КЗЛД твърди, че е предоставила на Сметната палата конкретни факти, свързани със съществена част от своята дейност през периода 2003-2005 г., които не са намерили място в одитния доклад. “Неотразяването им дава едностранна и неточна представа както за извършената работа от Комисията за защита на личните данни, така и за спецификата и особеностите на нейната дейност. В доклада на Сметната палата се правят заключения на базата на непълно интерпретиране на фактите, без да се прави коректна оценка на фактическата ситуация и условията, в които комисията е изпълнявала своите функции“, коментират от комисията, предаде Bulgarian post. Данните, които предоставя комисията за 2005 година, са: 304 разгледани молби за разрешения за достъп до регистри и прехвърляне на лични данни; 283 дадени становища; 74 разгледани жалби срещу администратори на лични данни; 107 извършени проверки. По думите им, дейността на КЗЛД е високо оценена от европейските органи по защита наличните данни. Като доказателство се посочва приемането й през април 2004 г. за пълноправен член на Европейската конференция за защита на личните данни. Словения и Румъния са приети едва през 2006 г. Друг факт, който се посочва от членове на комисията е, че в периода след 2005 г. административният капацитет на КЗЛД нараства около три пъти спрямо 2004 г.