Светът на бъдещето може да е по-страшен от сегашния и какво общо с това има Лев Толстой

Преди повече от 150 години писателят предупреждава: хуманизирането на войните не е начин да ги предотвратим

20:14 | 30 май 2023 | Автор: Максим Трудолюбов, Meduza 75 8388 Снимка: БТА/AP

Съвременните оръжия вече позволяват на технологично напредналите армии да намалят до минимум жертвите (преди всичко своите, но и чуждите). "Хуманизацията", която прави войната по-малко кървава и по-точкова, я превръща и в по-приемливо средство за решаване на проблеми от политическа и социална гледна точка.

Русия - Украйна

Две тенденции в международното възприемане на войната се наблюдават паралелно от поне 150 години насам. От една страна, правилата, законите и обичаите за водене на война се развиват. Все повече държави се присъединяват към конвенции, които регламентират отношението към мирното население, ранените и военнопленниците, използването на най-смъртоносните оръжия и ударите по цивилната инфраструктура.

От друга страна, международната общност неведнъж се е опитвала да премахне войната като такава. Многобройни конвенции, договори, харти на международни организации (включително Хартата на ООН) забраняват агресивните, инвазивни и несправедливи войни. Но битките по света продължават всеки ден.

Толстой срещу Червения кръст

През 1859 г. младият търговец Жан-Анри Дюнан става свидетел на битката при Солферино, в която се сблъскват обединените сили на Франция и Сардинското кралство от една страна и на Австрия от друга. Когато Дюнан вижда хиляди ранени, изоставени на бойното поле или безразборно захвърлени по улиците и площадите на града, където никой не се сеща да им помогне, той организира група доброволци. Дюнан помага на войниците, без да се съобразява с тяхната националност или отличителни знаци. Преживяното го разтърсва дотолкова, че по-късно се посвещава да помага на участниците във войните.

През 1863 г. Жан-Анри Дюнан основава организация, наречена по-късно Международен комитет на Червения кръст. През 1864 г. в Женева, също до голяма степен благодарение на неговите усилия, е приета най-ранната версия на Женевската конвенция за "подобряване на участта на ранените и болните в действащите армии". По-късно обект на внимание от страна на Дюнан и други създатели на международното хуманитарно право стават съдбата на военнопленниците и използването на смъртоносни оръжия.

А ето и цитат от "Война и мир"*:

— Ако имах власт, бих направил едно нещо — почна той [княз Андрей] отново, — не бих вземал пленници. Какво са пленниците? Това е рицарство. Французите разориха моя дом и отиват да разорят Москва, оскърбиха ме и ме оскърбяват всяка секунда. Те са мои врагове, те са престъпници според всички мои схващания. Тъй мисли и Тимохин, и цялата армия. Те трябва да бъдат наказвани със смърт. (...) Само това би променило цялата война и би я направило по-малко жестока. А пък ние играехме на война — ей това е лошото, ние великодушничехме и така нататък. Това великодушничене и чувствителност са също като великодушието и чувствителността на госпожа, на която прилошава, когато види теленце, което убиват; тя е толкова добра, че не може да гледа кръв, но яде с апетит това теленце, подправено със сос. Разправят ни за права на войната, за рицарство, за парламентьорство, да се щадят нещастните и така нататък. Всичко е празна работа.

* (превод Константин Константинов)

Този монолог на княз Андрей Болконски несъмнено е реплика на задочните спорове с Анри Дюнан и може би в известен смисъл е отражение на собствените възгледи на Лев Толстой по онова време. Той пише романа през 1863-1869 г. и със сигурност е бил запознат със съвременните дебати за зараждащото се хуманитарно право. Мисълта, вложена в устата на княз Андрей, е, че войната е насилие, кръв и разрушение, а романтизирането и дори хуманизирането на войната е самозаблуда и лицемерие. Ако войната се води интензивно и дори брутално, може да стигне по-бързо до мир - а това е по-малко жестоко от удължаването на конфликта. Тук героят на Толстой се съгласява с Карл Клаузевиц, автора на трактата "За войната" и привърженик на бързата война, насочена не към изтощаване, а към съкрушаване на врага.

Интересно е, че Клаузевиц се появява в епизодична роля в същата сцена на романа: заедно с друг немски офицер той минава покрай говорещите си Болконски и Безухов; те чуват откъси от разговора им. Княз Андрей се присмива на пруските пълководци, макар че по същество е съгласен с Клаузевиц.

По-късно - след религиозното си обръщане - Толстой става непримирим противник на войната като такава. Но той остава скептичен и към хуманитарните инициативи, макар и по други причини. Руският писател, подобно на други пацифисти, непрекъснато повтаря, че е невъзможно да се направи "по-хуманно" това, което по дефиниция е нехуманно - акт на организирано насилие. Нещо повече, опитите за "хуманизиране" на войната, подобно на опитите за хуманизиране на робството в предишна епоха, смята Толстой, могат да доведат до превръщането на войната в нещо по-приемливо, а не по-отблъскващо.

Хуманизация vs предотвратяване

Днес, в третото десетилетие на XXI век, трябва да признаем, че двете световни войни и множеството други кървави конфликти през миналия век не са ужасили човечеството достатъчно, за да го накарат да се откаже от войната. Двата процеса, описани по-горе, движението срещу войната и движението за хуманизиране на войната, доведоха до някои резултати, но те са крайно неравномерни и неубедителни. Международните договори, икономическата взаимозависимост и страхът от взаимно унищожение предотвратяват (или отлагат) някои войни. Много сблъсъци просто не се случват. Това, разбира се, не бива да се забравя - като се знае, че сме склонни да подценяваме значението на събития, които не са се случили. Можеше да има много повече войни, макар това да е малка утеха, особено днес, в дните на руската агресия срещу Украйна.

По отношение на хуманизирането на войните вероятно е постигнато повече, отколкото за предотвратяването им. Хуманитарното право се прилага с променлив успех по отношение на ранените, затворниците и цивилните. В повечето страни има представители и доброволци на Червения кръст и Червения полумесец. Съществуват конвенции и договори за ограничаване и забрана на използването на най-смъртоносните и опасни за населението оръжия, по-специално химическо и биологично. Интересно е, че разработването на такива договори започва на мирните конференции в Хага през 1899 г. и 1907 г., които са свикани по инициатива на Русия и са председателствани от нея.

Разбира се, организаторите на тези срещи далеч не са били идеалисти. Русия страда от вечната си болест - амбицията да се изравни с най-напредналите държави във военната област на фона на невъзможността на икономиката да осигури тези амбиции. Със свикването на тези конференции руската дипломация се опитва да спре надпреварата във въоръжаването, която унищожава бюджета ѝ. Идеята не се осъществява: сключени са само три конвенции и няколко декларации (като петгодишна забрана на бомбардирането със снаряди от балони). Още по-тъжно е, че Русия, която някога стои в основата на хуманизирането на войната и ограничаването на опасните въоръжения, днес е един от главните нарушители на много от нормите, възникнали в тази област.

Въпреки това глобалната тенденция към хуманизация може да продължи и в бъдеще, при това, както в миналото, по-скоро по прагматични, отколкото по идеалистични причини. Логиката за намаляване на броя на жертвите и разрушителните последици от войната съвпада с логиката на технологичното развитие и политическата динамика в най-развитите в икономическо отношение страни.

Войната е високоточна, но вечна

"В наше време мечовете не са превърнати в плугове, а в дронове", пише американският историк Самюъл Мойн в неотдавнашната си книга "Хуманизация. Как САЩ се отказаха от мира и преоткриха войната". Голяма част от американското общество и някои членове на истаблишмънта открито признават погрешността и прекомерната жестокост на американската намеса в много световни конфликти.

В същото време, войната, започната от Русия, подтиква Вашингтон да запази позициите си на световната сцена и да продължи програмите си за превъоръжаване. И като цяло нито обществото, нито елитите в Америка са готови да отстъпят доминиращата позиция на страната в много региони на други държави, които често се конкурират или са пряко враждебни на Съединените щати.

В резултат на това отговорът на тези противоречиви искания е не отказване от войната, а нейното подобряване. Дронове, други дистанционно управляеми оръжия и активното използване на изкуствен интелект във военната сфера отразяват общата тенденция войната да се превърне в нещо по-приемливо за обществото и същевременно в процес, който е по-прецизен и, така да се каже, стерилен.

Световните военни разходи достигнаха нивата от Студената война

По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) през 2022 г. военните разходи на всички държави са достигнали рекордно високо ниво от 2,24 трилиона долара. Най-бързото увеличение (с 13%) е в Европа и е свързано с подкрепата за Украйна и нейните собствени отбранителни способности.

На фона на нарастващата заплаха от страна на Русия, както и на повишаващото се напрежение около Тайван, държавите от други части на света също са инвестирали повече в армии и въоръжение. През 2022 г. на трите най-големи държави по отношение на военните бюджети - САЩ, Китай и Русия - се падат 56% от общите световни разходи. Същевременно военните разходи на държавите от Централна и Западна Европа през 2022 г. достигат 345 млрд. евро, което е с 30% повече в сравнение с деветте години преди това. Цифрите вече надхвърлят тези от 1989 г. - последната година от Студената война.

Москва сама предизвика надпревара във въоръжаването, която ще я принуди да навакса във военно отношение изоставането си от по-напредналите държави, без да има икономическата и технологичната основа за това. Александър Гершенкрон, американски икономист, родом от Одеса, предупреждава СССР за същото нещо в средата на ХХ век. Но дори не това е от значение за останалата част от света.

Военните операции на САЩ се стремят към по-малък контакт и по-голяма ефективност. През последните години американските военни почти не вземат пленници и все повече разчитат на "регулируемо насилие", като използват високоточни ракети или ограничени групи за специални операции, за да сведат до минимум физическото присъствие на американските военни на чужда територия. Американският начин на водене на война, отбелязва историкът Самюъл Мойн в една от последните си книги, все повече се определя от желанието да се избегне нанасянето на вреда на САЩ и - ако е възможно - на другата страна. И именно поради тези обстоятелства военните операции на САЩ в бъдеще могат да обхванат все по-големи територии и да продължат по-дълго.

Мойн рисува страшна картина на една "хуманна" бъдеща война:

В един момент днешната екстериториална и безкрайна война може да се превърне в нова, безпрецедентна система на господство. Една или повече от по-напредналите сили ще могат да контролират по-голямата част от земното кълбо, като патрулират територията с въоръжени безпилотни самолети и в случай на нарушения провеждат редки и точни специални операции.

В този бъдещ военизиран свят ще има минимум жертви, но и минимум мир. Предупреждението на Толстой е по-актуално днес от всякога. Хуманизирането на войните ги прави по-приемливи, вместо да доведе до тяхното прекратяване.

ИЗБРАНО