През последните 7 години светът направи две огромни стъпки към по-добро бъдеще: призна, че глобалното затопляне е причинено от човека, и се съгласи да ограничи емисиите, за да избегне катастрофата. Последните седем години са били и най-горещите в историята, а сегашната осма може би ще продължи традицията.

На този фон почти всички страни в света се събраха в Египет на годишната среща на върха на ООН за климата, за да направят равносметка и да решат дали да ускорят действията. Още преди пълното откриване на конференцията КОП27 в понеделник беше ясно, че резултатите са разочароващи и че изминалата година е отдалечила човечеството от целта да запази планетата годна за живот.

Вината за това е, първо, в постковидната икономическа криза в света и, второ, в руския президент Владимир Путин, който започна енергийна война срещу Европа и истинска война срещу Украйна, със завземане на територии и десетки хиляди жертви.

"Срещата на върха се провежда след година, белязана от ужасни наводнения, безпрецедентни горещини, тежка суша и мощни урагани - ясни доказателства за извънредна ситуация, свързана с климата", признават организаторите на срещата. - В същото време милиони хора по света страдат от енергийната и продоволствена кризи, недостиг на вода и намаляване на реалните доходи".

Снимка: Getty Images

"Всички тези проблеми се изострят от тежките геополитически конфликти. В тази трудна ситуация някои страни спряха или дори обърнаха в обратна посока борбата с изменението на климата и изгарят изкопаеми горива с удвоена енергия", се казва в предварителното обръщение преди конференцията КОП27.

Затопляне с "катастрофална скорост"

От досегашните 26 срещи на върха на ООН по въпросите на климата само една е влязла в историята - тази в Париж през 2015 г., на която светът се съгласи да се опита да задържи затоплянето на планетата в рамките на 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива и в никакъв случай да не допусне затопляне от 2°C, с потенциални катастрофални последици: природни катаклизми с нова сила, масова миграция и бедност.

Снимка: Getty Images

Парижкото споразумение предвиждаше постигането на нулеви емисии до 2050 г., но не наложи конкретни цели или ангажименти на никого - то е доброволно. И въпреки че миналата година учените предупредиха, че целта няма да бъде постигната със сегашните темпове, досега нищо не се е променило.

От 194-те страни, подписали Парижкото споразумение, през изминалата година само 24 представиха актуализирани планове. Сред тях не са нито САЩ и Китай - първата и втората по големина икономики в света и два от най-големите замърсители - нито други индустриални държави.

Освен това, поради енергийната криза, зелената енергийна революция се наложи да бъде спряна. Под различни предлози Кремъл намали доставките на чист газ за ЕС и европейците трябваше да възобновят работата на "мръсните" електроцентрали на въглища.

ООН прогнозира затопляне от 2,5 до 2,9 градуса по Целзий до края на века, ако всички страни изпълнят задълженията си за намаляване на емисиите, но не спазят допълнителните си ангажименти и не повишат собствените си цели.

Тази година се превърна в поредната хроника на апокалипсиса: жега, суша, урагани, пожари и наводнения донесоха смърт, разрушения, загуби и страдания на милиони хора по света - от Китай до Европа и САЩ.

"Глобалното затопляне продължава", заключава Световната метеорологична организация в доклад за състоянието на планетата, публикуван в неделя. - Само благодарение на тройната Ла Ниня (явление, при което температурите в Тихия океан се понижават) 2022 г. вероятно ще бъде "само" петата или шестата най-гореща година в историята. Дългосрочната тенденция обаче остава непроменена и поредната рекордно гореща година е само въпрос на време."

Снимка: Getty Images

"Нещата се променят с катастрофална скорост", коментира генералният секретар на ООН Антониу Гутериш в обръщение към КОП27 в неделя. "Жегата става все по-интензивна и убийствена с всяка следваща вълна. Нивото на океаните се покачва два пъти по-бързо, отколкото през 90-те години на миналия век, което застрашава милиарди хора на островите и в крайбрежните райони. Ледниците се топят с рекордна скорост, което застрашава водоснабдяването на цели континенти", каза той.

Всички разбират, че трябва да се направи нещо, но какво точно могат да представят Джо Байдън, Еманюел Макрон, Риши Сунак и други лидери на откриващата среща на върха, освен стари обещания в нова опаковка?

Путин обърка картите

Миналогодишната среща на върха КОП26 в Глазгоу ясно показа, че борбата с глобалното затопляне има два проблема: енергийната криза, която осуетява графика за преход към "зелена" енергетика, и нежеланието на богатите страни да компенсират бедните за отказването им от изкопаемите източници на енергия.

И двата проблема не само че не са изчезнали, но и се изострят от решението на руския президент Владимир Путин да изпрати войски срещу Украйна.

Първо, невижданите от Втората световна война насам санкции за агресия в Европа и газовата война с ЕС, която Кремъл започна преди това, доведоха до многократен ръст на цените на газа, възраждането на въглищата и недоволство сред населението. Хората и без кризата не бяха готови да променят начина си на живот, за да спасят планетата.

Снимка: Getty Images

Според проучване, поръчано това лято от клуба на богатите държави ОИСР, близо 90% от хората в десетина развити страни не отричат глобалното затопляне, вярват на заключенията на учените, че то е причинено от човека, и разбират, че то заплашва живота на Земята.

Но по-малко от 40% вярват, че е възможно да се неутрализират емисиите до края на века, без да се влоши качеството на живот, а само 34-37% са готови да карат по-малко автомобилите си или да намалят отоплението и климатизацията в името на общото благо.

Вторият проблем е доверието между богатите и бедните. Той съществува, откакто светът се загрижи за климатичните промени.

Индустриално развитите държави предложиха всички да намалят вредните емисии, но онези, които тепърва са започнали да забогатяват, отговориха, че това не е справедливо, тъй като парниковите газове, натрупани в атмосферата, са резултат от индустриалната революция на Запад, благодарение на която той е забогатял. Сега на развиващите се страни трябва да се даде възможност да изградят промишлеността си и да настигнат Запада по стария начин с изкопаемите горива - или да накарат Запада да плати за новите "зелени" технологии.

За да се справят с проблема, богатите страни обещаха да предоставят 100 милиарда долара годишно на развиващите се икономики, за да компенсират загубите от скъпоструващото намаляване на емисиите.

Те не спазиха обещанието си. В резултат на това миналата година в Глазгоу развиващите се страни, представлявани от Индия, поискаха плащанията да бъдат увеличени до 1 трилион долара годишно. Дискусията се оказа в задънена улица и до последния момент изглеждаше, че няма да се постигне напредък и по време на КОП27 в Египет.

В нощта преди официалното откриване на срещата на върха надеждата беше запазена: за първи път в историята на подобни срещи в дневния ред беше включена темата за компенсациите.

Снимка: Getty Images

Но едва ли приказките ще решат дълбинните разногласия и кризи, които пречат на сегашните поколения да се откъснат от непосредствените тревоги и да се заемат сериозно с решаването на проблемите на бъдещите поколения.

Доверието между богатите и бедните страни беше подкопано от войната на Русия срещу Украйна, която изостри противопоставянето между САЩ и Китай - двата основни източника на вредни емисии. Същата война постави развиващите се страни пред продоволствена и енергийна криза, като последната засегна и развитите страни в Европа.

Но КОП27 все още има шанса да напомни на света, че заплахата от ядрен апокалипсис от устата на Путин не отменя трудната и скъпоструваща необходимост да се помни заплахата от климатичен апокалипсис, зад която не стои войнствената реторика на един автократ, а резултатите от 14 хиляди научни трудове за едно десетилетие, под които са се подписали 195 държави, включително Русия.

Превод: Денис Коробко/Dir.bg