Колко са 25 години в свят, който се трансформира? Минути, секунди на безпрецедентност, капсула на времето, чрез която предаваме грешки и уроци, предупреждение и надежда, вероятно вяра и истини, от едно пост-истинско общество, след като години сме заблуждавали ума и търсили ценностите, чрез които да опитаме да продължим.
Излизаме от време, в което истината се приемаше за универсална и вечна. Ако това някога е било вярно, а това е спорно, то със сигурност днес е по-малко вярно, отколкото някога е било.
Най-лошото нещо, което бихме могли да направим в този момент на трансформация, е да продължим да игнорираме факта, че някои концепции може да не работят толкова добре, толкова гладко, толкова предвидимо или толкова справедливо, колкото ни е било казано, или сме вярвали.
Дали разбирането ни за истината се нуждае от адаптиране към нашата ера на вечно движение и промени? Да!
В поредица от срещи с едни от най-влиятелните личности в обществения живот, медиите, политиката, изкуството, отбелязваме 25-ия рожден ден на Dir.bg, и оставяме посланието към следващите 25 години в търсене на отговори, различни гледни точки, и поне приближаване до истината, чрез уроците на историята.
Какво се случи в България, защо институциите са във война, кой пише историята, можем ли да предвидим бъдещето и защо миналото не може да бъде забравено, президентът Росен Плевнелиев пред Dir.bg. Очаквайте съвсем скоро и втората част на разговора ни.
- Благодаря Ви за срещата, г-н президент и възможността да разговаряме във време, в което един ден, час дори, изтриват, заличават, цели епохи, концепции, модели, с които бяхме комфортно привикнали и вярвали, че функционират действително в демократичност, разбирайки и зачитайки човека. Какво се случи, какво пропуснахме, че светът се оказа във война, революция, бунт към системата, такава каквато я познавахме в последните поне 25 години?
Честит юбилей! Любими сте на мен, но и на целия български народ. Всяка вечер заспивам с няколко медии, немски, български, на които дълбоко вярвам и се доверявам. Защото са вдигнали високо знамето на истината. Списание TIME през 2017 г. излезе с корица, като част от тази трансформация, на която сме свидетели, със заглавие на първа страница - черна корица, кървавочервени букви, заглавието беше: "Истината умря". Затова ви благодаря, че вдигате високо знамето на истината, обективни сте, всички гледни точки са добре дошли, сценарий няма, има посветеност и ценности, което аз дълбоко уважавам.
Благодаря и много се радвам на това интервю. Прави сте, вашата оценка е изключително точна, в тези 25 години всичко се промени, а и през последните няколко години още веднъж всичко се промени.
Но вижте, големият въпрос за мен е, не че живеем в исторически времена, това е ясно. Историята се променя пред очите ни. Изключително бързо. Големият въпрос за мен е, не че пишем историята, а кой пише историята.
Дали от една страна, ние, вярващите в свободата, човешките права и свободи, върховенството на закона, демокрацията, пишем историята на една просперираща, демократична България, член на един съюз на демократични, проспериращи държави, където човешките права, както и истината, се веят високо и се отстояват. Или по-скоро автократи, диктатори, ако щете хора, с по-различна гледна точка за човешкото, и разбира се, за съдбата на човека, за правата на човека, за устройството на държавата, пишат история.
И днес имаме всички поводи да се притесняваме, когато по-скоро историята се пише от хора и лидери, които не вярват толкова много и не представляват демократични ценности.
Да го кажа в прав текст - демократичните държави днес са в защитен модус
- Винаги ли светът трябва да премине към следващия цивилизационен етап чрез революция, война. Защо войната се превърна в единственото възможно решение на териториални конфликти, на концепции, на мисли дори. Защо върнахме войната?
Изключително коректен въпрос, точен. Отговорът се крие в един велик германски философ, Макс Вебер, който учеше, включително и в последните му уроци в Мюнхенския университет, своите студенти: "И запомнете, всичко, което се случва днес в света, може много просто да бъде обяснено с факта, че хората, обществата и държавите, не се учат от историята, и повтарят отново исторически грешки".
Посочете ми една революция, която е успяла да промени една държава за добро, да надгради нейната система. Ако погледнем назад във времето, от революцията на болшевиките, до куп революции около нас, включително български, и в региона, по-скоро са водили до това, че ние сега разбираме, че те са планирани, част от задкулисни сценарии. Кое е важното - нека да разберем, че имаме огромен шанс да се поучим от историята. Ако погледнем назад във времето - история на разделението, на робството, история на една България, която е имала своите възходи и падения. Нека да не забравяме и паденията. Тогава, когато сме били на грешната страна на геополитиката.
- Има ли грешна страна, или просто опция?
Ние преживяхме две национални катастрофи, тежки, изключително тежки. За да се случи това, което не се случи на Гърция, не се случи на Сърбия, дори не се случи на Румъния. За да се случи с такава тежест само на България, на никой друг в региона. На мен това ми говори за ненаучени уроци от историята. И съответно за погрешна политика, когато духат много силни геополитически ветрове. Ето, вижте днес, много е важно България да каже къде се позиционира, на чия страна е. Един български президент казва: " Крим е Украйна, Украйна е Европа", друг български президент казва: " Крим е Русия". Ето ви разкрачената позиция на България. Един обичан български цар - цар Борис III, е казвал: " Винаги с Германия, никога срещу Русия".
Президентът посреща първите гости на „Дондуков“ 2 в "Деня на отворени врати" на институцията с изложба, посветена на Васил Левски и отбелязването на 143 години от гибелта на Апостола
Снимка: БулфотоТова вече не работи, и не ни помага по никакъв начин. Ние трябва да следваме наистина заветите на Апостола на свободата на България. Тази абсолютно, велика и слава богу, неоспорима личност в нашата история, която ни обединява всички нас. Но аз мисля, че 95 процента от българите и една голяма част от политиците, не разбират Апостола. Виждал съм на паметника на Васил Левски политически партии, които са развявали руски знамена, а не български. Те дори не разбраха, че Апостолът създаваше организационни комитети във всяко село, за да можем ние да се освободим, а не някой друг да идва да ни освобождава. Това е било мечтата му - да се освободим, да създадем чиста и свята република, отчитал се е до последния грош в прословутото си тефтерче. Ето това трябва да направим в България...
- Ние и сега имаме много организационни комитети в лицето на куп партии... Вие наричате популисти всички наши съвременни партии. Как стигнахме до лявото с десни убеждения. Не е само български феномен. Защо светът се върна в лявото, някаква романтична идея ли е, която не функционира, разбира се, и създава проблемите, с които се сблъскваме?
Много е лесно за мен разделението. Левите политици са тези, които разчитат на държавата и на нейния ресурс. Раздават обещания на ляво и дясно. Нямат никакъв проблем да теглят кредити, да увеличават пенсии. Без да се замислят, че тези пари трябва да се изработят, преди да се похарчат. Десните политици, слагам себе си в тази категория, вярват в предприемачеството, вярват в честния бизнес, и знаят, че едни пари преди да се похарчат, трябва да се произведат по един честен и почтен начин, и разбира се, да се плащат данъци за това. Това, което мен ме интересува, дори не е толкова възходът на лявото днес, то е факт, просто защото е трудно, инфлация, рекорден брой кризи... Дори когато аз бях държавен глава, работих заедно с кабинета на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, заедно с кабинета на канцлера Меркел. Бях направил един екип от млади хора в Президентството, които следяха трендовете, работеха заедно, планирахме дългосрочно. На нас ни беше ясно, че ние минаваме не през една, а през 11 кризи. И мога да ги изброя една по една - като започнете през финансовата, като минете през инфлацията, криза в Гърция, криза в Украйна, криза в отношенията с Русия, и стигнете до тероризъм, който шестваше, и популизъм, криво разбран национал - популизъм по европейските столици. Така че, лявото е много лесно разбираемо - когато е трудно, хората се обръщат към държавата. Веднага идват едни политици, които обещават 20 процента увеличение на пенсиите, моментално, ще извадим пенсионерите от бедността, моментално, за сметка на децата на България. Някой трябва да плати сметката.
Мен повече ме интересува възходът на популизма. Това е голямата драма, с която ние се сблъскваме, това е голямата цена, която плащаме
Във всяка своя реч не пропускам да отбележа колко е важно българският народ да се събуди и да разбере, че това, което се случва в България, то не е изключение от всички останали, но ние виждаме възхода на популизма, който бе посят преди всичко от президента Радев, който е популист сам по себе си. Но освен него, ние виждаме възхода на много популистки партии.
Не само - популисткият подход става абсолютно модерен и в България. Затова ние изпадаме в изолация, започваме да изпадаме в перспективата да влезем в много тежка, финансова, икономическа криза.
Моята голяма надежда е българинът, когато гледа политици, които и да са те - на световната, на българската сцена - нека се опита да ги раздели - демократи и популисти. Толкова е просто. Демократите са хора, които вярват в човешките права и свободи, върховенството на закона, и ги отстояват винаги, навсякъде, и ежедневно. За един демократ не е възможно да наруши върховенството на закона. Но нашият президент Радев го нарушава постоянно, че и Конституцията...
- Явно еманципацията на президентската институция е доста тревожен факт, заради всичко това, което казахте, или заради още нещо, което ние като общество не подозираме?
Радев е първият български президент, който позиционира президентската институция заради амбициите си тепърва занапред, не назад. Позиционира президентската институция не само като център на популизма, но и като център на власт.
Президентът Радев вече е самостоятелен център на власт в България.
Всички го виждат, но уважаеми българи, това е нарушение на Конституцията, поредното. Президентът няма право да бъде самостоятелен център на власт, той е президент на всички българи.
- Защо се стигна до тази еманципация и до това да търпи толкова критики? Вие създадохте Съвета на президентите, ако сега президентът Радев Ви покани на диалог, бихте ли приели? И ако предприеме ход, който да речем приемате като демократичен, бихте ли го поздравили?
Искам да ви направя комплимент за въпросите, които задавате - те са толкова дълбоки, почти никой не ми ги е задавал досега... В такава ситуация, единственото спасение е да бъда максимално искрен.
Да, ако президентът направи нещо позитивно, аз ще кажа: "Да, той направи нещо добро!" Обикновено казвам, че има хубави патриотични речи. Президентът Радев говори добре, говори ясно, хората го разбират. И няма как на доброто да кажем лошо.
Същевременно проблемът за мен е, че това е част от неговия популизъм. Той едно говори в България, съвсем друго върши в чужбина. Междувременно е позиционирал президентската институция като една институция, която е изпаднала в международна изолация. Казвам ви го, защото на година си говоря с поне 100 президенти.... В средата на август съм на среща с китайския президент Си Дзинпин. През септември съм с поне 20 президенти в Ню Йорк... Аз си говоря с всички тях. И всички те са изключително загрижени за България в тази нестабилност, в която сами сме се вкарали. И много загрижени за това какво прави президентът Радев.
Съвет на президентите, Росен Плевнелиев посреща президентите Георги Първанов и Петър Стоянов
Снимка: Булфото- А не за тази невъзможно възможна коалиция?
За която основната вина е на президента Радев. Той я създаде от нищото, което считам, че е негова голяма грешка. Неговият сценарий беше съвсем друг. Наблюдавах много внимателно и виждах накъде ще тръгнат нещата.
Той произведе тази невъзможно възможна коалиция.
Ще ви изненадам, но говорейки с много хора от ПП-ДБ и от другата страна в ГЕРБ в Народното събрание, те бяха шокирани... в един момент това беше лепилото, което ги събра. Това убягва на голяма част от българските медии, че никой не се връща към този факт... Но представете си следното, имате изслушване на шефа на ДАНС. При това се оказва, че "Възраждане" му подават така удобно топката, с предварително написани, внимателно обмислени въпроси, така че той да може да отиграе топката, по начин, че да покаже, че съветникът на министър-председателя Кирил Петков по външна политика Весела Чернева, е извършила национално предателство преговаряйки по казуса с Република Северна Македония. Председателят на ДАНС, от най-високата трибуна в държавата - Народното събрание, излиза с политически констатации, заплашва, че някакви хора са извършвали национално предателство. В същия този ден, синхронизирано, главният прокурор започва да иска оставки, имунитети.
Същият този началник на ДАНС е назначен от президента Радев, и междувременно "Възраждане" са перфектно вписани в този сценарий. Това шокира ПП-ДБ и ГЕРБ и те разбраха, че са на крачка да дадат абсолютната власт на Радев, защото вече и главният прокурор беше там. В последния момент разбраха, че има много по-голямо от тяхното разделение и противопоставяне.
Честно да ви кажа, много се радвам, защото като държавен глава, който е избиран и от едните, и от другите, който познава и едните, и другите, И ПП- ДБ и ГЕРБ... Бил съм някакъв мост между тях. Назначавал съм част от тях като министри. Аз открих Христо Иванов и го направих министър, аз открих Асен Василев и го направих министър. От друга страна, разбира се, съм работил много дълги години с ГЕРБ и имам много приятели там, и съм лоялен и посветен на каузата на европейското развитие на България, която считам, че тези две политически партии изразяват в най-голяма степен. Радвам се, че най-после има някакво единодействие.
- По време на Вашия мандат 2013 и 2014 г. бяха изключително тежки. Споменахте ДАНС, и ще Ви върна към тези години ... Протестите през 2013 г. бяха провокирани от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, това ли беше най-трудният Ви период като президент? На 20 февруари 2013 г. Борисов подаде оставка и Ви остави сам... Междувременно Ви упрекна, че като "ястреб" предавате позицията на България към Русия...Какво се случи и какъв урок научихте и Вие, и ние като общество?
Да, аз бях сам. И, да, най-трудният ден е именно този - 20 февруари 2013 г. Всичко започна с един телефонен разговор на г-н Станишев, лидер на опозицията, изключително уважаван от мен човек, министър-председател на България в периода 2005-2009 година, и много успял на международната сцена български политик. Който ми се обади тогава и каза: "Г-н президент, ние имаме информация, от БСП, че всички боксове от магазините за оръжие в София и Пловдив са изкупени". И аз казах: "Г-н Станишев, извинете, но какво е вашето обяснение, как аз мога да бъда полезен..." Той отговори, че ще се случват много тежки неща. Звъня на Борисов и го питам какво се случва...Той все още действащ министър -председател, преди да хвърли оставка на следващия ден. Междувременно в България има протести на стотици хиляди хора, във всички областни центрове, срещу високите цени на тока.
Петима се самозапалиха, един от тях пред президентската институция... Същевременно, на другия ден, аз виждам на корицата на вестник "Труд" някакви окървавени лица на хора, които са се били с тези боксове. Следя внимателно в Парламента, където министър-председателят Бойко Борисов трябваше да номинира тогава, спомням си много добре, за заместник-министър председател тогава министъра на регионалното развитие...Същевременно аз се чух с нея и й пожелах успех, и точно половин час по-късно тя бе разплакана, защото Борисов излезе на трибуната и вместо да номинира... както аз се разбрах с него, ние сме десни политици, ние вярваме, че когато е труден момент трябва да носим отговорност, трябва да се мобилизираме, трябва да дадем решение... Стотици хиляди българи по улицата, очакват политиците да носят отговорност. Борисов излезе от трибуната и каза: "Доган иска да ме убие" и си хвърли оставката. След което позвъних отново на министър-председателя Станишев и на министър-председателя Борисов и им казах: "Вижте, явно ще се прави служебно правителство". Това беше първото мое служебно правителство 2013 г.. Казах: "Аз искам, вие, политическите партии, като президент на всички българи, като ваш президент, да се чувствате комфортно. Дайте ми ваши хора". Например г-н Станишев, дайте ми г-жа Плугчиева или г-н Калфин, това са едни проевропейско мислещи хора, от моята кръвна група. Казах на Борисов, дайте ми Томислав Дончев. Нека да направим едно правителство на съгласието, да минем през този труден момент. Те, разбира се, казаха не.
Аз ги разбирам, но аз останах абсолютно сам и изключително притеснен, защото практически бях сам, със стотици хиляди хора по улиците. Оттам нататък считам, че предприех наистина правилните действия и много се гордея с това.
Президентът връчва орден „Стара планина” I степен на Вселенския патриарх Вартоломей
Снимка: БулфотоСамо един факт. Реших да поканя лидерите на протестиращите в Президентството. Това бяха едни странни млади хора, които по никакъв начин не бяха организирани добре. Но водеха и бяха телевизионни говорители на едни протести, на които участваха стотици хиляди българи. Те казаха, не. Тогава аз реших да отида на техния протест пред Министерство на икономиката. От НСО казаха не, моят екип каза не - те ще ви охулят. Но аз казах "Да". За да спася България в този труден момент, защото ако тези протести продължаваха, ние щяхме да имаме нелегитимни избори. Отидох при тях и те ме освиркаха. Но дойдоха в Президентството. Нямаше къде да ходят. Когато дойдоха, аз поканих не само протестиращите, но и непротестиращите, защото аз съм президент на всички българи.
- И това ги е объркало?
Да, точно това е. Оказа се, че тези момчета и момичета не бяха това, което аз си мислих. Да го кажа в прав текст. Те бяха зависими, платени. Впоследствие Трайчо Трайков ми каза, че това са същите хора, които водиха протестите срещу спирането на шистовия газ. От което България загуби десетки милиарди и бе зависима още десет години от "Газпром".
Забележете, вестник Труд, собственост на някакъв агент на ДС, не коментирам. Но друг агент на ДС, който има банка, която се казва КТБ, е купил футболния клуб Ботев (Пловдив)*. Агитката, от която се бяха сбили, така че удобно да бъдат снимани от вестник "Труд", та като види кръв Бойко Борисов, да си метне оставката, е агитката на Ботев (Пловдив), докарана специално в предишната нощ.
И ето ви как можем да смъкваме правителства. Лесничко ми се струва...
Чувствам се много потвърден, че тогава казах на Борисов - недейте да хвърляте оставка, когато футболни агитки се бият, това не е истинската България. Застанете на страната на милионите умерени хора, които очакват политическо лидерство в този труден момент. По същия начин, разбира се, през годините, съм разсъждавал, виждайки всички тези екстремности.
Аз съм един много добронамерен, умерен демократ, но и знам да се боря, по моя си начин, да нося отговорността. Същото беше, когато вие зададохте въпроса за назначаването на един медиен олигарх за шеф на ДАНС. Никога не съм разсъждавал субективно, разсъждавам обективно. Бях потресен, когато видях това нещо в Народното събрание. Аз не знаех, не бях информиран, никой не ми беше казал, в първите дни на кабинета на Пламен Орешарски.
Медиите много спекулират покрай това. Нека да го изясним при вас.
Вярно е, че министър-председателят Сергей Станишев и тогава г-н Лютви Местан, като лидер на ДПС, дойдоха при мен два дни по-рано. Първият закон, който ще променим, ще бъде закона за ДАНС, съгласувано е с партньорите, казаха те. Вижте, казах аз, като държавен глава, винаги давам доверие. Няма да наложа вето на този закон, защото вие имате право на вашите реформи.
И аз съм и ваш президент, и на ДПС, и на БСП, и на ГЕРБ, и на всички. И не наложих вето на този закон, и два дни по-късно те "сервираха" медиен олигарх за шеф на ДАНС.
Разсъждавах обективно, тоест, за да може България да има достойно място в Европейския съюз и НАТО, в труден момент, ние трябва да имаме шеф на ДАНС, който да се ползва с доверието на партньорите, иначе моментално ще бъдем поставени в изолация.
ДАНС е единствената институция в тази държава, която има НАТО топ сикрет и е контакт пойнт за най-дълбоките тайни на НАТО, и вие слагате там медиен олигарх, не.
Казах, каквото имам да кажа...
И забележете какво се случи след това. 50 000 българи излязоха на площада. В рамките на един месец, от 20 февруари, най-трудният момент в мандата 2013 г, до може би най-хубавия момент в моя мандат, средата на юни, същата година...
Когато в първите две седмици на кабинета Орешарски, се случи този грандиозен скандал, всички мълчаха, Бойко Борисов също мълчеше. Те не казаха нищо в парламента за този избор, за този нов шеф на ДАНС.
Аз бях единственият, направих обръщение към народа. Вечерта се събраха 50 000 души на площада. Освиркваха министър-председателя Орешарски, но в един момент се обърнаха към Президентството и ръкопляскаха на президента. Аз се разплаках, както и сега съм много емоционален по темата. Беше нещо велико само по себе си. И разбирате, че не съм го правил, защото съм очаквал това. Но понякога една добра дума в политиката е всичко.
- Кой е урокът Ви? Бяхте най-хуления президент, получихте безброй критики. Затова ли се отказахте от втори мандат и изобщо какво се случи с отношенията Ви с Бойко Борисов по време на тази криза, а и след това?
Безспорно съм най-атакувания президент. Атаките минаваха по 17 различни канала. Имам всички доказателства за това. Аз съм единственият президент, който е разследван от прокурор. Тогава те си позволиха да ме разследват.
- Прокуратурата влезе в Президентството и при г-н Радев...
Но не разследват Радев, а негов съветник. Нещо повече, на мен това ми се струва, беше един голям театър. Защо аз не знам какво разследване срещу този съветник изобщо има. Добре е да се провери.
Срещу мен разследването беше на база на тежки данъчни ревизии, които ми назначиха в края на 2013 г. - на действащия държавен глава! Иззеха всички мои данъчни тайни, иззеха моя нотариален акт, с който съм си купил по най-законен начин къщата в Гърция. Фалшифицираха превода на български език. Аз съм платил тази къща чрез банков превод от моята банка - Дойчебанк, защото съм живял дълги години в Германия и тя беше в ъгъла на едно германско село. Но те решиха, че имам офшорни сметки и офшорни банки, и съм прал пари. Фалшифицираха нотариалния акт, че съм платил кеш, и Бареков, и Волен Сидеров, разположиха едни дронове на къщата в Гърция. Правиха репортажи и писаха сигнали до прокуратурата, казваха, че съм купил къщата кеш с чували с пари през границата. Денонощно протести, медии, вицепрезидент, медийни империи, тайни служби, прокурори, данъчни, всички срещу президента Плевнелиев. Кеворк Кеворкян, агент на ДС, с книга срещу президента Плевнелиев.
Защо беше цялото това нещо? Защото те ме разпознаха като основен враг в техния сценарий от 2013 г., защото тези 50 000 души излязоха на улицата и ми ръкопляскаха. Те решиха, че съм техния лидер. Нещо повече, ако си спомняте, това бяха най-дългите протести в историята на България срещу правителството на Орешарски, година и нещо, докато то падна.
Но се връщаме на най-трудните моменти и урока... Разбира се, най-трудният момент в чисто човешки план беше, когато почина най-голямото ми детенце. Това беше една страхотна трагедия в семейството. Но аз тогава научих окончателно урока, който вече бях научил в началото на мандата си - когато е трудно, е важно. Когато е лесно, не е важно. Когато е лесно в човешкия живот, щракате с пръсти и вървите напред, така е и в държавата. Когато има пари за харчене, когато има чуждестранни инвестиции, когато е лесно, не е толкова важно. Когато е трудно е истински важно. Най- важно в трудните моменти е да минете по един достоен начин. Това дефинира кой сте вие, това павира пътя напред, това планира, ако щете и целия живот оттук нататък. Ако минете по един достоен начин, през най-трудните моменти, това се отплаща. Точно това се случи с мен.
Вярвайте ми, от 6 години аз не съм действащия президент на България. Но в най-малкото село на България, в най-големия град, където и да отида, е изключително позитивно, защото хората са разбрали кой съм аз, видели са, че, не, аз не бях там за властта, не, аз съзнателно не бях център на властта. Не допуснах грешките, които други президенти направиха, да се върнат в парламента, да правят политически партии, да се позиционират като голямото его, защото политиката е това.
Посещение на британския премиер Дейвид Камерън. Посланикът на Великобритания Ема Хопкинс и Росен Плевнелиев, 2015 г.
Снимка: БулфотоАз вярвах, че политиката не е сблъсък на интереси, а изразяване на ценности. Аз търсих и като държавен глава, и като министър, от ден първи в политиката смисъл, а не рейтинг. И какъв по-голям смисъл от това да служиш на хората.
По отношение на рейтинга... Единият президент казва, че Крим е Украйна, и Украйна е Европа. Това съм аз и много се гордея с това. Другият президент, Радев, казва, че Крим е Русия. Хайде да помислим, защо единият казва това, а другият другото.
В момента, в който казах, че Крим е Украйна, и Украйна е Европа, е един от най -великите моменти в моя мандат - моята реч пред Европейския парламент, където ме поканиха на държавно посещение. Аз съм единственият държавен глава, който е поканен за ключова реч, вярно е, че президентът Първанов е говорил, президентът Радев, но те са имали адрес.
Произведоха пощенска марка с моя име, тя се разграби от депутатите. Тази реч се чете и до днешна дата по света. Защо президентът Радев казва, че Крим е руски? Защото той е популист. Рейтингът му е важен. Популистите трябва да бъдат обичани от хората. Същевременно обаче популистът трябва да управлява народа и начинът, по който го правят популистите на планетата, от древно римско време, през мъдростта на гърците, та чак до Тръмп и подобни, е да разделят обществото, за да го управляват.
И на отделните групи от обществото казват правилните обещания и послания. На русофилите Радев ще каже, че Крим е руски. От една страна ние си мислим, че той го казва, защото е зависим от Русия. Което вероятно е така. Знаем за Решетников, аз съм свидетел на това.
Но от друга гледна точка, той го казва заради рейтинга си, заради дългосрочните си политически планове. Защото ако той каже, че Крим е Украйна, 25 процента от нашето общество, които са русофили, веднага ще го приключат.
Това се случи с мен. Но аз го направих съзнателно и нарочно. В момента, в който през 2014 г. Путин окупира и незаконно анексира Крим, аз излязох и говорих пред българския народ, говорих пред международните медии, говорих в сърцето на европейската демокрация, в Европейския парламент. Защо го направих? Защото в този труден момент България не може да стои разкрачена. Това ни помогна да влезем във финансовия съюз, в Банковия съюз. Да имаме успешно председателство на Европейския съюз и да се модернизираме и да вървим напред. И аз го направих, защото един президент има и възпитателна роля.
Той е най-висшият морален компас на нацията. Той трябва да обучава своя народ. Не, той не може да мълчи.
Когато коронавирусът дойде, президентът Радев не свика година и половина Консултативния съвет по национална сигурност, а 30 000 българи загубиха живота си. Защо не свика Съвета, нарушавайки закона? Защото иска Бойко Борисов и генерал Мутафчийски да носят отговорността. Именно защото е популист.
- В какви отношения сте с Бойко Борисов сега?
Имали сме много несъгласия, имали сме много трудни моменти. Но имаше и много хубави. Връщайки се назад във времето, та чак до моето качество на управител на една от най-големите германско-американски инвестиции в България, и Борисов тогава като кмет....Познавам го толкова дълбоко и не може с нищо да ме изненада.
Борисов е изключително политическо същество. Хората казват "политическо животно". Да, той е такъв. Той обича политиката. Той знае как се прави политика. Борисов е натрупал много мъдрост, той е ял много бой. И не се впечатлява от това. И пак да го арестуват, няма да направи голямо впечатление. Борисов обаче, много малко хора знаят, но аз знам, защото съм минал през много трудни моменти, Борисов дълбоко в сърцето си е добър човек. Това е важно в политиката. Беше важно и за мен.
Да, може да има всякакви сценарии, да има предателства. В политиката има много предателства. Няма приятелства... В моя екип бяха само жени. Невероятни. Жените са много по-отговорни, по-успешни, и преди всичко много по- предсказуеми. Ето нещо, което му липсва на Борисов.
В моя екип подбирах предсказуеми. Това означава висша форма на прозрачност. Това, което аз ще направя сега, ще направя и след пет - десет години, защото имам ценности. Аз съм предсказуем. Аз ще стоя на барикадите, ако трябва, за европейското развитие на България, до дупка. Аз съм убеден европеец, демократ. И считам, че достойното място на България е в сърцето на Европа, а не в казахските степи.
- Казвате предсказуем... Никога не сте си представяли пътя си, нито в бизнеса, нито в политиката така. Спели сте в колата си в Германия, минали сте през тежки моменти... Колко висока е личната ви цена, която плащате и сте платили?
Може би високата лична цена е свързана със стреса, със здравето, ако щете с разбитото семейство, което при мен се случи с този развод, който аз не исках и беше пред очите на всички. Това е много тежка цена, която плащаш. Аз не съм в социалните мрежи, защото там продължава тази страшна злоба. Като че ли тези мрежи вадят най-лошото от българина. А аз искам да виждам доброто, затова гледам хората в очите.
Научих се да бъда изключително фокусиран върху това, в което аз вярвам. Да търся смисъла - в доброто, в европейското развитие на България, смисълът е да остана тук. Предлагали са ми международни позиции, всичко отказах. За да бъде успешен един президент, не само в рамките на мандата си, защото ти си президент за цял живот... Това е лекция, която половината президенти не са разбрали... това означава, че ти оставаш посветен на своето наследство.
Росен Плевнелиев при откриването на нова производствена мощност на германска компания
Снимка: БулфотоКое е моето наследство? Освен програмите за модернизация, аз съм президентът, който даде път на референдумите, който първи се ползва от правото на референдум. Аз бях президентът на гражданите, стартирах инициативи, Съвет на президентите, отворени врати, диалог с граждани. Въведох дългосрочното планиране. Когато всички политици се заливаха със скандали за подслушване 2013 г., аз постигнах пълен консенсус по национална програма за развитие до 2020 г.
Сложих подписа си под двете най-велики постижения на прогресивното човечество през последните 10 години - Парижкото споразумение, Целите за устойчиво развитие до 2030 г.
Винаги гледах напред и нагоре. Бях баща на Програмата за енергийна ефективност, саниране на панелки, енергийна либерализация. Спрях трите проекта на Първанов, наречени "Голям шлем", които бяха изцяло проруски проекти, от които щяха да спечелят няколко олигарха и нито един българин.
И когато Кирил Петков излезе да се снима пред газовия интерконектор България - Гърция, тъй като Газпром ни спря за един ден газта и цялата индустрия и българските граждани щяха да останат на студено... Аз се замислих какво нещо е политиката.
Ако си спомняте, Кирил Петков отиде да се снима три пъти пред интерконектора за пет месеца. Наскоро се видях с Мицотакис, той ми каза: "Звъня вашият министър-председател ..." Някои хора се снимат.
Аз съм единственият български политик, който няма его. Вярвам, че успехът винаги е екипна работа. Няма значение кой реже лентичката. Както в случая с интерконектора или магистралите...
- 350 километра построихте
За две години и половина, сега не могат и 10 километра да направят за година...Наскоро се върнах към 2006 г., когато бях корица на списание "Мениджър". Едно такова подобно интервю, като това сега, и извади и фактите, и истината. По-различен поглед, не конюнктурен. Случайно го намерих и видях заглавието "Чист бизнес на чист въздух". Строях тогава Бизнес парка в Младост. От едно бунище го направихме... В списанието има една рубрика, финансирана от известна марка уиски, посветена на пътя.
Тогава отговарям, забележете колко пророческо е било - всички вървят във всички възможни посоки, всеки в неговата посока, аз ще се радвам да построя пътя, по който да вървят.
Официално откриване на „София Тех Парк“, 2015 г.
Снимка: БулфотоАко си мислите, че тогава съм смятал, че ще бъда министър на магистралите, на регионалното развитие, не. Ако си мислете, че съм се напъвал, и съм имал егото, понеже бях най-популярният, най-обичаният министър, с огромен рейтинг, по-голям рейтинг от Бойко Борисов, да ставам министър-председател или президент, или дори кмет на София, не.
- Какво сте мислили и искали?
Бях свършил толкова много работа тогава, заедно с Европейската комисия. Стартирахме хиляди модернизационни проекти. И в един момент се разхождахме с Бойко Борисов с неговата кола два месеца да режем лентички. Всеки ден.
И той през цялото време казваше - президент, министър-председател, кмет на София. Аз отказвах.
Какво си мислех? Исках да си довърша работата. Аз виждам много голям смисъл в това, аз променям България. Беше изключително въодушевяващо. Тези магистрали... Никога няма да забравя, как сме прокопали "Тракия" 120 км, която беше забатачена 50 години. Возих децата си с една джипка, да видят магистралата така, разкопана.
Исках да търся смисъла, да градя. Но в един момент разбрах, че мога повече, но отказах да бъда министър-председател, отказах да бъда кмет на София.
- И отказахте втори президентски мандат
Защото нямам его, защото търся смисъла. Разбрах, че мога да бъда добър президент на България.
- Ако сега се върнете в Президентството, какво бихте направили?
Бих продължил всичко, което започнахме тогава. И неща, които днес ме боли, че ги няма. Съветът на президентите. Събрах всички президенти заедно, беше страхотно. Инициативата Диалог с гражданите, всички заедно, но не само с високо вдигнат юмрук с протестиращите, по някакъв сценарий, а президент на всички българи, и протестиращи, и не протестиращи. И русофили, и проевропейци. За да вървим напред. Много ме боли, че нямаме Национална програма за развитие. От една страна се гордея, че съм единствения президент, който е направил "Национална програма за развитие: България 2020", която се изпълняваше от 7 правителства. Към днешна дата обаче ние нямаме никакъв план за дългосрочно развитие на България. През 2016 г. започнах "Национална програма за развитие: България 2030", подписах целите за устойчиво развитие на ООН, които са до 2030 година. Китай направи Програма 2050, Германия има Програма 2035, а ние нямаме за ден напред. Планът за възстановяване пет пъти го преработваме. Какъв е проблемът? Управляват ни популисти. Популистите никога нямат мотивация да правят дългосрочен план, защото са много силни тактически играчи. Те играят от днес за днес, те се захранват от биткаджийство, от високо вдигнати юмруци.
- Какво бъдеще ни очаква, г-н президент?
Дълбоко сме противопоставени едни на други, за съжаление и най-висшата институция в държавата, институцията на президента, отново казвам, морален компас, не с план как да вземе властта, а как да излекува раните на нашето общество. Как да ни накара да мечтаем за нещо заедно, да имаме план за нещо заедно. Дай Боже да го изпълним. Дотолкова доколкото този президент е в тази институция, аз нямам илюзии. За съжаление, дотолкова доколкото днес сме дълбоко разделени, аз имам план и работя по този план, но нямам илюзии. Планът е България в Шенген и в Еврозоната веднага. Това е спасителното пристанище за нас. За тежките времена, които ни очакват.
Същевременно нямам илюзии, че няма да бъдем разделени, че популизмът шества, че една партия, която развява руски, а не български знамена, може да стане втора, че и първа политическа сила. Нямам никакви илюзии за това. Нямам илюзии, че българският народ, не е по Макс Вебер научил историята и тя се повтаря. Всъщност пътят трябва да бъде това, което Левски е казал - равни на другите европейски народи. Равни означава там, в сърцето на Европа. Чиста и свята република - моят прочит на това послание е икономика от предприемачески и социално отговорен тип, а не олигархична, и работещи институции, въоръжени с ценности. Не сме го постигнали и трябва да го постигнем. Има много работа за вършене, продължаваме по пътя заедно.
* В интервюто е допусната неволна езикова грешка "Локомотив (Пловдив)", президентът Росен Плевнелиев визира Ботев (Пловдив)
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}