Златният радиоглас на България Божана Димитрова: Свободата на словото е най-първо състояние на духа

Журналистиката не е самотно занимание, талантът върви с усилията на екип от съмишленици

08:00 | 10 май 2023 | Автор : Галина Чолакова 0 8998 Снимка: Иван Григоров

Тя не обича да бъде наричана легенда, не се ласкае, не й необходима квалификация, която не избира да я изразява. Има кауза, а не суета, вяра, а не конформизъм. Божана Димитрова носи словото, което не може да бъде пренебрегнато, манипулирано или изкривено. За нея радиото е един интелигентен посредник, който подсказва мислене. Или цитирайки Аристотел: "Говори, за да те видя". Магията на радиото е именно в това, казва Божана Димитрова, че дава възможност на слушателя да усети и да прецени онзи, който стои зад микрофона.

Dir.bg/25

Как се пази словото, има ли граница, която не трябва да се преминава, кога мълчим, когато трябва да говорим, какво я разочарова в новия медиен свят. Божана Димитрова в "Разговор с нас".

Визитка

Божана Димитрова е родена на 22 февруари 1940 г. Завършила е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1965 г. работи в БНР. Праз 1974 г. заедно с Веселин Димитров, Еди Емирян и Дора Христова създават предаването "Разговор с вас", което е в ефир близо 25 години. Божана Димитрова е носител на наградата за журналистика "Сирак Скитник" за цялостен творчески принос и новаторство в БНР. И днес в Златния фонд на Българското национално радио остават два рекорда, непостижими в новото време. И двата принадлежат на Божана Димитрова.

Снимка: Иван Григоров

- Вие сте сред създателите на програма Хоризонт в БНР и още в зората й стартирате най-слушаното предаване "Разговор с вас". То остана в ефир близо 25 години, с три милиона слушатели, рекорд ненадминат и досега, а Dir.bg отбелязва своя 25-и рожден ден, повод за разговор за журналистиката, за дълголетието и традициите, за новото й лице...

- Четвърт век е добър повод и сигурно имаме много да си кажем, ако се върнем в годините, ако сравняваме с началото и с днешното лице на професията. Искам да ви поздравя, не по протокол, вие сложихте началото на дигиталната журналистика, ако не се лъжа, бяхте най-първите, с най-бързата информация, с първия коментар по събитията на деня, с поглед към света. И до сега следя първо с вас и новините, и изпреварващия ви преглед.

- Легендарното петъчно радиопредаване за жалост вече не съществува, не бихте ли искали да го чуете възродено, с нови млади и ангажирани с радио каузата журналисти?

- Защо за жалост, то изпълни мисията си, то постави началото на така нареченото доста по-късно обществено радио, с предимствата на живия диалог, тръгнаха на път две подвижни радиостанции из страната, отворените в студиото телефони, подсказваха нови сюжети, цяла армия от репортери и кореспонденти разплитаха проблеми, да прибавя и магията на музиката, тази радиосплав върна доверието към радиото, слушателите освен участници вече бяха съучастници в усилията ни към по-добро. Така си обяснявам наистина рекордния тримилионен интерес към петъчния следобед. И ако ме връщате към началото, то е за да отговоря положително на въпроса, че и днес и утре "Хоризонт" трябва да остане и да поддържа непрекъснато разговор с България и света. На ход са млади и талантливи журналисти, задължително е да потърсят, не просто да възраждат, да намерят с амбиция и фантазия по-нов, по-модерен, свой радиопът за общуване.

25 март, 1979 г. Тодор Живков гласува, Божана Димитрова е зад него

Снимка: Иван Григоров

- Въпреки промените в информационната среда радиото продължава да е медията, която успя да се опази от дигиталното ни време. На какво според Вас се дължи неговата устойчивост? Казвате, че радиото е медия за мислещите, за хора с въображение.

- Големият Петър Увалиев е много точен, радиото е и за хората с въображение, общуваме с милионна аудитория, интелигентна, отлично информирана, критична, неподкупна, безпогрешна в оценките, не се забравят пораженията, когато я подцениш.

С бившия министър-председател Димитър Попов

Снимка: Иван Григоров

- Как се промени радиоезикът през годините? Какво ще посъветвате колегите, избрали радиожурналистиката?

- Няма място и нужда от съвети, строго, безусловно задължителни са най-високите езикови изисквания, да повторя ли, че радиото е законодател на езика, че красивата българска реч е пръв негов приоритет. Недопустим е уличният "сленг", диалектните изрази, с които флиртуват колеги, търсейки евтина популярност, могат да се спестят и чуждиците, подсказвани от технологиите, все за сметка на богатото българско слово.

25 януари, 2003 г, 68 години БНР – Божана Димитрова връчва награда „Сирак Скитник на Петър Волгин

Снимка: Иван Григоров

- Казвате слово, но все по-настоятелен става страхът от посегателства към неговата свобода, повтаряна, актуална, днешна тема...

- Прекъсвам ви, основателни са опасенията, много са примерите и в минали години, и с днешните доста безогледни опити, политически, корпоративни. Но мисля, че свободата на словото е най-първо състояние на духа, лично качество, двойно по-изострено, ако си избрал да си журналист. Така че двойно по-високи са задълженията да се защитаваме лично и заедно. А и как да се борим за свобода, когато често сами продаваме крепостта отвътре, когато обслужваме купените медии? Напоследък струва ми се, че прекаляваме с вайканията и оплакванията, че все някой ни затварял устата, поизносено звучи повтаряният страх, питам се и дали са полезни безбройните дискусии, дебати, конференции. От опит, позволявам си да го кажа, ако искаш, не е толкова трудно да продумаш, въпреки пресата на силните на деня, на разните министри, политици, велможи. Радиото е по-привилегировано в това отношение, можеш да кажеш всичко, което искаш, с ефектния радиоезик, богат на синоними, красноречива е неслучайната пауза, полуусмивката, загатнатата ирония, пак от опит знам колко разбираема и ценена е тя от слушателите. Така че лично и заедно можем да бъдем свободни в словото, журналистиката не е самотно занимание, талантът върви с усилията на екип от съмишленици. Винаги е имало съмнителни новини, от край време лъжата работи, не само предизборно. Според мен и тук журналистът трябва да разчита на себе си, да различи пръв, по-рано, по-бързо фалшивия звук, да надигне глас, иначе защо е в този занаят?

С журналиста Любомир Коларов и генерал Михо Михов

Снимка: Иван Григоров

- Връщам ви отново във времето, създадохте преди много години първия в медиите Обществен съвет в радиото, изпълни ли той ролята на коректив?

- Повече от полезни се оказаха оценките, критиката, препоръките на един голям екип от именити интелектуалци, учени, езиковеди, социолози, музиканти, артисти. Запазила съм повече от стотина протоколи и сега се изненадвам на конкретните точни наблюдения, на оригиналните идеи, влезли в сила. Радвам се, че в тази посока успешно работи и новият Обществен съвет, доста пряко и близо до практиката в радиото, да спомена само хубавата идея да обявим 2023-та за "Година на Сирака", подсказа го съвпадението на два юбилея от живота на този изключителен ерудит, на първия директор, на градителя на отечественото радио. Колко потребни са и днес примерът, посоката, делото на ярката, голяма фигура!

Май 1988 г., със Станчо Станчев, отговорен секретар на вестник "Поглед". Двамата са на посещение при родителите на космонавтите Александър Александров и Георги Иванов

Снимка: Иван Григоров

- Рейтинг, масова публика, скандалност, шок... мнозина са обезсърчени, когато гледат, слушат и четат новини, чувстват се все по-откъснати и незаинтересувани от онова, което им се поднася. Как можем да преобърнем тази тенденция? Казвате, че ефира е "наводнен" с протяжни поредици, "нещо като шоу, все около пореден скандал или с пикантни подробности около звездите, ако са звезди"

- Нямам отговор, няма обяснения за това наистина наводнение или бедствие напоследък, ергенско, кухненско, гротеската за оцеляване, първосигналният хумор, откровен парад надминал кича. Забележете, почти всичките тези изстъпления са купени, вносни скъпи формати, жалко, че имат място в ефира на много телевизии, че са и на страници на вестници. Да напомня ли отново колко взискателна, колко критична е милионната аудитория, показателно е нейното категорично отрицание, да не говорим за медийната девалвация. Но дали си струваше да отваряме дума за това, поканата за разговор с вас беше достойната годишнина на един от първите наши сайтове, отстоял четвърт век с истинска журналистика. Върнахме се и към традиции, напомнихме правила, имена и заслуги, искам и вярвам, че има надежда за професията.