Люба Късова: Няма тема, която да не е важна, а теми, които не са поднесени по релевантен начин

12:54 | 19 юни 2023 15 1248 Снимка: Петър Йорданов

Конференцията 25 ONLINE, организирана от Dir.bg по случай 25-ия рожден ден на най-големия информационен портал в България, събра на една сцена водещи международни и български експерти в медиите и технологиите, анализатори на аудитория и бизнес. Потърсихме заедно отговор на тези и още много въпроси, които стоят пред издателите, журналистите и потребителите.

Dir.bg/25

Специално за читателите на Dir.bg говори Люба Късова - високоуважаван лектор на TEDх от световен мащаб, анализатор, журналист и разказвач на истории. Тя бе и един от най-впечатляващите участници в събитието. Люба Късова е и съосновател на международната консултантска компания AKAS, с която представи специално проучване и анализ на темите за доверието на темите за различните аудитории и нагласите на младото поколение.

- Българската аудитория, като цяло, вече все по-малко показва заинтересованост към класическия новинарски формат, към т.нар. "по-важни" социални теми, като навици на аудиторията. Да потърсим заедно причините за това да се стигне дотам, но повече може би фокусът да бъде оптимистичен, а именно - решенията на този проблем, които Вие очертахте също.

- Вие сте прав. Аудиториите наистина губят интерес към някои от важните жанрове, като политика, или за пандемията, много се бяха изморили. Но това не е защото те нямат интерес към жанра, а защото новините, които им се поднасят, не са релевантни за тях. Много често се фокусира върху макро/ракурси, без да се обяснява на аудиторията как това на тях ще им се отрази. За аудиторията няма тема, която да не е важна. Има теми, които не са поднесени по релевантен начин. Това е.

- Мисля си обаче и за навиците на аудиторията в по-младото поколение, израснало вече в постфактум на технологичния бум. То знае да гледа, да се информира на бързи обороти, да реагира бързо и да изказва мнение, без да има задълбочени познания. Къде можем да сложим спирачка на тази тенденция? Защото сама казвате кое е релевантно за крайната аудитория, но не може да определи нито само самата аудитория, нито само в медиите. Поне в моя поглед е така..., защото си задавам въпроса кое е релевантно, кое е в дневния ред на темите? Ако медиите изцяло изземат позицията те да ръководят това нещо, без да се съобразяват с аудиторията, резултатите са ясни - не са добри. Ако пък стремежът е изцяло да се угоди на едно ново поколение, което пък няма изградени стабилни, солидни навици и се лута в интересите си, не стигаме ли малко до един казус, типично по български - между яйцето и кокошката, кое е по-напред? Как да си помогнем сами там?

- Много добър въпрос. И според мен е много важно да намираме аудиторията там, където тя е. Особено младите хора. И тук идва креативността на журналистиката. Трябва да сме много креативни и да им поднасяме информации там, където са на висококачествени новини, да им казваме какви са източниците. Просто те да имат доверие в нас все повече и повече. В България в последните няколко години 24% по-малко хора отиват директно в уеб сайтове. Единствените платформи, които растат, са социалните мрежи и специално TikTok за младите, Telegram и Instagram. И всъщност е важно да ги намерим там и да им поднесем теми по начин, който е интересен за тях. Без да правим компромис с качеството на това, което казваме. Не е лесно. Аз, например, бях през април на журналистическия фестивал в Перуджа, който е най-големият. И всички на Запад говорят: "Как да поднасяме новините в TikTok?". Не е лесно, но в крайна сметка, това е едно креативно предизвикателство за журналистите.

Виж още Защо българите и хората по света обръщат гръб на новините и как да променим това?

- Стъпвайки на темата за предизвикателства пред медийния сектор, но и на Вашия професионален опит, който е достатъчно богат, за да ми помогне да се ориентирам в тази тема, споделяте ли впечатлението и ако да - защо се стигна дотам, че медийният поток от информация тук в България, остана някак "локален" фокус? Като че ли международните новини с анализа им са някъде около 3-4 минути, събрани в един новинарски блок в централната емисия по дадена телевизия, но като че ли оставаме префокусирани върху локалното и все по-малко си позволяваме да представяме България като част от света - процесите навън и начинът, по който можем ние да ги разберем и да ги преведем за аудиторията си...

- Съгласна съм с това, както видяхте от презентациите ми. Има голям дефицит между това колко много международни новини българските аудитории казват, че искат да чуят повече, и колко малко им се предлага. Може би новинарските медии са решили, че българите само се интересуват от локални новини. Наистина, локалните новини винаги ще са най-интересни в която и да е държава, включително и в България. В България на второ място са международните новини, което е по-високо място от някои други държави. Тоест, има наистина голямо търсене, но не зная защо няма такова предлагане. Много е важно, когато 57% от населението ти казва, че иска повече международни новини, ние да се отзовем и да ги предложим. Когато пишем за каквато и да било тема - дали е за здравеопазване, за бременни жени, които сме загубили, каквото и да било... винаги може да се включат статистики от балканските страни или от ЕС и така да се включи международният аспект в новините. Това е нещо, което на аудиториите много ще им хареса. Освен това ние българите обичаме да се сравняваме. А в новините, като че ли, не сравняваме достатъчно къде сме ние, къде са другите.

Виж още Престижно световно отличие за доклада "Как да включим в новините липсващите гледни точки на жените"

- Една от водещите теми във всички панели на конференцията "25 ONLINE" е свързана с гигантските технологични скокове, които промениха уравнението. В тази връзка, на професионално ниво, чувствате ли страхове? Ако думата е много силна, простете, но притеснения? Кои са големите предизвикателства, когато гледаме към една промяна, защото човечеството се развива заради промяната, а сега усещаме едно общо колективно притеснение, за това, че изкуственият интелект ще ни направи излишни...И дори не говоря само за нашата медийна сфера...

- И да и не. Никой по света не разбира всъщност какво е това "Generative AI". Това е притеснително, защото, особено от етична гледна точка, ме притеснява това, че не знаем в какъв момент ще създадем машина, която ще се държи като "Бог", но с нашите предразсъдъци. Като "Франкенщайн" де факто ще се появи... Да, притеснява ме много това, но засега съм решила, че най-добрата стратегия е да започна да пиша за това. Решила съм да пиша от гледна точка на това какво ще се случи с новините, с гласовете на жените, ако АI навлезе в журналистиката, при положение, че те вече са много маргинализирани. Искам да разбера какво ще науча. За мен е много важно да съм любознателна и си признавам, че просто не разбирам какво се случва.

- Когато говорим за темата за равноправието на жените в бизнеса, във всяка една сфера в отношенията ни, в днешно време в българското общество аз намирам още един интересен конфликт. Очевидно има проблем с домашното насилие у нас. Това е едно звено. В същото време медийната среда е предоминантно феминизирана. Ако трябва да се направи някакво проучване, не съм толкова задълбочен в анализите си, стигаме може би 70% от главни редактори, продуценти, репортери и водещи са дами. Къде се къса връзката между това те да бъдат репрезентирани с проблемите в нашето в общество в България? Дадохте точен, но стряскащ пример с дамата от Дупница и тази тема, която следиха всички медии в България наскоро... Какво грешим сами в средата, без да разделяме на полове, но в подхода по тези важни теми, защото като че ли българският зрител накрая финално си казва: "Ох това е agenda-та на американците, на Европа, на другия свят... В България няма такъв проблем." Със сигурност има, но явно сме стигнали дотам, че всяка тема от дневния ред в българското общество се съизмерва с това дали е актуална навън и ако там е актуална - тя не е наша, това не е наш проблем тук...

Виж още 6 ценности ще спасят журналистиката, а бързината не трябва да измества качеството

- Уау, толкова много страхотни въпроси. Първо за привидния конфликт между феминизираната журналистика и това, че темите не се третират по-задълбочено. Проблемът са социалните норми. Дали жена или мъж ще е репортер, няма никакво значение. Социалните ни норми са по-традиционни и ние по дефиниция защитаваме мъжа. Сигурна съм, че дори и аз имам предразсъдъци, въпреки че съм жена, въпреки че работя по тези теми, защото ние просто така сме социализирани. Т.е. това е един от проблемите. И когато идваме в журналистиката, ние се учим от тези преди нас. Тези преди нас ни учат по начинът, по който те са се научили и просто това се предава, тези социални норми. По отношение на това къде грешим - много ми е интересно това, което казахте, че в България си мислим често, че: "О, това щом е тема на Запад, значи това е тяхната agenda и ние сме окей". И искам да се върна към необходимостта да използваме факти в работата си. Ако започнем да пишем за насилието срещу жените, не от гледната точка на това кой изверг е направил конкретното насилие, което разбира се, е много важно, но фокусът да не е върху детайлите къде я е ударил, какво се е случило, което е много стряскащо и неприятно, а фокусът да е върху това: Какви са социалните норми, които правят това да е възможно? Какви са структурите, защо държавата не успява да опази тези жени? Защо НПО като че ли нямат достатъчно власт? Ако ракурсите започнат да се фокусират върху това, ние ще дадем възможност на нашите аудитории просто да си променят, надявам се, мнението и да разберат, че този проблем, статистически погледнато, е епидемия, пандемия навсякъде по света и трябва структурно да подходим за разрешаването му, а не да обвиняваме "Пешо", който е изверг, или "Тошо". То е по-голям проблем от това.

- Може би да търсим решение и по-скоро да показваме с прожектора на своята платформа системните проблеми, а не индивидуалните случаи?

- Точно така. Не! И двете. Защото индивидуалният случай е много важен, защото той ни събужда сърцето, а системните проблеми, когато ги показваме статистически, те ни събуждат мозъка. И от двете имаме нужда. И със сърце, и с глава да подходим за разрешаването на толкова сериозен проблем.

Виж още Dir.bg на 25: Топ експерти за трансформациите в дигиталната журналистика

- В днешно време, когато говорим за медийно съдържание, сме чували хиляди пъти - поставянето на всички различни гледни точки и подходът, в който, представяйки всички различни гледни точки, оставяш на аудиторията си възможност сама да вземе преценка, решение и да анализира ситуацията. Аз може би съм скептик от една страна, но в този подход и в онази доминация на социалните мрежи, в която всеки има едно изкуствено усещане, че мнението му тежи повече, тъй като има кой да го прочете, кой да го лайкне, кой да го коментира, не стигаме ли до момент, в който забравяме, че по дадените теми няма много гледни точки, има факти, има истина, има и неистина?

- Да, абсолютно сте прав и аз съвсем съм съгласна с Вас, че има факти и има мнение. И е много важно, когато правим новини, да включваме колкото се може повече факти и колкото може повече източници на информация. Ние от нашата гледна точка като журналисти... аз идвам със своите предразсъдъци, със своята социализация...мой дълг е да търся различна гледна точка на източници, различни от мен, които виждат същия проблем по различен начин, така че ние да направим мозайката от различни гледни точки, но фактите трябва да са основата на това, фактите са основата на една къща, гледните точки са след това първи и втори етаж, аз така си ги представям нещата. Ние много често, като че ли не поставяме основата, отиваме на първия етаж и той се разрушава, защото няма основа, няма ги фактите, върху които да построим тезата или това, което искаме да кажем.

- Г-жо Късова, за мен бе удоволствие да си говорим.

Как се промени средата в журналистката през последните 25 години? В поредица от интервюта своите отговори пред Dir.bg дадоха още: