Това казва в интервю за Дир.бг. доц. д-р Ана Кочева от Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН.

Зад гърба си има десетки изследвания, свързани с историята на българския език. Тя е създател на уникалната Карта на българския език на ново място по света, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход.

Доц. Кочева: Многобройни са ”новите Българии” зад граница >>

Българският език е единственият славянобалкански език в света и е от големите езици на Европа. Има над 100 диалекта и далеч надхвърля границите на България днес, сочи най-новата карта на българските диалекти, разработена от Кочева и колегите й от БАН.

От картата на българските диалекти: Пуна вуна буе. Що е то?

Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси.

Работи по темата "Българите и българският им език по света" от години, много преди (2007) медии, общество, учени, политици да я припознаят като своя.

Наскоро излезе от печат и последната й книгата "Смесеният език на виенските българи", в която разкрива по интересен и уникален начин промените на българския език в една от най-старите ни диаспори.

От езика на виенските българи: половин кѝло пàприкашòтен >>

"На верния път сме из географията на българите по света! И няма да се спрем, защото те имат нужда от това! Ние също! Ние, Българите, тук и там, далеч и близо! Държим връзка, заедно сме! Готови отговори и решения все още нямаме, но търсим, наистина! Този път бяхме в Рим", сподели преди дни на личния си профил във Фейсбук доц. д-р Ана Кочева след като се завърна от италианската столица, където се срещна с българската общност по повод представянето на втори том на сборника „Българите в чужбина – толкова близо, толкова далеч“. Тя е един от авторите му.


- Доц. Кочева, току-що се завърнахте от посещение при българската общност в Италия. По какъв повод бяхте при българите там и много ли са те?

- Ще ви отговоря в обратен ред на тези въпроси. В Италия броят на българите след 1989 г. нараства от около 12 000 до 70 000. И продължава да расте, защото това е една от предпочитаните страни за заселване на наши сънародници. Поради много причини – подобен манталитет, климат, възможности за работа, не на последно място – хубава храна. Още по-голям е броят на българоезичните от Македония, официално те са 89 071, но по самопреценка – доста повече.

Оттам и различнте форми на българския език, които могат да се открият на Апенините – както разнодиалектна, но предимно югозападнобългарска; така и писмено-регионалната форма на българския език в Македония; разбира се, книжовна в двете й разновидности – писмена и разговорна.

Впечатляващ е и броят на институциите, поддържащи българския език: български неделни училища, фондация, списание, вестник, емисии по радиото и по някои телевизионни канали.

С една дума, общността ни там има своя физиономия и активен собствен живот. Нашите в Италия не са хомогенна група, имаме представители на всевъзможни професии, някои сегменти от общността я правят донякъде и дисперсна, защото не са малко и българите, които работят там известно време, след това се връщат, след време отиват отново…

Що се отнася до конкретния повод за моето посещение там, то беше в рамките на представянето на втори том на сборника „Българите в чужбина – толкова близо, толкова далеч“, което направихме пред представители на българската общност в посолството ни в Рим. Това е една поредица, която предлага аналитични научни разработки, етноложки проучвания на терен, лични истории на българи в чужбина. Изданието излиза с подкрепата на Държавната агенция за българите в чужбина. Аз съм един от авторите и в първия, и във втория том на сборника и, както можете да се сетите, се занимавам с лингвистични проблеми, отнасящи се до езиковата интерференция. Съставител е зам.-председателят на едноименното сдружение, г-жа Снежана Йовева, която беше и организатор, и модератор на срещата в Рим.

- Вълнуват ли се българите от такива срещи, интересува ли ги това, че са обект на подобен интерес?

- Разбира се! И, като го казвам, имайте предвид, че не изричам някакво клише. Когато сме представяли изследвания, които се отнасят до различни страни от живота на българите в чужбина, независимо в коя точка на света става това, нашите идват, слушат, вълнуват се, дискутират, палят се, спорят, понякога си разменят реплики, защото българинът си остава българин навсякъде и това всъщност е хубаво. Не считайте, че изборът на тези хора да оставят домовете си тук и да тръгнат по широкия свят, е плод на лекомислено решение.

Навън, където стените не помагат, трябва да се полагат здрави усилия, независимо от уредеността на редица държави, които са избрани за втори дом. Профилът на общностите ни по света обаче започва да се променя през последните години. Аз от години следя процесите и няма да забравя как мнозина българи в Австрия, където започнах проучванията си, споделяха, че предпочитат да стоят далеч от своите сънародници, да не се събират с тях, защото срещите преминавали единствено в сплетни, завист и злословия в тесния кръг. Това обаче днес вече не е точно така.

Първо, общностите ни отдавна не са просто един тесен кръг, а големи общества, в които има и много изтъкнати българи на престижна позиции, гордост и за чуждите общества, където работят и се развиват. На второ място, българите вече сами се търсят, самообединяват се, правят училища, сдружения, медии, празнуват, че си и помагат.

Промени се и отношението към езика. Ако допреди години беше едва ли не „срамно“ да говориш български и той се чувстваше като непрестижен код, днес се търсят всевъзможни начини българският да не се превръща единствено в семеен спомен за второто и третото поколение. Това стана ясно и по време на срещата ни в Рим. Там разказах за опита си в проучванията на смесения език на виенските българи и веднага от залата се артикулира желанието да се направи подобно изследване за езика и на италианските българи. Впрочем, защо не!

- Тоест, искате да кажете, че българският език се променя навън, така ли?

- Нашите диаспори по света имат свой изграден етнопрофил, който ясно се изявява в чуждите културни пространства, а езикът е съществена част от него. Ситуацията с българския език е доста усложнена, защото българската имигрантска реч се осъществява в условията на билингвизъм - тя се намира под влиянието на много езикови стихии: основно има разговорен характер и търпи тенденциите, които текат както в българската, така и в чуждата разговорна реч.

От друга страна, чрез медиите тя изпитва влиянието на книжовния чужд език и контравлиянието на книжовния български език чрез поддържащите книжовния език институции (училище, преса и др.) Общо взето, българите използват помежду си най-вече разговорната форма на книжовния български, която се нарича мезолект.

Но аз твърдя, въз основа на своите проучвания, че междинен (смесен) език у българите имигранти или техните наследници в чужбина действително съществува. Това е хибриден език, който е зарегистриран с ярки особености най-вече чрез лексиката. Това е така, защото по принцип лексиката е областта, която е най-проницаема за чуждоезиково влияние. Фонетичните и граматичните черти, макар и многобройни, стоят на второ място, те имат основно книжовен характер. Но, разбира се, става дума за смесен български език на българските имигранти по света.

- А ще изчезне ли постепенно българският в чужбина? Все пак Вие казвате, че у второто и третото поколение той вече не е роден.

- Прекалено апокалиптични ми се струват подобни прогнози. Както и по отношение на това, че ще се стопим и ще изчезнем даже и тук, на изконното си място. Няма да се случи нито едното, нито другото, въпреки че сериозно намаляваме.

Да, много българи ще продължават да си търсят късмета вън от България. Причини за това – много! Та чак прекалено! Знаем си ги, да не подхващам тази тема. Но въпреки това няма всички да се евакуират до крак. Напоследък ставам свидетел на това как доста млади и високообразовани български деца, завършили в чужбина, си идват, за да постъпят в чужди фирми, развиващи бизнес у нас! Разбира се, че това за мнозина от тях няма да е окончателно решение, след време може пак да заминат, но днешният свят не е този отпреди 10 години и ще става още по-мобилен и динамичен. Работата, животът тук или там, е въпрос на география.

Що се отнася до езика - да, при второто и третото поколение българският вече не е на първо място, но у първото се пази, а винаги ще има едно първо поколение, което ще се заселва в една или друга страна по света. И българският ще остава; в смесените бракове с майка българка ще продължава да е майчин. А при възможността да се пътува безпроблемно и бързо, внуците и правнуците достатъчно често, както и сега, ще се връщат при бабите и дядовците си, а с тях и българският ще се завръща в рамките на една ваканция. Така че прогнозите за смъртта на българския език са силно преувеличени.

Експерт: Кирилицата трябва да се нарича българска >>