Доц. Веселка Стойнова: Откриваме рака на белия дроб с нискодозова томография

08:55 | 14 март 2023 0 7778 Снимка: Амджен България

По последни данни над 2.2 млн. души са диагностицирани с рак на белия дроб в световен мащаб, а починалите от заболяването са 1.9 млн. Прогнозите сочат, че до 2050 г. новооткритите случаи ще нараснат до 3.8 млн. По последни данни всяка година в България се диагностицират над 4200 нови случая. За начините на откриване на заболяването говори доц. д-р Веселка Стойнова, началник на Клиника по образна диагностика, Аджибадем Сити Клиник Младост.

Доц. Стойнова, как откривате рака на белия дроб?

Ракът на белия дроб може да се диагностицира чрез компютърна томография. Понякога това става случайно, когато пациентът прави изследването по различен повод. Има случаи, при които болният вече проявява симптоми и е насочен от лекар. Някои от пациентите просто попадат в рисковата група и тогава болестта се открива при редовния годишен скрининг.

При компютърната томография се изисква специално програмиране на апарата, така че пациентът да получи до 90% по-малко лъчи по време на изследването. След приключването вече имаме необходимата информация и може да кажем дали човекът страда от рак на белия дроб или не. Тук е важно да се спрем на рисковите групи. Това са хора на 50-годишна възраст, пушили по един пакет цигари дневно в продължение на 30 години или хора, които са пушили по два пакета цигари дневно през последните 15 години. За съжаление в рисковата група попадат и хора, които са пушили продължително, но са спрели цигарите.

Говорейки за компютърната томография, като начин за откриване на рака на белия дроб, трябва да кажем, че за съжаление изследването не се покрива от Националната здравноосигурителна каса. Приемането на Националния противораков план беше много важна стъпка. Той е подкрепен от Европейския съюз, а ние сме част от европейката противоракова програма. Ето защо се надявам нещата по отношение заплащането на образните изследвания в България да се променят и да вървят в правилната посока.

Кога пациентите, за които има съмнение, че страдат от рак на белия дроб, трябва да дойдат при вас? Какъв е пътят на пациента?

Когато пациентът има клинични съмнения за това заболяване (кашлица, наличие на кръв в храчката), първо трябва да отиде при пулмолог, който да го прегледа и да го насочи за компютърна томография.

Как протича изследването и кой разчита резултатите от него?

Пациентът трябва да легне на масата на апарата и да остане неподвижно, докато протича изследването. Важно е да задържи дъха си между 5 и 7 секунди и единственото, което ще усети е въртенето на машината. Болният трябва да знае, че не е необходима предварителна подготовка, може да яде и да пие преди това.

След поставяне на диагнозата пациентът трябва редовно да проследява състоянието си. Колко често и как става това?

Това зависи много от терапията, на която е подложен пациентът - от начина на лечение, от имунохистохимията, от генетичния вариант на тумора. Решение за проследяване се взема спрямо индивидуалното състояние на болния или с други думи подходът е персонализиран. Всеки пациент е отделен казус, няма стандарт за всички.

Обикновено първите години след поставяне на диагнозата, когато рискът от рецидив е най-голям или още се чака ефектът на лечението, проследяването се случва в интервали между 3 и 6 месеца. Но пак казвам - решението е в ръцете на онколога, който води терапията.

Има хора, които се притесняват да се подложат на образна диагностика. Съществува схващане, че облъчването при рентген или скенер може да предизвика друг вид рак или да влоши състоянието на болния. Как бихте ги успокоили?

Компютърната томография може да облъчи пациента, толкова колкото той се облъчва по време на пътуване до САЩ със самолет. Изследването е в пъти по-нискодозово от всички останалите образни методи. При тежките изследвания на цялото тяло с контрастно вещество лъчите са доста повече, но въпреки това нито едно от тях не носи пряк риск за живота и здравето на пациентите. При всички образни медицински методи ние се водим от принципа на ползата, която трябва да превишава риска. Няма съвременно изследване, при което рискът за пациента, да е по-голям от ползата.

Важно е пациентите да знаят, че облъчването не може да доведе до разпространение на рака, както и не може да предизвика други ракови образувания. Дозата лъчи, която е необходима, за да доведе до ракова болест, е в пъти по-висока, отколкото тази, която болния получава при компютърната томография. Тази доза може да се кумилира за 10-15 години непрекъснати изследвания. Тук трябва да подчертая, че ранното откриване на заболяването чрез образно изследване, е много по-важно от страха, че лъчите могат да навредят. Образният метод показва в кой стадий е ракът, как се развива, повлиява ли се от лечението и ако е необходимо се правят промени.

Какви са препоръките за честотата на скрининговото изследване?

Препоръките са много ясни и са съобразени с това дали при един пациент има вече открита находка или не. Ако човек няма находка, компютърната томография трябва да се повтори веднъж в годината до 80-годишна възраст или до 10 години, очаквана продължителност на пациента. Защо казвам "очаквана", защото често има други фактори, които влошават общото състояние на човека - например той отказва лечение, операция и т.н. Тогава скринингът се прекратява.

В случай, че се открие находка и тя не е ракова, проследяването се прави по строги правила - през 3 или 6 месеца, докато се изясни дали образуванието се развива, какво е точно и т.н.

Хора, които попадат в рисковата група , нямат оплаквания, но искат да направят компютърна томография, могат да се подложат на изследването веднъж годишно.

ВИЗИТКА

Доц. д-р Веселка Стойнова е завеждащ Клиника по образна диагностика в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, София. Тя е един от водещите специалисти по образна диагностика в страната. Специализира в Швеция, Германия, Унгария, Холандия.
Член е на Европейската асоциация по рентгенология и на Европейското дружество по кардио рентгенология. Член е на управителния съвет на Българското дружество по Кардио-торакална рентгенология. Участва в национални работни групи за изготвяне на правила за добра медицинска практика в областта на рентгенологията и онкологията.

BGR-NP-0223-80005

Материалът се публикува с подкрепата на Амджен България

ИЗБРАНО