"Позволявам си да се обърна пряко към вас, защото се налага". Така, в своя статия, публикувана едновременно в 28-те страни от ЕС, френският президент Еманюел Макрон се обърна пряко към "гражданите на Европа". Направи го през главите на техните лидери и представители, като с този необичаен ход поиска да се представи като радетел за проевропейския лагер, подчертаха в коментарите си анализатори и политически лидери.
В същото време Европейската народна партия ще обсъжда дали да изключи от редовете си или да замрази членството на управляващата унгарска партия Фидес на премиера Виктор Орбан.
Ще донесе ли новата визия на Макрон "европейско възраждане"? Защо Орбан ядоса ЕНП? На тези въпроси търсим отговор от проф. Ивайло Дичев.
- Г-н Дичев, френският президент предлага редица реформи в Европа, защото "от Втората световна война Европа насам никога не е била по-необходима, отколкото е сега. И никога не е била по-застрашена". Прав ли е, според Вас? Как да тълкуваме призива му за повече Европа днес? И от какво е толкова много застрашена Европа? Той посочва Брекзит като пример и следствие, но само Брекзит ли има предвид като мотив?
- Не, Европа не се разпада, Макрон драматизира, за да предизвика реакцията на нас, европейските граждани. Брекзитът, според него показва, че са лъжа лесните решения - веднъж да се отървем от Европа и ще сме по-добре. В перспективата на федерализма, който изповядва френският президент, напускането на Обединеното кралство дори е шанс за Съюза, защото то традиционно е против всякакви идеи за политическо сближаване. Всъщност най-опасен е блокажът на ЕС: всички говорят, че трябва промяна, а никой не е готов за нея. Малко като нашите "реформи" - много говорим, даже партии кръщаваме, малко ги правим.
Ако популистките партии стигнат 33% в новия Европарламент, те ще могат да блокират всякакво решение. И ще повтарят: искаме друга Европа, а междувременно ще се облагодетелстват от тази - Орбан ще раздава европари на приближените си, Салвини ще си надува дефицита, българската прокуратура ще образува дела срещу когото реши.
- Ако си позволим да "групираме" някои от предложените реформи, няколко от тях идват на живот, за да "пазят демокрацията", като например създаване на "европейска агенция за защита на демокрациите", "забрана за финансиране на политически партии от чужди държави", защита от дигиталната омраза. Как ще коментирате тези предложения? От кого и как би ни защитавала такава агенция?
- Идеите се пресичат в една точка, която е според мен чудесно избрана, защото може да е въпрос на консенсус между много противоположни сили и държави: "Европа, която защитава". Първо, в смисъл на външна и вътрешна сигурност; това ще се харесва на националпопулистите. От друга страна, предлага се Европа да бъде един вид социален щит - хармонизиране на заплащането, на минималните заплати (не еднакви заплати, а съобразени с местните условия и възможности разбира се). После, Европа като защита на едрия бизнес. Макрон направо говори за европейски протекционизъм, чрез който да се борим с гиганти като САЩ и Китай, които имат много агресивни протекционистки политики (поводът е разваленото от Комисията сливане на Алстом и Сименс заради това, че щели да станат твърде големи - ами запази се идеологическият принцип на конкуренцията, но пък няма да имаме гигант, производител на свръхбързи влакове, който да си съперничи с китайските).
Накрая тази идея за регулиране на дигиталната джунгла, която споменавате - да пазим публичното си пространство от манипулации, фалшиви новини, език на омразата и т.н. Проблемът е съвършено ясен, не знаем обаче как да го решим - в Германия въведоха законодателство, във Франция също има нещо, но решението може да е само европейско. Няма как да се въведе министерство на истината, от друга страна публично пространство без някакъв минимум правила не може да има. Тук са май най-големите критики, не е ясно какво има предвид Макрон. Пропуснах договора за европейска отбрана, за това има съгласие на германците, но не знам как ще реагират например поляците, които имат повече доверие на САЩ, отколкото на Европа. С една дума - много добре намерен консенсус около Европа - защитник, но по всяка отделна тема ще има съпротива. Май сме стигнали до такава точка, в която вече е много трудно може да се вземе голямо политическо решение. Може би нещо ще помръдне, но ще е недостатъчно и разочароващо. Дали страните-членки са станали твърде много? Дали гражданските нагласи са се променили радикално и вече не искаме да приемаме нищо, което идва отгоре? Нямам отговор.
- В този ред на мисли дали ще проработи, според Вас, призивът му да отхвърлим националистическите партии на изборите за Европейски парламент?
- Най-ценното в този текст са ясната и добре промислена политическа програма. Която ни дава представа за това какъв вакуум има насреща. Какво точно искат националистите? Никой не разбира. Никакви решения, само бунят страсти около глупави теми. Текстът на Макрон прави видимо именно това: на едната страна не се предлагат неговите реформи, на другата - безпомощно ругаене на въображаемата евробюрокрация, "тропане по масата", печелене на избори с антиевропейска риторика.
- Стигаме до физическата защита и заплаха: създаване на Европейски съвет за вътрешна сигурност - на обща европейска гранична полиция и служба за предоставяне на убежище; общ "договор за отбрана и сигурност". Според Вас, дали да разбираме тези предложения, съчетани с това за стриктно спазване на правата и задълженията в Шенгенската зона, като един вид "ограждане" на Европа като цяло и натиск най-накрая да се формира общоевропейска армия. И тук въпросът е коя и откъде е заплахата?
- С темата за имиграцията беше злоупотребено, както знаем през време на кризата 2015-2016. Западът има нужда от трудови мигранти, защото (за разлика от България) не се е примирил, че застарява и ще изчезне; приемът на бежанци пък е елемент от външната му политика, чрез хуманитарната си помощ той налага своите ценности на останалия свят като подкрепя хора, преследвани от престъпни режими. Оказа се, че Източна Европа има различно отношение по тази тема - не искат трудови мигранти, не им се вижда важно да правят ценностна политика.
Изходът за Макрон е - преформулиране на Шенген според това кой какво иска да прави. В новата зона без граници да влязат само онези, които желаят да се обединят около общи принципи за миграция и бежански статут, готови от една страна да охраняват границите, от друга да бъдат солидарни с останалите. Нали е ясно, че Източна Европа в този формат няма да се вмести, ние граници ще охраняваме, но солидарни не искаме да бъдем. Макрон често казва, че няма защо да се насилват страните да участват в едни или други договори, който иска - върви напред, интегрира се, федерализира се, който не - пази си суверенните права и остава в по-широкия кръг на общия пазар. Впрочем представям си, че егоистите от Вишеградската група биха могли да си направят свой Шенген, където да въведат различен тип политика на имиграция. Ще си пътуват без граници вътре във Вишеградското пространство и чак когато стигнат Германия, ще има гранична проверка.
- Европейски работодатели вече отхвърлиха предложението за "социален щит", който да гарантира еднакво заплащане на едно и също работно място и европейска минимална заплата. Вече споменахте за него, но смятате ли за възможна подобна реформа?
- Не трябва да го разбирате буквално, става дума не за еднакви пари, а за заплащане, съобразено с локалните условия и възможности. Същото беше с темата за данъчната хармонизация - не еднакви данъци, а съгласувани, така че да не си правим дъмпинг едни на други вътре в Съюза. Работодателите по принцип са срещу всякакви социални придобивки, това не учудва никого. Учудва ни обаче фактът, че левите не подкрепят тази идея за реформиране на Съюза. Доста абсурдна работа - нарочиха го, че бил "президент на богатите" и подхванаха класовата борба.
- Да поговорим за Виктор Орбан и ЕНП. Къде според Вас е сблъсъкът между Фидес на Орбан и Европейската народна партия, или някои партии от нея? Дали защото Фидес искат "антиимигрантските сили в ЕНП да укрепват"? Или пък смятат, че Фидес изопачава истината за имиграцията в ЕС. Или пък е нещо свързано формално с партийната дисциплина? Или с намеса в правосъдието и опит за контрол на средствата за масова информация? Или е всичко това и още нещо?
- Орбан е мошеник, той най-цинично играе с темата мигранти - точно както изиграха нашата публика националисти-социалисти с Истанбулската конвенция, за която си измислиха какви ли не глупости. Той владее медиите и ловко играе с расистки намеци и внушения, дори антисемитизъм се прокрадва в атаките срещу бившия му приятел и настоящ враг Сорос. Мигрантският поток рязко спадна, а в самата Унгария днес няма мигранти (но както знаем, и колкото по-малко мигранти има, толкова по-въздействащи са антимигрантските мистерии - виж бившата ГДР, България, Полша). Впрочем Ангела Меркел отвори границата на Германия именно когато се беше напълнила гарата в Будапеща през август 2015; направи го, за да помогне на Унгария, Австрия, Гърция, но кой да ти помни.
Вижте само колко добре работи антиемигрантската тема в демагогията на Тръмп - нелегалните идващи от Мексико са на най-ниската точка от много години, но той обявява извънредно положение, за да строи стена! Има нещо, което прави темата миграция въздействаща, трябва да го разберем. Така е било с евреите преди век, изведнъж върху тях почват да се съсредоточават агресивните страсти на объркани и несигурни хора. Пропагандната схема на Фидес противопоставя натализма (подкрепата за раждаемостта) на миграцията. За нашето ВМРО пък антимигрантските страсти естествено се преливат в антиромски. В Англия те подхранват антиевропейските нагласи. Струва ми се, че съвременните партии имат все по-малко политически идеи за промяна на реалния свят - затова ги заместват с шашмалогия.
- Гръцката Нова демокрация например иска суспендиране, защото "една партия не може да се възползва от привилегиите на участието си в ЕНП, а в същото време да отказва да поеме своя дял от цената на политиките, които се изискват от общоевропейското разпределение на тежестите", имайки предвид нарушаването на принципа на европейската солидарност по отношение на миграцията.
- ЕНП незабавно трябва да изключи Орбан, за да възстанови доверието в Европа. Не може политиканският аргумент - че носел някакви си 11 депутатски места в Европарламента - да е по-важен от ценностния, това обезверява хората. Впрочем мисля и че Партията на европейските социалисти трябва да изключи БСП-Нинова, която се има за български Орбан.
- Някои от партиите, настояващи за изключването на Орбан, го упрекват, че е завил твърде надясно, че говори много против ЕС, други пък, че се сближава с Владимир Путин. Къде е истината?
- Не виждам тук противоречието. Путин е крайно десен автократ. Сегашната Русия няма общо със СССР, това е страна с едни от най-големите социални неравенства, там думата "олигарх" се употребява в същинския си смисъл.
- Манфред Вебер предлага Орбан да се извини на партиите, членуващи в ЕНП, и да гарантира, че Централноевропейският университет ще остане в Будапеща. Това ли е шансът на Орбан в случая? Фидес декларира, че иска да остане в ЕНП.
- Мисля, че вече е късно за символични жестове. Орбан трябва да слезе от поста си, това е единственият шанс да се върви напред. Боя се обаче, че до изборите няма да стане, уйдурмата ще надделее. И ще пострада не само доверието в Европа, но и в християндемокрацията.
- Получава се микс от обвинения. Какво послание и до кого, според Вас, би отправила ЕНП, ако накаже Фидес?
- Би показала, че държи на почтеността, върховенството на правото, на либералната демокрация, в която си мислим, че живеем.
Ивайло Дичев е роден през 1955 г. в София, син е на писателя Стефан Дичев и художничката Лиляна Дичева.
Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж-VII: Дени Дидро, работи в сферата на естетиката, после се насочва към социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството. Редактор на онлайн изданието за културни изследвания "СеминарБГ".
Професор е по културна антропология към Факултета по философия на Софийския университет.
Ивайло Дичев е също писател и активен есеист, публикува в български и европейски издания. Носител е на наградите за есеистика "Паница" (1999), "Черноризец Храбър" (2002) и "Димитър Пешев" (2005).
Колумнист за различни издания, понастоящем за "Дойче веле".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}