Според проучването, ако изборите са днес, БСП ще получи 19.3 на сто, а ГЕРБ 16.9 на сто от гласовете. В парламента ще влязат още ДПС със 7.8% и по всяка вероятност Демократичния реформаторски блок, който има подкрепата на 3.9 на сто. На ръба на 4-процентната бариера са националистите от АТАКА и НФСБ, смятат от Сова Харис.

За диалог между протестиращите и правителството с цел намиране на решение за изход от създалата се ситуация, се обявяват 62,5%. Очевидно в процеса на своето развитие протестът създаде и съмнения в своята целесъобразност, се казва още в проучването, което е по поръчка на в. "Преса".

Поредното представително проучване, проведено от Сова Харис, показва, че напрегнатата политическа обстановка в страната променя, но не нарушава структурата на електоралните нагласи. Градусът на политическото напрежение поддържа на високо ниво интереса на общественността към политическите процеси.

Двете водещи политически сили запазват позициите си, но вече с отчетливо разменени места. Доверието към Социалистическата партия надвишава с повече от 5% това на бившите управляващи, което представлява значителен електорателен резерв.

Съществена промяна в картината внася регистрираното значително доверие към основания наскоро Демократичен реформаторски блок (ДРБ). Въпреки малкото време за развитие, което е имал този проект, той вече може да претендира за място в първата петица по доверие. Това показва, че ако успеят да се развият във времето, обединените демократи-реформатори имат шанса да заемат празнината, оставена от партиите-майки на традиционната десница.

Повишено е и доверието към СДС, като при евентуално му включване в ДРБ би могъл да се получи синергичен ефект, надвишаващ механичния сбор на доверие.

Участието във властта е стабилизирало позициите на ДПС сред традиционните му привърженици.

Нишата на националистите традиционно се запълва от 3 формации, като новото тук е, че НФСБ е разширил подкрепата си за сметка на Атака и ВМРО-БНД.

Малко над 60% от избирателите твърдят, че ако сега се проведат предсрочни парламентарни избори, ще гласуват, като при това са наясно и със своя избор.

Резултатите от изследването показват, че подкрепата на БСП и ГЕРБ представлява точно копие на изборните резултати от 12 май т.г., само че с разменени места. Този ефект не може да е изненадващ - през годините той винаги се е появявал в полза на новите управляващи. 

Най-високо е доверието към Борисов

От всички лидери на политически формации, които ще се борят за участие в следващия парламент, най-високо доверие получават Сергей Станишев и Бойко Борисов. Председателят на ГЕРБ води с минимална преднина. Фактът, върху който трябва да се замислят и двамата обаче, е високите нива на неодобрение, което получават. То показва, че както към тях самите, така и към ръководените от тях партии, има натрупано голямо обществено недоволство.

Висок рейтинг получават Николай Бареков, Емил Кошлуков и Любен Дилов–син, които се изявяват едновременно и в политиката, и в журналистиката. Очевидно е, че постоянното им присъствие в публичното пространство допринася за тяхната популярност, но, от друга страна, не е достатъчен фактор, за да получат това значимо обществено доверие.

Впечатление прави още фактът, че доверието в Лютви Местан значително надвишава това в партията, която ръководи.

Доверие в институциите

С най-голям кредит в момента се ползват БНТ, БНР и Българската Православна църква. Най-ниско в тази скала вече традиционно стои съдебната система.

От ръководителите на основните институции най-голямо е доверието към Патриарх Неофит, следван от българския еврокомисар Кристалина Георгиева и омбудсмана на РБ Константин Пенчев.