Много нови лекарствени терапии, които пациентите в повечето европейски държави получават, може да останат недостъпни за българските пациенти и през 2018 г., тъй като на заседание на Надзорния съвет на НЗОК преди дни е обсъждано догодина да не се заплащат нови молекули, алармираха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.

В бюджета на Касата за догодина са планирани 400 милиона лева повече спрямо сега. Около 1 милиард лева или 1/4 от бюджета ще се похарчи за лекарства. Въвеждат се обаче няколко забрани. Касата няма да сключва договори с нови болници, няма и да плаща за нови дейности на вече съществуващи. И още – няма да плаща нови терапии за лечение.

Новите терапии обикновено са за заболявания, за които досега не е имало лечение, значително увеличават преживяемостта на онкоболни или драстично намаляват усложненията.

Това ще засегне пациенти с някои видове левкимия, ревматоиден артрит, рак на млечната жлеза, белодробна фиброза.

Решението на Здравната каса да не заплаща нови терапии ще остави много пациенти без алтернатива и надежда.

"Досега в България не е налагана забрана Касата да поема нови терапии, които са одобрени, разрешени за употреба и са препоръчани за плащане, тъй като са намерени за полезни за българските граждани. А някои от тези терапии даже са със сключени договори за отстъпка с изгодни за касата условия", коментира пред БНТ Деян Денев, Асоциация на научноизследоватетелските фармацевтични производители.

Белодробната фиброза е прогресиращо, необратимо заболяване. Фармацевтичната индустрия е създала терапия, която забавя напредването на болестта и удължава общата преживяемост на пациентите с това заболяване, за което към момента Касата не осигурява лечение.

През 2018 г. се очакваше да осигури, но мораториумът ще спре намеренията.

"Такъв ход – на принципа няма лекарство, няма проблем, е изключително грешен", коментира пред bTV Деян Денев.

В мотивите към предложението пише, че с мораториума ще се гарантира спазването на заложените средства за лекарства, както и че ще се ограничат рисковете за следващия бюджет.

На Съвета за тристранно сътрудничество, на който бюджетът беше обсъден, управителят на Касата отказа да отговаря на медийни въпроси.

Догодина Касата планира 160 милиона лева от разходите й да бъдат компенсирани от фирмите чрез отстъпки от цените. Индустрията обаче "дава заден" заради готвения мораториум.

"Фармацевтичните компании ще предоставят на НЗОК компенсация на разходи за лекарства под формата на отстъпки на стойност 130 млн. лв., допълват още от асоциацията и подчертават, че тази значителна по размер компенсация на разходите на НЗОК за лекарства се обезсмисля, ако не може да помогне българските пациенти да получат навременен достъп до нови лекарствени терапии", заявиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.

От Българският фармацевтичен съюз предлагат вместо да се ограничава лечението на пациентите - най-скъпите лекарствата за редки болести да се извадят от касата и да се осигуряват от друг фонд.

"Този фонд е солидарен фонд. Лекарствата и лечението на редки заболявания изисква огромен ресурс който би трябвало да бъде изваден, които би трябвало да бъде покриван по друга линия и с други средства", смята проф. Илко Гетов, председател на Български фармацевтичен съюз.

Значителен ресурс би се освободил и ако бъде премахнато ДДС върху лекарствата заплащани от публичния фонд.

"Ако върху този един милиард няма ДДС, този един милиард ще е милиард и 200 милиона и това ще бъде абсолютно достатъчно за лекарственото лечение на българските граждани%, обяснява проф. Гетов.

Според фармацевтите, бюджетът за лекарства трябва да бъде минимум милиард и 100 милиона. В противен случай пациентите отново няма да усетят ползата от увеличените пари за здраве.