Европа трескаво се въоръжава, САЩ са лидери в износа, а Китай модернизира армията
Вашингтон започна мащабни учения с Южна Корея, Пхенян отново изстреля крилата ракета
Вносът на големи оръжейни системи в европейските страни се е увеличил с 47% през последните пет години, докато дялът на износа на американско въоръжение на световния пазар е нараснал от 33% на 40%, съобщи днес водещ мозъчен тръст, специализиран в областта на конфликтите, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
След години на нарастващо напрежение, руската инвазия в Украйна през миналата година подтикна европейските страни да побързат да укрепят отбраната си, отбелязва агенцията.
"Въпреки че трансферът на оръжие е намалял на световно равнище, в рамките на Европа той рязко се е увеличил заради напрежението между Русия и повечето от европейските държави", каза в изявление старшият изследовател към Стокхолмския международен институт за изследване на мира (СИПРИ) Петер Веземан.
Според СИПРИ големите оръжейни системи са самолети, бойни кораби, танкове, артилерийски снаряди, ракети и различни тежки отбранителни системи.
Европейските страни членки на НАТО са увеличили вноса си на оръжие с 65% в сравнение с периода от предходните пет години, докато световният тансфер на оръжие е спаднал с 5,1%, според данни на СИПРИ.
САЩ и Русия са били съответно най-големият и вторият по големина износители на оръжие за последните тридесет години. Износът на американско оръжие се е увеличил с 14% за периода от 2013-2017 г., с което САЩ са допринесли за 40% от световния износ на оръжие. Колкото до руския дял в световния износ, той е спаднал от 22% на 16%, уточнява агенцията.
"Инвазията в Украйна вероятно ще ограничи още повече износа на руско оръжие", каза друг представител на СИПРИ - Симон Веземан. "Това е защото Русия ще приоритизира въоръжаването на собствената си армия, а и търсенето на руско оръжие от страна на други държави ще остане ниско заради санкциите, наложени срещу нея", добави той.
През 2022 г. СИПРИ предупреди, че ядреното оръжие в света вероятно ще се увеличи през следващите години.
Британският премиер Риши Сунак съобщи, че в контекста на "нови заплахи от страна на Русия и Китай" Обединеното кралство ще инвестира в отбраната си пет милиарда лири (5,6 милиарда евро) допълнително, предаде АФП.
Според комюнике от кабинета, представящо актуализация на правителствения "стратегически преглед" в отбранителната сфера, допълнителните пет милиарда лири ще бъдат отпуснати на министерството на отбраната през следващите две години.
Замисълът е "да се възстановят и увеличат запасите от боеприпаси, да се модернизира (базата за) британските ядрени дейности и да се финансира следващият етап от програмата за подводници АУКУС".
Британска парламентарна комисия предупреди миналата седмица, че запасите от боеприпаси в кралството са опасно малки, което според нея застрашава националната сигурност; подобни опасения изрази през януари и военният министър Бен Уолъс.
"В момент, когато светът става по-нестабилен и конкуренцията между държавите - по-интензивна, Обединеното кралство трябва да има готовност да устои", посочи Риши Сунак, цитиран в комюникето.
"Чрез дългосрочни инвестиции в нашите въоръжени сили ще сме готови да отвърнем на днешните и на утрешните предизвикателства", каза Сунак, който започва посещение в САЩ, където се очаква да бъде сключено споразумение за подводниците АУКУС с Австралия и САЩ - безпрецедентно сътрудничество, насочено срещу Китай.
В комюникето се уточнява, че Обединеното кралство е решило да обнови своя "стратегически преглед" на отбраната "с цел да отвърне на появяващите се геополитически заплахи, незаконното нахлуване на Русия в Украйна, икономическата принуда от страна на Китай и засилената конкуренция между държавите".
Премиерът Сунак освен това е изразил стремеж "в дългосрочен план разходите за отбрана да се увеличат на 2,5 процента от БВП".
Междувременно китайският президент Си Цзинпин в речта си на церемонията по закриване сесията на Общокитайското събрание на народните представители, заяви, че правителството на Китайската народна република трябва да осигури модернизиране на китайската армия за защита на суверенитета и развитието на страната.
"Необходимо е всестранно насърчаване на модернизацията на националната отбрана и въоръжените сили, за да се превърне китайската армия в стоманен щит за ефективна защита на националния суверенитет, сигурност и интереси, свързани с развитието", каза Си Цзинпин.
Китай има намерение постоянно да придвижва процеса към обединяване с Тайван, каза китайският президент.
"Необходимо е да се придържаме твърдо към принципа за "един Китай", съблюдавайки консенсуса от 1992 г., като се стремим да съдействаме активно за мирното развитие на отношенията между двата бряга на Тайванския проток, както и да се противопоставяме решително срещу намесата на външни сили и сепаратистката дейност, насочена към така наречената "независимост на Тайван", подчерта в речта си Си Цзинпин.
Според правителството на американския президент Джо Байдън Китай обмисля да достави оръжия на руските сили в Украйна, пише в. "Вашингтон пост". Този ход, ако бъде одобрен от китайския лидер Си Цзинпин, би бил огромна грешка не само от гледна точка на международната сигурност и благоденствие, но и от гледна точка на интересите на Пекин, изтъква американското издание.
Светът вече бе застигнат от неблагоприятните последици на разрушителната война на Путин. Досега Китай мъдро спазваше дистанция, като само говореше за партньорството с Русия, а на практика се съобразяваше до голям степен със западните санкции. Въпреки молбите на Кремъл за оръжия Китай засега доставя на Русия само защитни елементи, като например каски и бронежилетки. В същото време Пекин се възползва от международната изолираност на Москва, за да купува евтино руски газ и за да увеличи търговията с Москва.
Си не осъди нахлуването на руските сили в Украйна, но въпреки това изигра важна роля, като предупреди Путин да не използва ядрени оръжия в Украйна. Ако Пекин изостави политиката си на проруска неутралност, това ще доведе до по-голяма конфронтация със Съединените щати и ще постави Китай в положение не само на съперник на САЩ, но и на заплашителен противник в най-големия конфликт в Европа след Втората световна война, отбелязва "Вашингтон пост".
Каквото и да си мисли Пекин, че може да постигне, като достави оръжия на Москва, ясно е, че новите оръжия и боеприпаси ще дадат възможност на Русия да пролива още кръв, да унищожава още инфраструктура, да срива още градове и да отнема живота на още хора в Украйна. Това би поставило Китай в ролята на международен злодей. Освен това по този начин ще бъде дискредитирана отколешните твърдения на Пекин, че държавните граници не бива да се нарушават, и би уронило престижа му в Южното полукълбо. Подобен ход би провокирал недоволството на Индия, Бразилия и на други развиващи се страни, които се опитват да останат неутрални.
Това би била само една от неблагоприятните последици за Пекин, ако реши да въоръжава руските сили в Украйна. Подобно решение би се отразило на търговските отношения на Китай с много страни по света и вероятно би довело до вълна от западни санкции, които биха изострили съществуващите икономически проблеми в Китай, изтъква "Вашингтон пост". Правителството на Байдън и европейските му съюзници вече предупредиха, че би имало такъв отговор.
Дългосрочните интереси на Китай са много по-зависими от отношенията със Запада, отколкото от тези с Русия. Търговията на Пекин със САЩ и Европа би била изложена на риск от санкции, ако Китай налее масло в огъня на конфликта в Украйна.
Защо тогава Си Цзинпин би поел риска да въоръжава Русия, пита "Вашингтон пост" и се опитва да даде отговори на този въпрос.
Едно възможно обяснение, пише американското издание, е, че китайските лидери са решили да направят стратегически отказ от глобализацията и от ангажираността със Запада.
Друго възможно обяснение е, че има вероятност Китай да смята удължаването на конфликта за полезно, тъй като по този начин САЩ и Европа отклоняват вниманието и ресурсите си.
Южна Корея и САЩ започнаха днес най-мащабните си съвместни военни маневри от пет години насам въпреки заплахите на Северна Корея, обявила часове по-рано, че е изстреляла от подводница две крилати ракети, предаде Франс прес.