Условието е да бъде осъществено примирие в Източна Украйна с помощта на миротворци на ООН, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Габриел каза, че е нереалистично да се настоява за пълно изпълнение на мирните договорености от Минск, преди да се предложи на Москва известно облекчение на санкциите.

Той заяви, че осъзнава противоречието между мнението му и официалната позиция - че санкциите могат да бъдат отменени единствено при пълно изпълнение на Минските споразумения - но посочи, че е в интерес на света да се излезе от сегашното положение на блокаж.

Макар Кремъл да отрича да оказва военна помощ на сепаратистите в Източна Украйна, ЕС и САЩ наложиха санкции на Русия на основание, че подпомага бунтовниците, и заради анексирането на Крим, отбелязва Ройтерс.

През 2015 г. фазата на пълномащабните бойни действия в Донбас до голяма степен приключи, след като с участието на Франция, Германия, Русия и Украйна беше сключено мирно споразумение в беларуската столица Минск. Все още обаче почти ежедневно се съобщава за жертви в Източна Украйна.

Габриел отбеляза, че все още има фундаментални различия около предложението на Русия да се изпратят мироопазващи сили на ООН в Източна Украйна, но каза, че намира идеята "за една от малкото реалистични възможности" за постигане на някакъв напредък към прекратяване на насилието, отнело живота на около 10 000 души в Източна Украйна от 2014 г. досега. Министърът заяви, че Германия
ще лобира за напредък по тази тема в рамките на ООН.

"Спешно се нуждаем от напредък, защото светът става по-опасен", каза Габриел в кулоарите на конференцията по сигурността в Мюнхен, на която присъстваше и руският му колега Сергей Лавров.

Русия е необходим партньор в глобалните усилия да се предотврати разпространението на ядрено оръжие, добави Габриел, позовавайки се на опитите на Северна Корея да развие ядрен потенциал.

Габриел, който е бивш министър на икономиката, и Лавров заявиха, че са си поставили за цел да разширят двустранната търговия, която за миналата година се е увеличила с 20 процента.

Габриел защити и плановете да бъде изграден газопроводът "Северен поток"-2, който под Балтийско море да свързва Германия и Русия - проект, срещащ остра съпротива от Полша и балтийските държави поради съображения, че така ще се увеличи зависимостта на Европа от руския газ, а Украйна ще бъде лишена от приходите от транзитни такси.

Германският министър каза, че страната му възнамерява да направи така, че съществуващият газопровод през Украйна да продължи да се използва и изрази мнение, че Русия е отворена за такава възможност.

Миналия месец САЩ заявиха, че разглеждат "Северен поток"-2 като заплаха за енергийната сигурност на Европа.

На свой ред Лавров заяви, че Москва очаква съседите на Германия да изхождат от икономическите ползи при решенията си за газопровода "Северен поток"-2.

От друга страна руският външен министър обвини Вашингтон, че възнамерява да прокарва икономическите си интереси в Европа под формата на възпиране на Русия, а спиралата на санкциите, започната от САЩ, пречи на руско-германското делово сътрудничество.

"Разбираме, че основната пречка за засилване на деловото сътрудничество се оказа спиралата на санкциите, започната от САЩ. Това, което сметките показват, че Европа е принудена да плаща (заради санкциите), наистина е така", каза той. Разбираме, че тук са преплетени икономически интереси и американците не крият, че искат да прокарат интересите си, преди всичко под формата на възпиране на Русия, заяви Лавров.

Той подчерта, че Москва е за това отношенията между Москва и Берлин, "при цялата нееднозначност на подходите към цял ред политически проблеми, да се опират на реалните базисни интереси на Германия и Русия". "Ще продължим и занапред да правим всичко, така че бизнесът, включително и германският, да се чувства комфортно в Русия."