от Иван Костов "Обединени демократични сили". Гласовете за "сините" си дават 2 223 714 души. ОДС печели 52.26% от вота, гарантирайки си самостоятелно управление.

Правителството на Костов успява да стабилизира лева, въвеждайки валутен борд и поема историческия курс към сближаване с НАТО. По време на мандата се случват и някои спорни събития. Масовата приватизация и дори ликвидацията на големи държавни активи предизвиква съществено недоволство. Даването на въздушни коридори за бомбардирането на Югославия също се приема нееднозначно. Наред с това в страната се появява "нова надежда", която привлича към себе си разочарованите български граждани. Така се стига до колапса на ОДС и издигането на феномена НДСВ., а самият Иван Костов напусна премиерския пост неразбран и обиден.

ИТН - свиване 2.63 пъти за 4 месеца без реализиран управленски мандат
От 657 829 до 249 743 гласа (юли 2021-ва - ноември 2012 г.)

Партията на Слави Трифонов преживява повече от двоен колапс в доверието. Парадоксът е, че за разлика от останалите, тя не участва в управлението, защото не успява да реализира получения мандат. Заради по-ниската избирателна активност, изражението в абсолютни гласове не е толкова голямо - ИТН губи 408 000 избиратели. Процентно обаче загубата е повече от двойна, при това в рамките само на няколко месеца. Ето как се стига до нея.

През 2020 година в България избухват протести с искания за оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Според различни оценки участниците в тях са поне 400 000 души. Те издигат искания за промяна след продължителното управление на ГЕРБ и обвиняват партията на Борисов в корупция, беззаконие и потъпкване на свободата на словото.

Протестите не водят до оставка, но предизвикват пренареждане по време на парламентарните избори от 4 април 2021 г. На тях новооснованата партия на Слави Трифонов не просто влиза от първия път в парламента, а става втора политическа сила, въпреки че социолозите предвещават доста по-скромен резултат. Тогава ИТН печели 565 014 гласа. След изборите не е съставено правителство. На 11 юли 2021 са организирани нови извънредни избори. На тях ИТН става първа сила с 657 829 гласа и 23,78% електорална подкрепа.

Слави Трифонов предлага правителство на малцинството, в което всички министри са номинации на ИТН. Макар мнозинството от политическите сили да декларират желание за "изчегъртване на ГЕРБ", никой не подкрепя предложението и на 14 ноември 2021 г. са проведе, като събират само 9,52% от вота или едва 249 743 гласа.

БСП - свиване 2.4 пъти след 2-годишно коалиционно ляво управление
От 2 258 212 до 939 308 гласа (декември 1994-та - април 1997 г.)

Сривът в доверието към БСП в средата на 90-те години на миналия век също е повече от двоен. А загубата в абсолютни гласове е над 1 милион.

Изборите през 18 декември 1994 г. завършват с победа на БСП и формираната от нея Демократична левица. Гласовете си за червените дават 2 258 212 българи, като процентно това е 43.4% от вота.

Правителството на Жан Виденов си поставя за цел да забави темповете на приватизацията и прехода към пазарна икономика. Държавата се намесва по-активно в икономически живот на страната и определянето на цените.

При правителството на Виденов започват да избуяват финансовите пирамиди, а липсата на контрол върху банковата система отприщва вълна от фалити. През 1996 година България влиза в състояние на хиперинфлация, която преминава границата от 300%. Създава се и зърнена криза, а снабдяването на стоки по магазините се затруднява. Тежката обстановка предизвиква масови протести, завършили с щурм на сградата на Народното събрание и оставката на Жан Виденов.

На 19 април 1997 г. са проведени предсрочни парламентарни избори. На тях БСП получава около 1.3 милиона по-малко гласове. Процентите за "червените" падат от 43.4% на 22.07%.

ПП-ДБ - свиване 2.02 пъти след едногодишна "сглобка" с ГЕРБ-СДС и ДПС
От 621 069 до 307 848 гласа (април 2023-та - юни 2024 г.)

Тук идва ред и на ПП-ДБ. Коалицията претърпява двоен срив в броя на избирателите си, въпреки че разликата в проценти не е двойна. През 2023 година формацията има 24.56% от вота, а през 2024 - 14.33% от него.

Парламентарните избори от 11 юли 2021 носят добър резултат не само за ИТН, но и за Демократична България, която може да се похвали с 345 331 избиратели и 12,48% подкрепа. Едновременно с това изборите от 14 ноември 2021 г. носят лоши новини не само за Слави Трифонов. ДБ и Христо Иванов претърпяват двоен срив в броя на избирателите си, който пада на 166 968. Една от основните причини за това е възникването на новата партия "Продължаваме промяната", която канализира вота на недоволните.

На 14 ноември 2021 г. ПП се оказва първа политическа сила с 673 170 избиратели и 25,67% от вота. Тя успява да състави широка, но нестабилна коалиция срещу ГЕРБ. Започналата война на Русия срещу Украйна, договорът със Северна Македония и други събития водят до вот на недоверие срещу правителството на Кирил Петков. На 2 октомври 2022 г. са организирани нови извънредни избори, които отново не водят до съставяне на правителство. Въпреки това на тях ПП и ДБ запазват сравнително добри резултати. ПП има 506 099 гласа, а ДБ има 186 528 гласа.

Математическата логика и сходни позиции водят до формирането на коалицията ПП-ДБ. ПП и ДБ споделят и още една обща черта. Двете партии са възникнали около протестите срещу Бойко Борисов и по-рано - срещу Делян Пеевски.

На извънредните избори от 2 април 2023 г. ПП-ДБ печели 621 069 гласа или 24,56%. ГЕРБ обаче са първи с 2 процента повече. Противно на по-ранни обещания и в съзвучие с логиката на изтекли записи ПП-ДБ формират мнозинство с ГЕРБ, наричано срамежливо сглобка и некоалиция. За да бъде по-стабилно, се разчита и на подкрепа от ДПС. Коалиционно споразумение няма, договорена е единствено ротация. Решено е министерските места да се поверят на ПП-ДБ, а след 9 месеца издигнатият от тях Николай Денков да отстъпи премиерския пост на Мария Габриел, както и някои ресори на ГЕРБ. С изтичането на срока започват серия от скандали, които "разглобиха" мнозинството и предизвикаха нови предсрочни избори.

Вотът на 9 юни 2024 г. доведе до двоен срив в доверието към ПП-ДБ, която загуби 307 848 избиратели. Рекордно ниската избирателна активност през 2024 година успява да предотврати двойния колапс в процентно изражение. Загубата на подкрепа обаче е повече от съществена.

Освен сривовете след един мандат, трябва да маркираме и още два факта. В дистанцията на времето някои партии изглеждат като константа, но също са способни да загубят двойно своите гласоподаватели. През 2017 година ГЕРБ имат 1 147 292 избиратели, а днес те са 530 602. През 2017 година БСП имат 955 490 гласоподавателя. На първите избори през 2021 година те са 480 146, а днес - 151 557.

В небитието на демокрацията

Още по-характерен за родната демокрация е феноменът на бързо появилите се нови политически формации. Те успяват да канализират в себе си желанието за промяна на българския гласоподавател. Голяма част от тези формации приключват съществуването си в парламента още на следващите избори. Причината почти винаги е една - влизането в коалиция с управляващите или неспособността за формирането на силна опозиция.

Можем да започнем с "Реформаторския блок", който през 2014 година имаше 8,89%. Предшественикът на ДБ отпадна още на следващите избори, а причината бе влизане в коалиция с ГЕРБ.

"България без цензура" и "Воля" се появяват съответно през 2014 и 2017 година. Разчитайки на гръмки обещания, печелят около 5% подкрепа, но прекарват в Народното събрание само един мандат.

Още по-показателна е историята на "Обединени патриоти". През 2017 година те имат 318 513 гласоподаватели или 9,31% от вота. На следващите избори ОП не влизат в парламента, а днес ВМРО на Красимир Каракачанов не успя да мине прага от 1%. Останалите участници в Обединени патриоти са се превърнали в бележка под линията - "Атака" и НФСБ не участваха на последните избори.

Сменилата няколко пъти името си формация "Изправи се БГ" и "Български възход" също отпаднаха от парламента след по-малко от година в него. Те не успяха да се превърнат в желаната от избирателите опозиция, макар да не участваха в коалиция с властта.

След всичко написано можем да откроим един отчетлив модел.

Българският избирател е чувствителен към поведението и обещанията на своите политици. През последните 30 години той често е изявявал желанието си за промяна, насочвайки гласа си към различни опции.

Прекрачването на твърде много принципи и обещания обаче е оголвало различните политически формации до твърдите им ядра и нерядко ги е обричало на пълно изчезване от политическата сцена.

ИЗБРАНО