В поредица от срещи и разговори с едни от най-влиятелните българи в медиите, обществения живот, политиката, изкуството, ще отбележим не просто 25-ия рожден ден на Dir.bg, а ще отправим поглед и послание към следващите 25. Приемете го дори като нашия 25-и кадър - онзи, чрез който искаме да открием заедно как историята ни промени, как мислихме, учихме, грешахме, търсихме решения и истини, намирахме предизвикателства и откривахме нови въпроси, белязани от съдбовни избори - наши или на някого другиго, но изживявани от всекиго. Светът крачи бързо, променя се в маратонски ритъм, а всички ние настигаме собствените си страхове, но и надежди за едно различно и вероятно по-добро бъдеще, колкото и утопично да изглежда днес.

Но преди да разберем накъде, нека се попитаме как и защо се намираме тук, какво ни доведе до промените, които изживяваме сега във всички сфери на живота ни. Как ги предизвикахме и как сега ги осмисляме? Очакват ни срещи с онези, за които миналото, настоящето и бъдещето са пътеводител из най-неразгадаемото - човекът в неговия най-висш смисъл и мястото му сред хаоса на променящия се свят. Имайте смелост да променяте убежденията си! Понякога историята ни поставя в такива ситуации, когато да постъпваш правилно означава да грешиш. И всеки трябва да определи за себе си колко истина може да понесе. Има толкова необузданост в желанието да знаем всичко и да съдим за всяко действие, но е човешко, твърде човешко. Усъвършенстването на разума е единственото, което трябва да следваме, за да достигаме по-близо до смисъла и истината. Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си.

Именно на истината, човека и кое е най-голямото предизвикателство пред съвременните медии е посветена първата ни среща с едно от емблематичните имена в българската журналистика - Бойко Василев.

Визитка

От 1993 г. работи в предаването "Панорама" на Българската национална телевизия; от 2000 г. е продуцент и водещ. Завършва 91-ва Немска гимназия в София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. защитава дисертация на комуникационни теми и ВАК му присъжда титлата "доктор". Експерт по Балканите, отразява войните в Босна и Херцеговина, Косово, Сирия, Ирак. Автор на статии и документални филми, носител на различни български и международни журналистически награди и отличия. Интервюирал е световни лидери като Джордж Буш, Тони Блеър, Реджеп Ердоган - и интелектуалци и творци като Умберто Еко, Збигнев Бжежински, Дейвид Линч.

Бизнес моделът на истината умря, новият в интернет не е създаден

Медийната среда се промени в целия свят и събитието, което я беляза, е смъртта на ежедневника. Не зная дали си даваме сметка колко много неща се дължат на хартиения всекидневник. Върху него се базираше бизнес моделът на истината. От него зависеха и радиото, и телевизията, и в златните години на журналистиката, когато този бизнес модел работеше, човек можеше да има голяма редакция, да получава много реклами, да печели от продажби... И изведнъж това спря. Старият бизнес модел умря, но новият, в интернет, все още не е създаден, заявява Василев.

Според него въпросът за истината ще стане фундаментален. Сега е актуален онзи за бизнес модела, а ние сме точно в средата - между смъртта на стария и раждането на новия.

Въпросът за истината и за лъжата не може да има технологично решение

Въпросът за истината може да получи лесно технологично решение - веднага да бъде разпознат някой "дийп фейк". Но имаме огромен проблем - въпросът за истината и за лъжата не могат да имат технологично решение, защото така стигаме до антиутопия, до тоталитарно общество, в което нищо няма да е възможно.

Моята прогноза е, че лъжата ще стане основно човешко право. Човек има право да греши и да лъже.

Това го прави човек. Несъвършенството ни прави хора. Въпросът за истината не може да има технологично решение, но има философско и човешко. В дебата на бъдещето за ролята на човека и технологиите, журналистиката като посредник е в голяма криза. 

В момента всеки може да каже, че е журналист. Всеки човек с много популярен профил в социалната мрежа може да каже: Ето, ти имаш 200 000 зрители, но аз имам 350 000, защото толкова хора ме следват".

Василев е категоричен че един от белезите на кризата са твърде многото медии, но друг такъв белег поражда големия въпрос - можеш ли да бъдеш наречен журналист, ако имаш много посещаван и популярен профил в социалните мрежи. Той е категоричен - не!

"Журналистът е човек, който получава заплата, за да сравни различните гледни точки и по някакъв начин да се доближи да истината. Профилът в социалните мрежи журналистика ли е? Той по дефиниция вече е пристрастен. Той има своя гледна точка - да продаде, да наложи, да ме убеди, да ме очарова, да ме съблазни. Аз не знам какво стои зад него - корпорация, партия, свободната му воля на гражданин, някаква сила, власт, която му плаща. Докато при мен, журналиста, аз подлежа на обстоен преглед - независим ли съм, обективен ли съм, какво стои зад мен, как живея, какво всъщност представлявам аз. Ето това е кризата", казва Василев.

За първи път в историята на човечеството толкова глупави хора имат право на глас

"Нека всеки бъде пред огледалото на обществото. Нека дебнат, нека следят, нека имат мнение. Това е уникално събитие в историята на човечеството - толкова много хора имат право на глас. Но за първи път в историята на човечеството толкова глупави хора имат право на глас. Това е качествено нов елемент. Навремето глас имаха четящият, образованият, мислещият, аристократът. Това свърши. Сега право на глас има всеки, който току-що е проговорил. Това не може да бъде спряно", категоричен е Василев.

Това, което виждат очите ни, е по-голяма лъжа от това, което казват устите ни

Мнозина биха казали - защо ни е журналистика, мога да чуя какво ми казват отляво, какво отдясно, и сам да си направя заключението. Василев оборва тази теза с личния си опит, когато като репортер на "Панорама" отразява войната в Косово.

"Ситуацията тогава много прилича на сегашната. НАТО бомбардираше Белград и разпространяваше видеа, в които се виждаше изключително прецизна бомбардировка. Това ли е истината? Не. Те дори удариха китайското посолство. Можем да кажем, че това е образ не много близък до истината. Същевременно пропагандата на режима на Милошевич разпространяваше други видеа. НАТО бомбардира училище. Но моят хотел беше срещу училище и аз много добре виждах, че децата ги няма, и в училището е разположена зенитна батарея. И никой не може да ме убеди, че този кадър от горящото училище не е отговор на удара на зенитната батарея.

Снимка: Тед Георгиев

Можем ли да вярваме на тези кадри? Не, те са разпространени от един диктаторски режим и най-вероятно манипулирани.

Има и трети разказ и картина. Тези на албанските бежанци. И те разказваха всевъзможни истории. Тези истории нямаше как да бъдат потвърдени на място. Тогава се запитах, добре, ще пусна и трите видеа. И ще кажа, ето моята гледна точка, моята работа е свършена. Въпросът, който си зададох тогава беше - възможно ли е три лъжи да дадат истината? Не.  И тук идва вторият проблем. Това, което виждат очите ни, е по-голяма лъжа от това, което казват устите ни.

Образът, с който работим, е лепкав, манипулируем и ние не знаем кой го произвежда. Работата на журналиста е да се съмнява, включително в това, което виждат очите му.

Парадоксално той трябва да го изговори, да чуе различни мнения на живи хора, а не да каже, ето вижте. Никога образът не говори сам за себе си. Ние трябва да бъдем хората в бъдеще, които трябва да охладим образа и да го доближим до рационалността.

Журналистиката е като един сърдит човек, който непрекъснато мрънка и се съмнява. Мисълта, че в журналистиката може да има звезди, "хора превъзнесени", е абсолютно погрешна. Истинската журналистика не работи за лайкове. Хейтът е неминуем. Това не е професия за хора със слаби нерви.

Позволихме ли политиката арогантно да се вмъква в медиите и в същото време елегантно да се изплъзва от отговорност?

Направихме две грешки едновременно. Първо, допуснахме политиците твърде много. Да говори човек 30 минути е най-евтината телевизия - той иска, ти искаш. Ние ги пуснахме да пълнят времето ненаситно. Другата грешка е противоположна - заради това ние ги намразихме. Вероятно вече се е появил реален човек, който иска да направи нещо добро, но той винаги ще се изправя пред бариера от хейт от социалните мрежи. Все по-малко хора ще искат да влизат в политиката заради това. И тук ролята на журналистиката е голяма. Нито да им се подмазваме, нито да ги унищожаваме, а да се опитваме да ги принудим да бъдат най-близо до истината... Това е най-старият мач на журналистиката

Защо и как войната в Косово го беляза завинаги, живеем ли във времето на "хейта" и "лайка", защо допуснахме политиците да се превърнат в звезди, каква ще бъде ролята на изкуствения интелект - вижте целия разговор с Бойко Василев във видеото.