Преди COVID беше стрес, след COVID - мъгла
Как да подобрим състоянието си при "мозъчна мъгла"?
"Мозъчната мъгла" е термин, който излезе от периферията на медицината покрай COVID-19, но всъщност отдавна съществува в сянката на по-големи и по-официално признати диагнози. Преди COVID терминът се използваше неофициално за описване на когнитивни оплаквания при фибромиалгия, синдром на хроничната умора, менопауза, при химиотерапия (т.нар. chemobrain), при автоимунни заболявания (като лупус, Хашимото) и най-вече при депресия и тревожност. По време на пандемията обаче хиляди пациенти започнаха да съобщават за сходни симптоми - забавено мислене, загуба на фокус, объркване, дезориентация - дори месеци след боледуване от COVID, включително и при леко протекла инфекция.
Това даде тласък на термина в медии, научни публикации и официални доклади. В научната литература "brain fog" започна да се използва все по-често от 2020 г. насам, включително в контекста на long COVID.
Мозъчната мъгла обаче не е самостоятелно заболяване, нито строго дефиниран симптом, а по-скоро недиференциран когнитивен синдром - състояние, което обединява затруднена концентрация, забавено мислене, колебания в паметта и усещане за умствена неяснота. Мозъкът работи, но сякаш през гъста мъгла - мислите се размиват, вниманието се губи, а ежедневни задачи изискват непропорционално усилие.
Терминът не фигурира в медицинските класификации, но е добре разпознаваем от пациентите - и еволюира в клиничното говорене като част от спектъра на поствирусна, хормонална, психогенна и автоимунна симптоматика.
Какво причинява мозъчната мъгла?
Мозъчната мъгла не е "измислен проблем", а отражение на реални биологични процеси. Механизмите зад нея все още не са напълно изяснени, но съвременните изследвания очертават няколко основни физиологични пътя, които вероятно се комбинират.
При инфекции, автоимунни заболявания или хроничен стрес тялото отделя възпалителни молекули (цитокини), които преминават през кръвно-мозъчната бариера и въздействат върху мозъка. Те засягат активността на невротрансмитери като допамин, серотонин и ацетилхолин, които са свързани с концентрацията, паметта и мотивацията.
Друг аспект, по който може да се активира мозъчната мъгла е колебания в нивата на естроген, кортизол или хормоните на щитовидната жлеза. Тези хормони влияят силно върху когнитивната яснота. Това е и вероятното обяснение защо мозъчната мъгла често се появява при жени в перименопауза или след раждане, както и при хора с хипотиреоидизъм. Кортизолът, хормонът на стреса, при хронично повишени стойности може да наруши паметта и да затрудни концентрацията. Той е силно свързан и със съня и когато се наблюдава недостатъчно сън, нивата на кортизола се повишават, което от своя страна обяснява и отпадните когнитивни функции на хронично недоспалите хора.
Съществуват и други тригери: състояния като депресия, тревожност или дефицит на витамин В12 доказано влияят на мозъчната биохимия. При тези състояния може да се наблюдава дисбаланс в предаването на нервни сигнали, особено в зоните, отговорни за изпълнителната функция, планирането и вниманието, като префронталната кора. И като се има предвид, че мозъчната тъкан е изключително чувствителна към глюкоза и кислород, състояния на инсулинова резистентност, неправилно хранене или митохондриални нарушения могат да нарушат енергийното снабдяване, което води до умора и забавени когнитивни процеси - типични характеристики на мозъчната мъгла.
Кои са клиничните признаци, по които можем да разпознаем мозъчната мъгла?
Мозъчната мъгла често се пренебрегва или й се приписват други причини, като умора, разсеяност или просто натоварена седмица. Но когато усещането за умствена неяснота стане хронично, започне да пречи на ежедневната концентрация, работа, говор или дори на общуването, това вече е сигнал, че трябва да се търси причината. Често проблемите, които манифестират при мозъчна мъгла са комплексни, а не спорадични, и обхващат състояния на затруднено намиране на думи или забавяне в речта, усещане за забавяне на мисловния процес, трудна концентрация и лесна умора при умствени задачи, краткотрайни пропуски в паметта, напр. да не се сетите защо сте тръгнали към дадена стая или да си губите мисълта за това, което сте понечили да кажете. Също така се наблюдава при хората с мозъчна мъгла затруднения в планирането или поддържането на последователност при дейности, а понякога, при много стимули и пренапрежение, се усеща и дезориентация. Типичен пример за това е да чуете популярна дума и тя да ви се стори сякаш непозната, или да се взирате в дума, която сте писали стотици пъти и тя да ви изглежда чужда. Подобни усещания първично плашат, но те отминават бързо и често са белег за мозъчна мъгла.
Как да различим мозъчна мъгла от деменция?
Разграничаването между мозъчна мъгла и дементни състояния е ключово, особено в ранните фази на оплаквания. Макар и двете да засягат вниманието, паметта и способността за концентрация, между тях има ключови съществени разлики.
Мозъчната мъгла обикновено започва внезапно или след ясен отключващ фактор -стрес, инфекция, хормонален дисбаланс, автоимунен процес и др. Симптомите ѝ могат да варират в интензитет - има дни, в които човек се чувства напълно нормално, и други, в които мислите са забавени или мъгливи. Забравянето е по-скоро резултат от липса на фокус, отколкото на истински когнитивен дефицит. Човек например влиза в стая и забравя какво търси - но ако се върне в предишното помещение, веднага си спомня.
При деменцията началото е бавно и прогресивно. Симптомите се задълбочават с времето, като се засягат не само вниманието и краткотрайната памет, но и дългосрочната. Хората забравят имена на близки, събития от миналото, започват да се дезориентират в позната среда. Докато при мозъчната мъгла ежедневните умения са запазени, при деменцията постепенно се губи способността за самостоятелно справяне. Пациентът може да има нужда от помощ дори с елементарни дейности като обличане, хранене или плащане на сметки.
Друга съществена разлика е степента на самосъзнание. Човек с мозъчна мъгла обикновено ясно усеща, че не е в оптимална форма и често сам търси помощ. При деменцията самосъзнанието често е нарушено - пациентът не осъзнава промените, а по-често близките забелязват и съобщават за тях. Затова и мозъчната мъгла е обратимо състояние, докато при деменцията прогресията, за съжаление, е необратима.
Как да ускорим възстановяването от мозъчна мъгла?
Справянето с мозъчната мъгла зависи от причината, която я е предизвикала. Затова правилната диагноза е първата стъпка. Тъй като не винаги се налага медикаментозна терапия, има ясни стратегии, които могат да подобрят състоянието и да ускорят възстановяването, дори да избегнат взимането на лекарства.
На първо място, разбира се, е сънят - дълбокият, непрекъснат нощен сън, който не просто осигурява почивка на мозъка, а буквално изчиства невронната мрежа от метаболитни отпадъци, стабилизира връзките между клетките и регулира хормоните на стреса. Без добър сън, нито едно друго усилие няма да даде пълен ефект.
Диета, бедна на витамини от група B (особено В12), омега-3, фолиева киселина, магнезий и желязо по принцип влошава когнитивните функции. Дефицитите им често се проявяват именно с мозъчна мъгла. Прекомерната консумация на захар, ултрапреработени храни и алкохол от своя страна задълбочават симптомите.
За физическата активност се говори при всички състояния. Съвременният човек има ограничено движение, все по-рядко намира време за спортуване, динамиката на ежедневието го принуждава да ползва превозни средства, вместо да върви пеша и т.н. Но физическата активност подобрява кръвообращението в мозъка, намалява възпалителните маркери и стимулира продукцията на невротрофини - вещества, които помагат на мозъчните клетки да се възстановяват и свързват по-ефективно. Също така движението доказано разтоварва стреса, а стресът е един от централните фактори за мозъчна мъгла. Дори си има приказка за това, че хора под афект или под стрес "не мислят трезво". Стресът обаче е свързан и с друго - продължителното му присъствие поддържа високи нива на кортизол, който уврежда хипокампа - зоната в мозъка, отговорна за паметта и ученето. Релаксация, дихателни упражнения, йога, медитация или просто структуриране на деня с почивки и "дигитален детокс" могат да помогнат значително за възстановяването на когнитивните функции. Както и четене, писане, учене, разговори лице в лице, игри, свързани с логика или стратегия. Мозъкът, както всяка друга система в тялото, има нужда от "тренировка", за да поддържа формата си.
Естествено, ако симптомите се задълбочат или не отминат дълго време при наличието на всички изброени "подобрения", тогава медицинската консултация е напълно наложителна. Важни са и някои кръвни изследвания: феритин, витамин B12, щитовидни хормони, желязо, глюкоза и възпалителни маркери, които могат да дадат важна информация за това, което се случва в дълбочина.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}