Тя подчерта тревожния факт, че от 2021 г. търсенето на новини намалява по целия свят и това се случва за първи път в историята.

"Когато анализираме данните на Ройтерс виждаме, че само половината от българите се интересуват изключително или много от новините. Това е с една пета по-малко в сравнение с броя им преди 5 г. А когато погледнем към младите - от 18 до 24 г. - по-малко от една трета се интересуват от новини. И броят им също е спаднал с една трета през последните пет години", добави директорът на AKAS.

Снимка: Петър Йорданов

По думите й 80 на сто от българите отвреме навреме избягват да гледат и четат новини.

"Това са огромен брой хора, които са много лабилни за индустрията и е много важно да се погрижим за тях преди да стане късно", категорична бе Люба Късова.

По думите й, вторият проблем за медиите е, че само малка от аудиторията вярва на новините. "Това, което е по-шокиращо е, че още по-малко журналисти вярват в собствената си професия", добави тя.

Според данните към момента, само една трета от българите вярват на новините, но това е и тенденцията в много други държави. 

"Но това, което най-много ме шокира, когато анализирах данните е, колко малко журналисти вярват в професията си. Едва 1 от 10 български журналисти вярват в това, което правят, а България е на 49-о от 51 места в доверие в новините", каза още Люба Късова. 

Снимка: Петър Йорданов

Директорът на AKAS открои третия проблем, който е не по-малко съществен - приходите на медиите. Според последните данни приходите на българските печатни медии се очаква да намалеят с повече от 40 процента.

"Ключовите фактори по отношение на аудиторията, които водят до проблеми в новинарската индустрия са, че новинарското отразяване не отговаря в достатъчна степен на нуждите на аудиторията. 43 процента от интервюираните казват, че искат повече международни новини. А в същото време само 6 процента от първата страница на медиите са били посветени на международни новини. 85 на сто от българите казват, че медиите трябва да отразяват набор от различни гледни точки и да оставят на хората да решат. Друг проблем е, че използването на факти е крайно недостатъчно. В същото време ниската степен на ангажираност с факти и научни открития създава благодатна почва за дезинформация в България", коментира още Люба Късова.

По думите й българите проявяват и най-много полово стереотипно мислене сред гражданите на страни от ЕС.

"Те са най-склонни да възприемат ролите на мъжете и жените по стереотипен начин - основната роля на жената е да се грижи за семейството, а на мъжа - да прави пари. Един от начините, по които тези норми прозират в новините е, че мъжете се цитират четири пъти повече в тях, като източници на информация, от жените. Но има 6 ценности, които ще спасят журналистиката и медиите - честност, любознателност, смелост, човечност, любов към фактите и надежда", завърши Люба Късова. 

Директорът на Радио "Фокус" Ива Дойчинова даде старт на дискусията, в която сред основните акценти бяха дезинформацията, фалшивите новини, както и има ли риск изкуственият интелект да замени журналистите.

Снимка: Петър Йорданов

Според председателя на Българската асоциация на спортните журналисти Найден Тодоров качествената журналистика, която използва повече от 1000 думи, се намира в една непрестанна тежка и пандемична обстановка.

"Истинският проблем е пандемията, в която живее качествената журналистика и там намирането на лекарство е наша отговорност. Ние сами трябва да намерим и страстта - това не може да ви го даде никой друг. Но най-страшното нещо не е изкуственият интелект. А това, че в момента ние сами го вкарваме в естествения капацитет, с който разполагаме. Защото така създаваме ботове - хора, които само копират и препредават информация. Ето това са ненужните хора. Така че, нека първо се правим с този изкуствен интелект, който ние внедряваме", каза той. 

Снимка: Петър Йорданов

Директорът "Корпоративни комуникации" в А1 Илияна Захариева подчерта, че доверието в новините е световен проблем, но недоверие в момента съществува и то не само в медиите.

"През 2022 г. има спад в доверието не само в медиите, но и в правителствата, неправителствените организации и корпорациите. Същевременно някои търсачки имат ръст на доверието, а пресата всъщност е стабилна - при нея няма спад. Дигитализацията и ИИ вече са превзели живота ни. Затова търсим авторитети. Има проблем с инфодемията и той продължава да съществува, но вярвам, че преса ще продължи да има и тя ще има своето, макар и малко, но стабилно място", категорична бе Захариева.

Снимка: Петър Йорданов

Журналистът и радиоводещ Васил Върбанов пък коментира, че има голяма промяна в една от основните категории, в които човешкият мозък мисли - минало, настояще, бъдеще

"Това е начинът, по който общуваме. Но голямото нещо, което се промени заради технологиите е възможността да не гледаш това, което дават в момента по телевизията, а да си го върнеш. Този ефект още не е изследван, както и психиката на този модел на разделяне на минало, настояще и бъдеще", обясни той.

По думите му медиите са подложени на оценка, че обществото губи доверие в тях, но това твърдение е на социологическите агенции. "Но защо трябва да се доверяваме на социолозите повече, отколкото на медиите" попита Върбанов.

Снимка: Петър Йорданов

Основателят и собственик на фотографска агенция "Булфото" Евгени Димитров обърна внимание на важността на фотожурналистиката и силата на информацията, която един кадър дава.

"Когато през 2000 г. ние започвахме, снимането с дигитален фотоапарат изглеждаше като фантастика. В момента вече е ежедневие. В някаква степен в момента употребата на този фотоапарат не е ясно дали е предимство, защото не е ясно дали изпратената снимка ще е най-качествената. Бързината във фотожурналистиката се превръща в по-важен фактор от качеството. Другото, което промени нещата е, че снимката дава много информация. За мен обаче най-важното е ние да запазим своя висок професионализъм и качество - снимката да не лъже и да бъде запомнена", заяви Димитров.

Снимка: Петър Йорданов