Проф. Александър Джеров е потомствен юрист от "старата школа" - дядо му Ангел Карагьозов е бил министър на правосъдието и председател на Върховния касационен съд, а баща му Асен Джеров е бил също виден адвокат. Само след две седмици проф. Джеров ще навърши 94 години. Роден е на 27 юни 1929 г. в София. Завършва Втора мъжка гимназия в София и Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Той е сред авторите на Конституцията и председател именно на законодателната комисия в Седмото Велико народно събрание, което изработи и прие днешния ни основен закон. Депутат от СДС като зам.-председател на Радикалдемократическата партия, която по-късно напуска и преминава в Демократическата партия. Председател на законодателната комисия и в 36-ото НС. Зам.-председател на 38-ото Народното събрание. Депутат от листата на Народен съюз-БЗНС, ДП в следващите 37-о НС и 38-о НС, в което е и заместник-председател на Парламентарната комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Адвокат в областта на вещното право над три десетилетия, доктор по международно частно право, професор по вещно право и автор на повече от 50 научни публикации. Декан на департамента по право в НБУ през 1993 и професор в Специализирания научен съвет по правни науки на следващата година.

С проф. Джеров коментираме процедурата по отстраняването на главния прокурор, намеренията за промени в Конституцията, напрежението между властите в държавата и начина, по който с лека ръка променяме законодателството, което тревожи авторитетния юрист и политик.

- Наблюдавахме първата процедура във ВСС по предсрочно отстраняване на главен прокурор. Вие, като дългогодишен юрист и политик, как коментирате случилото се и вече трябва ли да смятаме Иван Гешев за бивш главен прокурор?

- Не виждам засега някаква завършена фаза, защото това решение на ВСС подлежи евентуално на действия на президента. Това е едната страна. След това какво ще последва, също така е под въпрос. Вторият въпрос е решението на Конституционния съд - то още не е произнесено и даже не е в първа фаза. Ще трябва и то да се изчака. Това са няколко зависимости, които ще покажат пътя нататък. Защото все пак всичко това е още в действие, в движение, и когато приключи, тогава вече можем да вземем отношение и да разсъждаваме по него.

- Независимо как ще се произнесе КС, той не може да промени факта, че един главен прокурор вече e отстранен, така ли е? 

- Поначало решенията на КС са винаги от този момент нататък. Не може КС да върне нещата, но пред него има възможни два отговора - или да се произнесе положително, или отрицателно. Но когато се произнесе, той ще има мотиви, и тогава вече може човек да прецени фактите. Сега всичко е в движение. КС не може да вземе отношение към решението на ВСС, освен ако по някакъв път това решение бъде атакувано пред съда. КС не може да промени фактологията. Това, което е факт, трябва да го приемем като факт, обаче като неприключен, като, казано на правен език, висящо производство. За мен има висящи въпроси по този казус, защото още нямаме нито указ, нито решение на КС. Има много "ако", имаме неприключени производства.

- Като се върнем назад във времето, защо все възниква напрежение между изпълнителната власт и главните прокурори?

- Тези напрежения, които се получават у нас и в момента, бих казал първо, че не са полезни, защото и обществото не е спокойно. Когато има война между институциите, е вредно и за едната, и за другата институция. И затова бих искал да се уталожат малко, да се успокоят.

- Сега всеки ден говорим за конституционна реформа и дори вече на преден план излезе идеята да махаме изобщо фигурата на главния прокурор. Вие, като един от хората, участвали в изработването и приемането на Конституцията, смятате ли, че трябва да направим такава промяна и да променим модела?

- Добре, с какво ще бъде заместена? За да вземем решение по този въпрос, трябва да помислим каква ще бъде алтернативата. Каква е алтернативата - никой не знае. За съжаление, твърде много лаически се говори у нас за конституционни промени. Все едно, че ще отидем в магазина и ще купим някаква вещ. Това не е така - Конституцията има две части, които биха могли да бъдат допълнени или изменени от Обикновено народно събрание, като се минат етапите. Но има други части, които не могат да се пипат от Обикновено народно събрание. Ще трябва да се мине през Велико народно събрание. Само че това е много опасно. Защото, за да се направи каквато и да е промяна в отделните части на Конституцията, тя се разглежда като едно цяло. Хирургът, когато оперира, първо трябва да помисли какво е взаимното отношение между оперираното място и останалите органи. С други думи, ако се прави нещо, то трябва дълбоко да се обмисли. Мен ме е страх от некомпетентността на тези колеги, които се засилват и говорят за нещо много сериозно. Нека да се върнем назад във времето на Наполеон. Той не е бил юрист, но е знаел какво да прави - събрал е видните и знаещи професори, които няколко месеца са работили и тогава са направили новите кодекси.

- Да Ви разбирам, че сегашните депутати трябва първо да се допитат до опитните юристи и конституционалисти преди да отворят Конституцията?

- Да, така е, трябва да е налице дълбоко, голямо юридическо знание. И то на хора, които имат сериозна, дългогодишна практика. И в България има много сериозни, по-възрастни юристи. Но тези младежи, които са се засилили и много лесно говорят по телевизията за такива промени - от тях не мога да очаквам нещо сериозно. Пипне ли се Конституцията, трябва да се огледа защо, в кои части и какво да се предвиди за заместване. Опасен въпрос. Знам какво беше, когато работехме по сега действащата Конституция. Но тя беше съгласувана и с Венецианската комисия, имахме много заседания и изработихме сегашната Конституция, за която бих казал, че е една от най-добрите конституции в Европа. Не може така лесно да говорим за конституционни промени. Много лесно се приказва, но за да пипнеш такова нещо, трябва много сериозно и дълбоко обмислено, за да стигнем до най-доброто.

Ако е просто да развалим Конституцията, много лесно става. Но тя е основа на функционирането на държавата и съчетанието между отделните органи. Затова с много страх слушам това, което се говори и което искат да правят. "Сменяме!" Ама как ще сменяш - кое с кое?! И после, като направиш промяната, какво ще се получи при новите положение с взаимозависимостите? Много лесно се говори от лаици или от юристи, които нямат съответните качества. Да се пазим от такива недоучили юристи. И когато се прави нещо, то да бъде обмисляно сериозно и съгласувано. И после, правилото - напиши нещо, преспи и тогава.

- Спазваме ли в момента разделението на властите у нас?

- Струва ми се, че малко нахлуваме... Не спазваме принципа на Монтескьо и много други неща. Не може да се прави в държавата бъркотия, когато не са изяснени бъдещите възможни действия. Много лесно е да се говори, но не е сериозно.

- Да обобщим - нито главен прокурор, нито служебен кабинет можем да премахнем без Велико народно събрание?

- Разбира се. Как се премахва така нещо, което е основно в структурата на държавата. Само ВНС по съответния ред и то от хора, които действително разбират, не само от конституционно право, но и въобще от правото. Правото е комплекс и ако не го владееш, ще направиш някоя беля. Много лесно е да вдигнеш шум и след това да кажем "какво стана!".

- Струва ми се, че сте сериозно притеснен от заявките.

- Как няма да съм притеснен от тези приказки, които се носят във въздуха и от уж, така наречени, сериозни юристи. Основни закони, правни норми не се променят така. Римляните преди колко години създадоха едно право, което и сега го рецитираме. И в нашите закони има много правила на Римското право. Това са хора, които са могли, които са знаели и не са си играли с правните норми, като с топка.

- Явно, когато топката е в политиците, се изкушават да си играят. У нас доста често правят промени в законите.

- Политиците са политици, а юристите са юристи. И за да бъдеш юрист от тази категория, която може да си позволи да пипне основно правило, трябва да имаш не само качества и знания, но и практика. Правото е до голяма степен практика. И когато един младеж се появява, моето уважение към младите хора, но нека да се учат от по-възрастните и тогава вече могат да се изявяват. И трябва сериозна практика, не теория, практика - в съда, в живота. В противен случай, все едно че сме на махленско събрание. В Народното събрание липсват опитни юристи. Аз съм наследник на три поколения видни юристи. Моят дядо е бил министър на правосъдието, председател на Върховния касационен съд. Моят баща беше един от основните адвокати, специалисти в гражданското и във финансовото право, и знам как ставаше. Бях дете, но съм присъствал на техните съвещания, даже и на приятелски разговори, когато се раждаше истината. Трябва да се прави нещо, което има бъдеще. Ако гледаш пред себе си за днешния ден само, ще сбъркаш. Трябва да гледаш напред - за дълго време напред.