Крайнодесните във Франция набират нови членове покрай вълната от безредици

Марин льо Пен се възползва от ситуацията, за да изпревари Еманюел Макрон

18:28 | 4 юли 2023 | Редактор : Денис Коробко 86 5443 Снимка: БТА/AP

В цяла Франция пламнаха огньове на недоволство, протести обхванаха градовете заради фаталния полицейски изстрел срещу тийнейджър, а за крайнодясната партия на Марин льо Пен е настъпил моментът за набиране на нови членове, пише в. "Файненшъл Таймс".

Франция

"Възстановете реда във Франция!" - се казва в един имейл, опитващ се да привлече нови членове в неделя, илюстриран със снимка на полицаи в екипировка за борба с безредиците, които крачат през облаци дим.

Посланието на партията "Национален сбор" е част от стремежа на Льо Пен и нейните съюзници да се възползват от кризата, да атакуват правителството на Еманюел Макрон и да покажат отдавнашната си твърда политика по отношение на престъпността и имиграцията.

Тактиката изглежда работи: проучване на общественото мнение, проведено на 30 юни, показва, че повече хора одобряват реакцията на Льо Пен на кризата, отколкото който и да е друг френски политик (39%), следват вътрешният министър Жералд Дарманен и самият Макрон (около 33%).

Когато размириците се разпространиха и извън Париж, 27-годишният шеф на "Национален сбор" Жордан Бардела изригна стереотипна дясна тирада срещу "дивите орди" на протестиращите, осъждайки "напълно безумната" имиграция във Франция.

Снимка: БТА

Но Льо Пен, която се подготвя за очаквана четвърта президентска кандидатура през 2027 г., се опитва да се представи като по-отговорна фигура - част от усилията, полагани в продължение на две десетилетия, за нормализиране на политиката на нейната партия. От началото на протестите Льо Пен е публикувала само едно тържествено видеопослание с особено премерен език.

Авторката и политически анализатор Шлое Морен смята, че събитията са "важен политически момент". "Льо Пен все още има да свърши доста работа, за да заеме президентския пост, но досега през тази седмица тя беше хитра и не допусна никакви грешки", казва тя.

Залогът за Макрон и неговия центристки алианс е голям - опитват се да спрат устрема на Льо Пен. Тяхната стратегия е да покажат, че прилагането на действащите закони може да възстанови реда, без да се демонизират жителите на предградията - кварталите с ниски доходи, населени с имигранти.

Макрон все още подготвя отговора си на кризата и призова за "задълбочено" проучване на причините за стрелбата и последвалите я взривоопасни протести. "Ще изградим решения заедно", каза той на кмета, чийто дом почти е бил опожарен от нападателите, докато съпругата и децата му са били вътре.

Скрийншот: YouTube

В защита на подхода на Макрон френски служител казва, че "е имало нещо като надпревара да се призоват най-авторитарните средства за възстановяване на реда".

"Основната разлика между нас е, че ние предприехме постепенен подход, който е в съответствие с ценностите на нашата република и в рамките на закона. Не се вслушахме в тези, които призоваваха за радикални мерки", подчертава той.

За разлика от него Льо Пен обеща много по-суров подход. Сред политиките ѝ са съденето на младежи в наказателни производства като пълнолетни от 16-годишна възраст, а не от 18-годишна. Осъдените за престъпления или по-дребни нарушения ще губят правото да живеят в общински жилища или да получават социални помощи. Предвижда се да бъдат разкрити повече места в затворите. За да се пребори с това, което тя нарича "съдебна отпуснатост", тя иска да бъде въведена система на задължителни минимални присъди.

Крайната десница също така съживи често отправяната критика, че предградията и техните жители, предимно имигранти, получават твърде много държавни средства, за разлика от бедните селски общности, които се пренебрегват.

"Мерзавците, които виждаме да ограбват магазини, да подпалват библиотеки и кметства, и всичко това, докато се смеят, не правят това за Наел", каза в интервю Едвиж Диас, член на парламента от партията на Льо Пен от селски район близо до Бордо. "Това е извинение да се атакува полицията и всичко, което представлява републиката".

Полицейската стрелба по 17-годишния Наел Мерзук, който е от северноафрикански произход, предизвика коренно различни реакции, като левите осъдиха полицията за употреба на прекомерна сила, а десните заявиха, че поведението на шофьора показва ерозия на обществения ред.

Снимка: БТА/AП

Но обществената подкрепа за полицията остава сравнително силна, според проучването, проведено от Ifop-Le Figaro. Около 57% застанаха на страната на полицията, а 69% подкрепиха въвеждането на извънредно положение за прекратяване на размириците - и двете позиции съвпадат с тези на "Национален сбор".

В същото време големите губещи в анкетата бяха крайнолевият лидер Жан-Люк Меланшон и политикът от Зелените Марин Тонделие, които обвиниха полицията в системен расизъм и се обявиха за по-строг контрол за предотвратяване на престрелките.

Трудно е да се предвиди дали тези първоначални реакции ще доведат до трайна промяна в общественото мнение и много ще зависи от това колко дълго ще продължи случващото се. Има признаци, че бунтът може би затихва на фона на масовото разгръщане на полицията и ежедневните арести.

Бунтовете подчертават дълбочината на социалното напрежение във Франция

Подкрепата за програмата на Льо Пен обаче се увеличаваше още преди вълненията през изминалата седмица. Проучване, публикувано този месец от Ifop за "Журнал дю Диманш", показа, че 42% от френските избиратели са заявили, че вече са гласували за листа или кандидат на "Национален сбор", което е значителен ръст през последните няколко години. Партията е набрала популярност сред групи, сред които преди това е била слаба, като пенсионерите и високообразованите хора.

През май 2022 г., след като загуби от Макрон на президентските избори, партията на Льо Пен постигна изненадващо силно представяне в парламентарните избори, като спечели безпрецедентните 88 места, в сравнение със само осем преди това. Това даде на партията нова легитимност и задълбочи стремежа ѝ да "детоксикира" образа на движението, създадено преди 50 години от баща ѝ, който отрича Холокоста и изповядва ксенофобски идеи.

Льо Пен не беше единственият десен политик в Европа, който се опита да се възползва от бунтовете. Министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки публикува в Twitter видеоклип, в който сцени от Париж се съпоставят със спокойни полски картини, като добави: "Не искаме такива сцени по полските улици".

Снимка: БТА/AП

В Италия лидерът на крайната десница и дългогодишен съюзник на Льо Пен Матео Салвини обвини за бунтовете "годините на небрежност към ислямската радикализация и гетата, доминирани от престъпността". "На Запад ли сме или в ада?", попита той.

Въпреки нападките Макрон се опита да се противопостави на разединяващата реторика, подчертавайки единството на Франция. "Никога не сме призовавали за заклеймяване на части от населението", заяви той.

В същото време според в. "Паризиен" Макрон възнамерява да наложи финансови санкции на семействата на младежи, които участват в нарушения на обществения ред.

"Трябва да можем да наказваме семействата финансово по прост начин още при първото нарушение", цитира вестникът думите на президента, казани по време на среща с представители на полицейската бригада за борба с престъпността (BAC). Срещата е била необявена и се е състояла във вторник вечерта в кафене в северната част на Париж. "Нещо като минимална тарифа след първото излизане на улицата", обяснил Макрон.

ИЗБРАНО