15:25 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Dir.bg на 25: Топ експерти за трансформациите в дигиталната журналистика

Конференцията 25 ONLINE събра водещи международни и български експерти в медиите и технологиите, анализатори на аудитория и бизнес, за да търси отговор на важните въпроси пред издатели, журналисти и потребители

Снимка: Петър Йорданов

Dir.bg на 25: Топ експерти за трансформациите в дигиталната журналистика

17:16 | 30 май 2023 0 19719 Снимка: Петър Йорданов

Представете си свят, в който изкуствен интелект избира кои са важните новини. Какви заглавия има? Кои липсват? Възможно ли е един ден нюзрумът да се окаже празен, а журналистът излишен? Как се промениха стандартите в журналистиката с навлизането на високоскоростната информация, която получаваме отвсякъде? Как се промени средата и за издателите?

Dir.bg/25

За 25-ата си годишнина Dir.bg събра водещи международни и български експерти в медиите и технологиите, анализатори на аудитория и бизнес. На конференцията 25 ONLINE потърсихме заедно отговор на тези и още много въпроси, които стоят пред издателите, журналистите и потребителите.

Dir.bg организира събитието, за да бъде споделен опит от всяка страна, свързана с дигиталните медии, a разговорът за променящата се среда и предизвикателствата пред съвременните медии очерта последните трендове в издателския бизнес, добрите практики и работещите модели.

Конференцията започна с дискусия, която да разкаже как се изгради българското уеб пространство, какви предизвикателства преодоляхме през годините и какво ни предстои, как ни помага анализът на съдържанието и как да се адаптираме към privacy-first future.

Модератор на първия панел - "25 online", беше оперативният директор на Dir.bg Иван Брайков, а лектори бяха Христо Христов, Георги Линков, Стилян Шишков, Виктор Иванов и Жюстин Томс.

В началото на дискусията участниците споделиха как са влезли за първи път в интернет и доколко според тях се е променило дигиталното пространство.

"Първото ми влизане в интернет беше през 1992-1993 година и беше изключително вълнуващо, влизаше се по бавна връзка, ако видиш картинка, си много щастлив, беше истинско приключение", спомни си преподавателят по онлайн маркетинг, медии и комуникации Жюстин Томс.

Снимка: Петър Йорданов

Управителят на Дарик Радио Христо Христов пък разказа, че при първото му влизане в интернет е бил на стаж в Би Би Си, а точно тогава е имало експлозия в метрото.

Жюстин Томс определи времето на дигитализация не като 25 години, а като 250.

"Лесно нямаше преди, лесно няма да има и сега, но конкуренцията беше по-малка. За да стартираш един проект, отнемаше много време. Сега можеш лесно да стартираш нещо, но не е гаранция, че ще има успех. Бяхме черната овца на българския интернет, лесно няма, сега е още по-трудно. Да изградиш бранд, е изключително трудно", обясни за своя път в онлайн пространството изпълнителният директор на Sportal Media Group Стилян Шишков.

Снимка: Петър Йорданов

Виж още Загубихме битката с Биг Тек, без дори да я повеждаме, но трудностите ни помогнаха да правим топ неща

По думите на съоснователя и творчески директор на Studio X Георги Линков сега е намерен балансът в дигиталния дизайн, който да кореспондира и с продукта, и със съдържанието, така че не просто да има визия, но и да е функционален.

Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>

"Започна да се случва едно догонване от графична и функционална гледна точка от страна на уеба, защото дизайнът е комуникация и това е основната му роля. Затова насърчавам младите колеги да се интересуват и от архитектура, и от принтдизайн, защото това, което правим като продукти, има много важна функционална компонента, заяви Линков и продължи:

"С развитието на индустрията и бизнесите, които ползват интернет, стана ясно колко е важен балансът между функционалността и визията. От една страна - всички го знаят, от друга - е трудно да бъде намерен, защото не всички успяват да го намерят и да изпъкнат сред останалите. Съдържанието е третата компонента".

Снимка: Петър Йорданов

От своя страна Христо Христов отбеляза, че има две важни дати в дигиталния свят - 1997 година и 2004 година. Тогава се появяват два от знаковите представители на господаря в днешния нет - т.нар. Биг Тек (Alphabet (Google), Amazon, Apple, Meta (Facebook), и Microsoft).

"Тогава се появиха Google и Facebook. Загубихме битката с големите платформи, даже не я и поведохме. Има и други битки, които загубихме, загубихме битката с телевизията. Ние си останахме затворени в един малък пазар. Пазарът отсява тези, които не могат, и поощрява тези, които успяват", коментира още Христов.

Снимка: Петър Йорданов

По думите на лекторите традиционните медии много късно да успели да се трансформират и да се реализират в онлайн пространството.

"Традиционните български медии много късно се сетиха, че има интернет, това позволи на Google и на Facebook да се настанят тук. Това се случи, защото те закъсняха", подчерта Томс.

"Рецептата да преборим Facebook и Google е да инвестираме в хората. Процесите са естествени", добави управляващият редактор "Синергия на съдържанието" в Медийна група "България" Виктор Иванов.

Снимка: Петър Йорданов

Според участниците в дискусията в България има топ продукти, а "трудностите са ни накарали да правим топ неща, доста по-добри от други пазари".

"Имаме нужда от нови лидери, които да действат проактивно за мислене от утре, а не от днес, не търсим месия, но трябва ние да направим законите", категорична беше Томс.

"Новите модели за приходи на премиум издателите" бе темата във фокуса на втория панел от конференцията 25 ONLINE. Сесията бе посветена на източниците на приходи в съвременната журналистика, програматик каналите и новите предизвикателства в отношенията между издателите, рекламодателите и технологичните гиганти.

Водещ лектор бе председателят на борда на директорите на IAB Europe Константин Камарас, а модератор - изпълнителният директор на Etarget Bulgaria Христо Николински. Лектори още бяха Александър Варов, Благовест Йорданов, Зоя Василева и Ани Великанова.

Снимка: Петър Йорданов

"Много ви благодаря за поканата, за мен е чест и удоволствие да присъствам на тази конференция. Аз съм от старата школа и също така много високо ценя старите ценности в публикуването на новини, защото те носят ползи за обществото. Затова, според мен, независимостта на новинарските брандове в едно демократично общество е много важна. Едно от гурутата в управлението на печатните медии през 80-те години казваше - "Вестникът е продукт, но е и специален продукт". И аз все още вярвам в това кредо", заяви Константин Камарас.

По думите му една трета от аудиторията би плащала за новини при определени условия, а 20 процента отделят средства, за да бъдат информирани.

Снимка: Петър Йорданов

"Ключовите аудитории са жените и поколението Z. Те са най-интересни и могат да бъдат привлечени. Но трябва да се мисли извън социалната рамка. През последните години някои издатели смятат, че отговорът на всичко са социалните мрежи, но трябва да подходим много внимателно", предупреди Камарас.

Виж още Ключовите аудитории са жените и поколението Z, но трябва да се мисли извън социалната рамка

Председателят на борда на директорите на IAB Europe изтъкна, че в момента все повече издатели инвестират в аудиформати - т.нар. подкасти.

По думите му е много важно за всеки един сайт как са разположени новините на първата му страница.

"Хората няма да скролват много дълго надолу, а заглавията стават все по-важни. Затова е и добре новините да бъдат публикувани с едно и също заглавие в печатното издание и в онлайн страницата на медията", добави Константин Камарас.

Според него издателите, които разчитат на директни плащания от платформите, ще бъдат разочаровани.

"Един от всеки четири потребители не кликат на изпратени линкове т.е трафикът ви няма да се увеличи. Изборът не е голям - трябва да инвестираме в директен трафик, а не в slide way трафик. Никой голям издател в Европа не може да си позволи огромен екип. В Европа има само две платформи, които са недостижими. Те имат много ясен модел за парично остойностяване и това са YouTube и ТикТок. Във втората се появи наскоро модел, в който генераторите на съдържание могат да го осребрят. Трябва да работим в много по-голяма степен в разпространението в реално време", обясни Камарас.

Снимка: Петър Йорданов

Изпълнителният директор на Etarget Bulgaria Христо Николински акцентира върху изкуствения интелект и как той може да повлияе върху създаването на качествено съдържание, както и върху програматик каналите, и видео и аудио форматите.

Снимка: Петър Йорданов

Според изпълнителния директор на NetInfo Александър Варов има огромни очаквания, че Google ще "излее едни пари", от което ще спечелят всички издатели.

"Това обаче са пълни глупости. Дори парите да са много в абсолютна стойност, на това не може да се разчита. Също така не е вярно и твърдението, че чрез изкуствения интелект ще се намалят хората, респективно разходите. Не можеш да махнеш журналисти и да сложиш ChatGPT. Изкуственият интелект е възможност да се разшири обхватът на съдържанието, което предлагаме", добави той.

По думите на Варов, издателите трябва да се фокусират върху това какво съдържание би било ценно.

"Нека си дадем сметка, че отдавна живеем в алгоритмична реалност. Просто в момента има евтини и достъпни технологии, които са примитивни и ние, като някакви дигитални маргинализирани пазари, можем да започнем да ги използваме. Но ние трябва да се фокусираме върху това какво съдържание би било ценно. Най-ценните данни за издателите са данните на клиентите и това как те се използват от рекламодателите", категоричен бе изпълнителният директор на NetInfo.

Снимка: Петър Йорданов

Според него телевизионната реклама е предпочитана от рекламодателите, не защото пазарът е "тъп и е лесно", а защото работи. "Ако има проблем с нея, то не е с ефективността й. Най-ефективният ценово канал винаги е била телевизията. Тя дава много данни и в края на деня разбираме как работи тази реклама", защити тезата си Александър Варов.

Търговският директор на Investor Ани Великанова изтъкна факта, че издателите трябва да бъдат позиционирани в големите платформи като Google и Facebook, но големият проблем идва, когато трябва да се състезават за едни и същи пари с рекламодателите.

"И двете компании разчитат на чуждо съдържание, а ние, като издатели, знаем колко е скъпо създаването му. За мен изкуственият интелект създава повече въпроси, отколкото имаме отговори. Едни от тях са свързани с авторските права на продукта, който си произвел с помощта на изкуствения интелект. След като толкова дълго основният наратив на всички в рекламата е бил таргетирането, сега ще се наложи да се промени начинът, по който мислим. Ограничението обаче ще доведе до това издателите да създадат нови модели, които са с по-универсално послание", заяви Великанова.

Снимка: Петър Йорданов

Според основателя и управляващ съдружник в ID Consult Благовест Йорданов използването на изкуствения интелект от издателите може да дадат възможност на потребителите допълнителна стойност. "Това е доста интересна възможност", отбеляза той.

Снимка: Петър Йорданов

"Много се радвам, че живеем по времето на революцията на изкуствения интелект. Можем да я сравним примерно с изобретяването на колелото", каза пък Зоя Василева, директор "Дигитален отдел" на bTV Media Group.

Тя даде пример с използването на ИИ за създаването на вариант за сценарий.

"Около една седмица време отнема комуникацията между продукция и търговци, за да получим вариант за сценарий, а чрез изкуствения интелект това се случва в рамките на 2 минути. Доста е практично, много е лесно и основният план, който трябва да обобщя е, че хората няма да остават без работа, защото реално с ИИ се спестява механичната работа и оставя време за важните неща", аргументира се Василева.

Снимка: Петър Йорданов

Конференцията на Dir.bg 25 ONLINE продължи с третата сесия на тема "Стъпки към бъдещето" - дискусия за новостите, изкуствения интелект, факт чекинга, социалните медии. В какво да инвестираме - в таланти или в технологии? Кои нови продукти и платформи се задават на хоризонта?

Снимка: Петър Йорданов

Водещ лектор беше независимият анализатор Бенедикт Евънс, а модератор е председателят на АЕЖ-България Ирина Недева. Като лектори, на сцената излязоха още Георги Караманев, Поля Александрова, Мариана Тодорова и Георги Малчев.

Виж още С изкуствения интелект хакваме цивилизационния код, до 2-3 г. той ще дехуманизира историята

"Като мислим за технологиите, трябва да си представим как времето тече. Техиндустрията в момента мисли какво ще се случва през 2030 година", заяви независимият анализатор Бенедикт Евънс.

"През последните 20 години с появата на интернет рекламата се промени фундаментално, САЩ, Китай и Великобритания са дигитални. Само двама от най-големите участници на пазара са медийни платформи, другите са техплатформи. Имаме и трансформация на концентрацията, но не трябва само да говорим за реклама и търговия, а как да стигнем до клиентите. Много от гигантите използват всички канали за тази цел", добави Евънс.

По думите му след пандемията търговията на дребно, особено в Щатите, вече изглежда по различен начин - с нови складове и разширени пространства, а гиганти като "Амазон" са превърнали дигиталната реклама в основен канал за приходи, при това и особено печеливш и без капиталови разходи.

Снимка: Петър Йорданов

"Рекламата е еволюция на търговията на дребно и брандовете, които правят преструктуриране на каналите за разпространение", обясни анализаторът.

Според него "софтуерът изяжда света", а дигиталните технологии извеждат нови реалности за търговците на дребно.

"В комбинирането на брандове всичко се свежда до мащабиране на логистиката, на производството. Ситуацията в днешни дни е много по-различна от тази през 1995 година, има безкрайни възможности за потребителя, но е важно как ще се ориентираш в това море от продукти. Рекламата е най-добрият начин да поддържаш един продукт", подчерта Бенедикт Евънс и добавя:

"Днес сме променили това, което правим на компютрите, за да може да управляваме бизнесите".

По думите му преди година се е смятало, че на преден план за развитието на дигиталните технологии са Метавселената или криптото, 98% от тези неща са се превърнали просто в ненужен шум.

Снимка: Петър Йорданов

"Какво се е променило - трябва да се върнем 10 години назад към първите методи на машинно учене, когато се произвеждаше софтуер, който можеше да разпознава картинки. Това, което установихме, че трябва да се замислим за високо ниво на абстракция. Софтуерът сега е способен да разпознава реч, език, да прави превод", отбеляза Евънс и допълва, че вероятно начините, по които използваме Google, ще се променят.

"Ще попитаме Chat GPT един въпрос и той ще ни предостави информация, вместо да я търсим в сайтовете в Google", подчерта експертът.

"През следващите 10 години най-вероятно ще бъдем фокусирани върху изкуствения интелект. Нямаме теория дали това, което разработваме, ще ни доведе до резултат. Все едно проектираме ракета, която да ни отведе на Луната, но не знаем какво е гравитация - не знаем какво ще се случи", посочи още анализаторът и продължи:

"Търсим, без да можем да променим фактите. Има много въпроси, на които не знаем отговорите - какво е нивото на грешката, как я редуцираме и каква е цената тези модели да бъдат обучени, защото в момента са вложени доста милиони в Chat GPT".

Още снимки ВИЖТЕ ТУК >>

"Периодът на безплатните пари свърши, пандемията свърши, връщаме се обратно към ситуацията отпреди. Имаше усилено обсъждане на възможностите, които ни предоставят от технологиите, компании като Zoom успяха да се възползват от това, много е важно да се съсредоточим колко хора присъстват онлайн. Интернет се създава като малка ниша, а сега огромен брой хора имат смартустройства. Бъдещето само ще покаже какво предстои", каза на финала на речта си водещият лектор на четвъртия панел на 25 ONLINE.

След неговите думи началото на четвъртата дискусия даде модераторът - председателят на АЕЖ-България, Ирина Недева. Тя попита какво е за другите лектори изкуственият интелект.

Снимка: Петър Йорданов

"Преди 3 години нещата, които сега са около нас, изглеждаха футуристично. Изкуственият интелект е навсякъде около нас", заяви на старта на сесията писателят, журналист и програмист Георги Караманев.

"AI за мен е лична история още опреди 25 години, когато Dir.bg беше на началната ми страница. През 2014 г. реших, че с това ще се занимавам, сега тази тема дори измести COVID или дори войната в Украйна. В момента всички наши емоции могат да бъдат деконструирани от изкуствения интелект. Присъствието на AI поставя философски въпроси да погледнем себе си и дали можем да контролираме нещо, което не разбираме", обясни футурологът и доцент в Института по философия и социология към БАН Мариана Тодорова.

Снимка: Петър Йорданов

Според Караманев с навлизането на изкуствения интелект в дигиталното пространство започва и битка за истината, тъй като вече всичко ще може да бъде симулирано.

"Надявам се журналистите да се върнат на мястото си на портата на истината. Трябва да се върнем към корените си и към нещата, които сме забравили. Можем да дадем скучните неща на изкуствения интелект", подчерта Караманев.

Снимка: Петър Йорданов

От своя страна, Поля Александрова, ръководител "Корпоративни комуникации" на Philip Morris Bulgaria, заяви, че тенденцията е да намаляваме вредите, свързани с вредните ни навици и да подобряваме живота си. За да се случи това, е важно най-вече да имаме достъп до достоверна информация.

Снимка: Петър Йорданов

"Ако информацията не е поднесена правилно и не е базирана на факти, няма да постигнем този ефект, към който се стремим. Важно е постоянно да се борим с дезинформацията, а хората да имат достъп до информация за продуктите, които намаляват вредата, за да могат да правят информиран избор. Важно е фактите да достигат до всички заинтересувани в процеса, а иновациите да бъдат регулирани и прилагани навреме, за да да има в крайна сметка полза за цялото общество", коментира Александрова.

Снимка: Петър Йорданов

"Мисля, че хората са адаптивни и когато искат качествено съдържание, те ще го намерят", добави и изпълнителният директор на Xplora Георги Малчев.

Виж още 6 ценности ще спасят журналистиката, а бързината не трябва да измества качеството

По думите му с изкуствения интелект възникват и три нови вида маркетинг контекстуален, прогнозен и маркетинг с подсилено взаимодействие.

"Изкуственият интелект ни помага да правим неща, които сами не бихме направили толкова добре", обясни Малчев.

"Най-голямата заплаха е, че с AI ние хакваме нашия цивилизационен код, защото съдържанието, което ще има до 2-3 години в интернет, ще е създадено от изкуствен интелект, който ще пренаписва историята и ще я дехуманизира", категорична беше доц. Мариана Тодорова.

Нужни ли са повече от хиляда думи за качествена новина? Във фокуса на четвъртия панел от конференцията влязоха най-важните въпроси пред журналистиката, а именно - качеството на съдържанието, иновативните медийни формати и визуалната и аудио журналистика.

Снимка: Петър Йорданов

Водещ лектор на дискусията за доверието към професията, за различните аудитории и нагласите на младото поколение бе Люба Късова, директор на AKAS, журналист и анализатор. Модератор бе програмният директор на Радио "Фокус" Ива Дойчинова. Лектори още бях Найден Тодоров, Илияна Захариева, Васил Върбанов и Евгени Димитров.

"Новинарската индустрия е в дистрес, както в България, така и в чужбина. Има три основни проблема, а първият от тях е, че българите обръщат гръб на новините, като интересът към новините намалява, а процентът на хората, които избягват да четат и гледат новини се увеличава", заяви Късова.

Тя подчерта тревожния факт, че от 2021 г. търсенето на новини намалява по целия свят и това се случва за първи път в историята.

"Когато анализираме данните на Ройтерс виждаме, че само половината от българите се интересуват изключително или много от новините. Това е с една пета по-малко в сравнение с броя им преди 5 г. А когато погледнем към младите - от 18 до 24 г. - по-малко от една трета се интересуват от новини. И броят им също е спаднал с една трета през последните пет години", добави директорът на AKAS.

Снимка: Петър Йорданов

По думите й 80 на сто от българите отвреме навреме избягват да гледат и четат новини.

"Това са огромен брой хора, които са много лабилни за индустрията и е много важно да се погрижим за тях преди да стане късно", категорична бе Люба Късова.

По думите й, вторият проблем за медиите е, че само малка от аудиторията вярва на новините. "Това, което е по-шокиращо е, че още по-малко журналисти вярват в собствената си професия", добави тя.

Според данните към момента, само една трета от българите вярват на новините, но това е и тенденцията в много други държави.

"Но това, което най-много ме шокира, когато анализирах данните е, колко малко журналисти вярват в професията си. Едва 1 от 10 български журналисти вярват в това, което правят, а България е на 49-о от 51 места в доверие в новините", каза още Люба Късова.

Снимка: Петър Йорданов

Директорът на AKAS открои третия проблем, който е не по-малко съществен - приходите на медиите. Според последните данни приходите на българските печатни медии се очаква да намалеят с повече от 40 процента.

"Ключовите фактори по отношение на аудиторията, които водят до проблеми в новинарската индустрия са, че новинарското отразяване не отговаря в достатъчна степен на нуждите на аудиторията. 43 процента от интервюираните казват, че искат повече международни новини. А в същото време само 6 процента от първата страница на медиите са били посветени на международни новини. 85 на сто от българите казват, че медиите трябва да отразяват набор от различни гледни точки и да оставят на хората да решат. Друг проблем е, че използването на факти е крайно недостатъчно. В същото време ниската степен на ангажираност с факти и научни открития създава благодатна почва за дезинформация в България", коментира още Люба Късова.

По думите й българите проявяват и най-много полово стереотипно мислене сред гражданите на страни от ЕС.

"Те са най-склонни да възприемат ролите на мъжете и жените по стереотипен начин - основната роля на жената е да се грижи за семейството, а на мъжа - да прави пари. Един от начините, по които тези норми прозират в новините е, че мъжете се цитират четири пъти повече в тях, като източници на информация, от жените. Но има 6 ценности, които ще спасят журналистиката и медиите - честност, любознателност, смелост, човечност, любов към фактите и надежда", завърши Люба Късова.

Директорът на Радио "Фокус" Ива Дойчинова даде старт на дискусията, в която сред основните акценти бяха дезинформацията, фалшивите новини, както и има ли риск изкуственият интелект да замени журналистите.

Снимка: Петър Йорданов

Според председателя на Българската асоциация на спортните журналисти Найден Тодоров качествената журналистика, която използва повече от 1000 думи, се намира в една непрестанна тежка и пандемична обстановка.

"Истинският проблем е пандемията, в която живее качествената журналистика и там намирането на лекарство е наша отговорност. Ние сами трябва да намерим и страстта - това не може да ви го даде никой друг. Но най-страшното нещо не е изкуственият интелект. А това, че в момента ние сами го вкарваме в естествения капацитет, с който разполагаме. Защото така създаваме ботове - хора, които само копират и препредават информация. Ето това са ненужните хора. Така че, нека първо се правим с този изкуствен интелект, който ние внедряваме", каза той.

Снимка: Петър Йорданов

Директорът "Корпоративни комуникации" в А1 Илияна Захариева подчерта, че доверието в новините е световен проблем, но недоверие в момента съществува и то не само в медиите.

"През 2022 г. има спад в доверието не само в медиите, но и в правителствата, неправителствените организации и корпорациите. Същевременно някои търсачки имат ръст на доверието, а пресата всъщност е стабилна - при нея няма спад. Дигитализацията и ИИ вече са превзели живота ни. Затова търсим авторитети. Има проблем с инфодемията и той продължава да съществува, но вярвам, че преса ще продължи да има и тя ще има своето, макар и малко, но стабилно място", категорична бе Захариева.

Снимка: Петър Йорданов

Журналистът и радиоводещ Васил Върбанов пък коментира, че има голяма промяна в една от основните категории, в които човешкият мозък мисли - минало, настояще, бъдеще

"Това е начинът, по който общуваме. Но голямото нещо, което се промени заради технологиите е възможността да не гледаш това, което дават в момента по телевизията, а да си го върнеш. Този ефект още не е изследван, както и психиката на този модел на разделяне на минало, настояще и бъдеще", обясни той.

По думите му медиите са подложени на оценка, че обществото губи доверие в тях, но това твърдение е на социологическите агенции. "Но защо трябва да се доверяваме на социолозите повече, отколкото на медиите" попита Върбанов.

Снимка: Петър Йорданов

Основателят и собственик на фотографска агенция "Булфото" Евгени Димитров обърна внимание на важността на фотожурналистиката и силата на информацията, която един кадър дава.

"Когато през 2000 г. ние започвахме, снимането с дигитален фотоапарат изглеждаше като фантастика. В момента вече е ежедневие. В някаква степен в момента употребата на този фотоапарат не е ясно дали е предимство, защото не е ясно дали изпратената снимка ще е най-качествената. Бързината във фотожурналистиката се превръща в по-важен фактор от качеството. Другото, което промени нещата е, че снимката дава много информация. За мен обаче най-важното е ние да запазим своя висок професионализъм и качество - снимката да не лъже и да бъде запомнена", заяви Димитров.