Неговият живот и този на Нери Терзиева са като летопис за една романтично-носталгична епоха, в която журналистиката, търсенето на истината, отстояването й, са като рицарско звание и призвание.

Евгений Тодоров е драматург, сценарист, автор на над 11 книги, сред тях "Записки по българския преход", "Наръчник на носталгика", "Особености на филибелийския характер", петте тома "Запомнете Пловдив", "Рекет", "Сбогом, Америка, сбогом, Пловдив", "Българската 1984", и управител на легендарната Пловдивска обществена телевизия.

Повече от 50 години изгражда не само творчески кръг, но и заедно със съпругата си Нери Терзиева, превръщат работата и живота си в кодекс - морален, съзидаващ, намиращ смисъл и кауза, там, където други откриват единствено бизнес.

Евгений Тодоров е работил в Радио Пловдив, РТВЦ, БНТ, преди 25 години създава единствената в Пловдив Обществена телевизия. През 80-те години заедно с Нери са и сред създателите на уникалното за онова време предаване "За един милиард". По-късно Евгений Тодоров и Пепа Славчева започват популярното някога "Адрес 4000".

Източник: БТА

Тодоров прави и първото интервю за българска медия с Шефкет Чападжиев, благодарение на Нери Терзиева. "До ден днешен хората искат тези интервюта да имат повторения, защото Шефкет има много силни послания и внушения, актуални и сега - за честност и лоялност например".

При поредното си посещение в България Чападжиев изненадва Евгений: "Един ден Шефкет отваря вратата на студиото и води Ал Уилсън (тъста на актьора Том Ханкс), ние го наричахме бай Хасан. Никой не знаеше в България каква е тази история. Това интервю го разпратих навсякъде, все още нямаше национални телевизии..."

Нери Терзиева с Ал Уилсън - бай Хасан, тъста на Том Ханкс, вдясно

Снимка: личен архив, Евгений Тодоров

Днес той отново разговаря с интересни събеседници в студиото на пловдивската телевизия, в открита линия за зрители, а вечер обича да пише. Така се ражда и "Книга за Нери". Книгата, която Евгений Тодоров се надявал Нери да напише. Но я създава той, без дори да има идея да бъде публикувана, и тя се ражда, за да разкрие спомени и да изпрати послания, които Нери Терзиева пазеше дълго време далеч от суетата и претенцията на новата журналистика.

Винаги е заявявала, че властта и институциите трябва да бъдат открити и да няма тайни. "На вратата на кабинета ѝ в президентството, когато ръководеше пресцентъра на Петър Стоянов, пишеше: "С държавната тайна дотук!", но с годините и тя стана потайна, не искаше личният и професионалният ѝ живот да бъдат на показ, не обичаше да се появява по светски събития, въпреки многобройните покани, казва Евгений Тодоров.

На 2 юни се навършва една година от кончината на Нери Терзиева. 

Снимка: личен архив, Евгений Тодоров

Къде е моралът, и къде медиите. Как мислим, но кой пресмята и определя изборите ни. Една легенда разказва за легендата Нери Терзиева, политиката, Оруел, дефицита и глада, безнадеждното и бъдещето, за което не сме подготвени.

Медиите, новият свят и различната аудитория

"Мисля, че медийната среда стана по-свободна, но от това не стана по-качествена, за съжаление. Една от причините е навлизането на сайтовете. Те имат "броячки" на всеки материал, и колкото повече потребители имаш, толкова повече и възможности за финансиране. Наблюдавам медии, които се превърнаха в сайтове, и виждам как свалиха нивото, пускат по-жълти материали, защото те носят потребление, а това свали качеството.

Може би аудиторията оглупя, или пък стана един синтез между по-глупавата част от аудиторията и онази част от журналистите, които не са глупави, но пък са по-адаптивни.

Другата причина е, надявам се да не греша, но по-малко станаха личностите, или поне не се търсят, които имат авторитет и са готови да се сражават за свободата и истината.

Малко преди смъртта си Нери, боя се да кажа, че е завещание, тя написа: "Преставам да ви гледам". Това каза Нери, човекът, който живееше с телевизията. Надявах се да преживее този етап на интерес към трагедията, към пошлото. Но не можа. Тя си отиде разочарована от този тип журналистика...

Снимка: личен архив, Евгений Тодоров

Но остави надежда у онези млади хора, нейните студенти, че всеки може да тръгне от нулата, и да стане уважавана личност. Преди това трябва обаче да си даде сметка за цената, за усилията. Нери не правеше компромиси. Отстояваше възгледите си, не се поддаваше на лесни решения. И дай Боже, тези млади хора, които тя обучи, да си кажат: "Ето и така може, ако работиш самоотвержено и целенасочено, ако даваш всичко от себе си, да постигнеш онова, което си искал и да бъдеш доволен.

Моята най-голяма заслуга към българската журналистика е, когато Нери бе поканена през 1990 г. в София от Кеворк Кеворкян като водеща на "По света и у нас", аз да поема грижите за дъщеря ни. Ако бях казал стой си в Пловдив, нямаше да има Ефир 2 и Екип 2.

Снимка: личен архив, Евгений Тодоров

Детронирането на експертите и новото Виденово време

"Понякога гледам телевизионните обзорни предавания през уикенда и се питам колко от тези събеседници произвеждат придадена стойност. Има дни, в които нито един. Това не са хора от реалния сектор, произвеждащ нещо. Това са хора, които дават акъл. Няма лошо. Но ми липсват специалистите. Социолози, политолози, наблюдатели, някои от тях са умни, разбира се. Но се чудя с какво се хранят този тип експерти.

Неотдавна прочетох мнението на един експерт, който каза, че ако намалим цената на 10 продукта, ще се вдигне цената на други 100. В едно изречение е изказана цялата истина за експериментите на правителството, на политиците, за едни регулирани полукомунистически цени. Такива хора няма на екрана, а министър, който смея да кажа, че нищо не разбира от търговия, а вероятно и от икономика. Говоря по тази тема, защото в един етап от живота си се занимавах с търговия и както обичам да казвам, с дясната си ръка съм написал поне 10 000 етикета с цени и знам как се ценообразува. И знам как се говорят едни и същи заблуди от 1996 г. Всичко, което се изговори през последните месеци е измислено и приложено по времето на Виденов и донякъде от Стефан Софиянски.

Нери Терзиева, Ефир 2, надеждата, уроците, и цената на свободата

Снимка: БТА

"Концепцията на Ефир 2 измислих аз преди 10 ноември, но остана, така да се каже, в семейството... С Нери бяхме с много поглед в бъдещето, с много надежда, бяха много хубави времена, именно заради надеждите.

В началото тя учеше от мен, след това аз от нея, тя вече беше на други нива на политиката в България. Но не си спомням някога да сме имали политически, граждански, професионални, идеологически разминавания. На моменти дори беше скучно, нямаше за какво да дебатираме. Ако сме имали разминавания, е било при оценката на отделни личности. Дай Боже всекиму такова семейство...

В Белия дом

Снимка: личен архив, Евгений Тодоров

Когато започнах аз да правя телевизия (б. а. първата обществена телевизия в Пловдив), Нери даваше пример с чужди телевизии, които започвали да печелят след десетата година. И аз си казах, че ще стискам зъби, но минаха 11-12 години и нещата не се получаваха. Когато човек има нова идея, нещо като малко дете, си струва. Не съм разочарован от живота... Работихме заедно до 1989 г. взаимно си давахме кураж и акъл. Като казах, че нещата не са толкова лоши, имам предвид, че не помня от кога никой не ме е натискал, не ми е нареждал, не ми се обаждал. Само че има друг проблем. Аз живея в един свободен медиен свят. Но свободата на словото си има цена. Ето, нямам пари да си купя кола, пътувам с обществен транспорт. Тоест, ако искаш свобода на словото, трябва да живееш по-скромно, както и хората около теб. 

Ако искате да имате много пари, няма да имате свобода на словото

Петър Стоянов и пловдивският кураж, майна

Една вечер Петър Стоянов почукал на вратата на апартамента им... С Евгений и Нери се познавали от различни телевизионни предавания. "Беше ни странно защо е дошъл при нас. Бяхме сред първите, които разбрахме, че го издигат за президент. Искам да се посъветвам с вас, каза Петър Стоянов. Аз съм един провинциален адвокат - така говореше за себе си... А Жельо Желев, е личност европейска, уважавана. Ние с Нери го "навивахме". "Чакай бе, майна, ти си пловдивчанин, нека един пловдивчанин да застане начело на държавата". Не зная дали сме изиграли роля, сега разказвам тази история с усмивка, разбира се. Но се надявам поне в един процент да сме имали значение за избора му, да сме му дали наистина кураж.

Първа среща с Бил Клинтън

Снимка: личен архив, Евгений Тодоров

Виждахме се доста често в този изборен период. Той знаеше колко организирана е Нери. Когато бе избран за президент, я покани. След кратък период в Пловдив, тя отново замина за София, този път за много дълго. През целия труден мандат като прессекретар беше неотлъчно до президента. Но преживяваше и големи разочарования от България. Добрината и състрадателността ѝ бяха пословични.

Снимка: личен архив, Евгений Тодоров

Бъдещето на журналистиката и проповедниците

"Има бъдеще, ако обществото ни има бъдеще. Журналистиката сега е функция на едно нискоинтелигентно общество. Съжалявам, че обиждам някого. Изходът е в тип журналистика, която няма да се бори за хиляди влизания, журналисти, които да карат джипове и да живеят в мезонети, а все пак сериозна журналистика, която ще се прави от хора, които са се самоограничили. Да се надяваме, че и народът постепенно ще поумнява и ще открива и цени честните имена.

Снимка: БТА

Имаме нужда от честна журналистика, не от занаятчии и професионалисти

Но има и други смущаващи неща. Например "звездите" в YouTube са хора, които произвеждат фалшиви новини, и това е меко казано. Жалкото е, че има интелигентни колеги, да не споменавам имена, които се ориентират към този тип манипулативна, фалшива журналистика, вредна, ако щете. И се радват на гледания. Погледнете в YouTube тези проповедници, уважавани от мен журналисти, хора, и са тръгнали със сензации и заговори.

Дефицитът, гладът и българската 1984 година

Ако сега Евгений Тодоров опише в книга времето, в което живеем, тя ще е "Дефицит". "Аз имам такава книга. И въпреки че действието се развива през 1984 г., както при Оруел, думата дефицит и днес е знакова. Когато усещаш, че липсват много неща, даже и да постигнеш някои от тях, гладът, не като физическо усещане, не като буквален смисъл, остава. Този проект е много стар. И много малко хора си спомнят, че през 1989 г. излезе филм по мой сценарий и той се наричаше "Дефицит", с Катя Паскалева в главната роля. Появи се около 10 ноември, когато на хората не им се ходеше на кино, а на митинги. Имаше добра гледаемост, но се забрави. И разказва за дефицита, но като метафора. Миналата година си помислих защо да не напиша роман по този сценарий. Разширих сюжета, мислих как да ситуирам действието и го нарекох "Дефицит. Българската 1984 година". Когато пишех романа, не бях чел книгата, но бях гледал филма. След това прочетох и романа. Оруел наистина е предвидил толкова много неща.

Само за едно нещо е сгрешил, когато пише за английския социализъм. Оруел заявява, че ще има дефицит на бръснарски ножчета. Но по време на социализма няма такъв. Напротив. Не зная дали бръснарските ножчета са метафора, но по време на социализма имаше уиски, навсякъде, нещо което Оруел не описва. Макар и с долари. И си мислих дали уискито и бръснарските ножчета не са внасяни, за да обслужват големците, а така и народът имаше достъп до тях, до тези благинки. За тези, които са най-горе, няма дефицит.

Няколко сака с пари, един пропуснат шанс и густото

"О, много неща съм пропуснал. Действал съм спонтанно например. Но сега се сещам за една история от 1999- 2000 г. Имахме ефир. По онова време беше голяма ценност да имаш ефирно излъчване. Но се направи една комбина от едни хора, и измислиха, че имаме да даваме 100 000 лева, със задна дата. Заявих, че спирам ефира. Два дни преди да го направим, дойдоха представители на една телевизия, днес нея я няма вече, свързана с едни богати хора. Пристигнаха с едни чанти с пари и казаха, че купуват телевизията заради ефира. Попитах ги ние какво ще правим, а те отвърнаха, че ще ни дадат един час за Пловдив. Аз като пловдивчанин се обидих и буквално ги изгоних. А можех да си продам ефира и веднага да си регистрирам кабелна телевизия, както е в момента. И да имам две чанти с пари. Не го съобразих от пловдивска гордост. Но си направих густото.

Нери Терзиева с Жак Ширак

Снимка: личен архив, Евгений Тодоров