Светият синод на Българската православна църква излезе с официално становище, адресирано до председателя на Конституционния съд (КС) Борис Велчев. Писмото, подписано от патриарх Неофит, е в отговор на покана от КС до Църквата да се произнесе по тълкуването на въпроса: Как следва да се разбира понятието "пол" в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичния?. КС беше сезиран за това от Гражданската колегия на Върховния касационен съд, която трябва излезе с тълкувателно решение при какви предпоставки е допустима смяна на пола при транссексуалните.

В становището на Църквата се казва:

"Светият Синод на БПЦ- П вече е имал повод да изрази официална публична позиция относно понятието "пол" и "полова идентичност" във връзка с добилата известност Истанбулска конвенция, която в хода на обществената и парламентарна дискусия беше предмет на контрол за конституционосъобразност при упражняване на правомощията на КС. Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие е обявена за противоконституционна с Решение № 13/2018 г. по к.д. № 3/2018 г.

Независимо, че в настоящото конституционно дело е поискано задължително тълкуване от КС на понятието "пол" по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, по същество въпросът се свежда отново до това как следва да се разбира понятието "пол". Отговор на този въпрос КС даде в мотивите си в Решение № 13 от 2018 г., а именно, че биологичното обяснение на понятието "пол" е единствено. Последното беше повод за духовна удовлетвореност и радост за православните християни и мнозинството от българските граждани.

Въпросът, който е поставен за тълкуване относно понятието "пол", надхвърля рамките на правната аргументация и засяга фундамента на човечеството - биологичната същност на човека и неговата духовна значимост. Убедени сме, че въпросите относно пола, семейството, възпитанието на децата в съвременното общество са въпроси със стратегическа значимост не само за националната и конституционна идентичност на България, но и за съхраняването и бъдещето на човешкия род.

Становището на БПЦ - БП беше подкрепено и излезе като обща позиция на Комитета на представителите на Православните църкви в Европейския съюз (CROCEU). В този смисъл разбирането за понятието "пол" и "полова идентичност" е общоправославно, а не само на БПЦ - БП.

Убедени сме, че КС, както и досега, неизменно ще следва своята практика и ще съобрази в настоящото дело тълкуването в Решение № 13 от 2018 г. на понятието "пол", направено по повод Истанбулската конвенция. 

Едно ново разбиране на КС относно понятието "пол" би компрометирало понятието "конституционна идентичност" и би застрашило предвидимостта и правната сигурност. Влагането на съдържание в понятието "пол", различно от биологичното му разбиране, би "конституционализирало" ново понятие, несъвместимо с българския обществен ред, непознато в националната ни правна система, и би прокарало идеи, несъвместими с изконни нравствени ценности и вярата на светата Православна църква, а източноправославното изповедание е част от националната и конституционна идентичност на България.

От друга страна едно ново разбиране на понятието "пол" би означавало въвеждането по тълкувателен път на нов дискриминационен критерий в чл. 6, ал. 2 от Конституцията - пол, различен от биологичния.

За Св. Синод е неизменна библейската истина: "И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори" (Битие 1: 27), "Плодете се и множете се (Бит. 1:28). От самото начало на сътворението на човека от неговия Творец - Бога наблюдаваме разделението на два пола - мъжки и женски и самата дума пол означава "половина". Това е едно свойство, заложено от Бога. 

Човекът като мъж или жена е творение Божие и не е въпрос на личен избор. Така, както ние не можем да избираме своите родители, по същия начин не можем да избираме и своя пол - той е наша природна характеристика, която подлежи на освещаване в Църквата, и която до края на земните ни дни ни съпътства. За нас, християните, съществуването на биологичен пол по рождение не е ограничение, а е реална възможност за изява и осъществяване на човешката личност в общение с ближните. 

Единствено в св. Църква мъжът и жената получават своето истинско, заслужено място и се осъществяват като личности в благодатно общение помежду си и с Бога. Такова е неизменното вековно учение на св. Православна църква, но това казва и здравият разум на огромното мнозинство от българското общество, както и цялата държавно-правна и историческа традиция в България от основаването на страната до днес. В заключение следва да отбележим, че само по себе си поставянето на подобен въпрос днес показва до каква степен грехът и порокът са повлияли на човешкото съзнание, така че да поставя казуси, които в близкото минало биха били невъзможни, немислими и невъобразими. Не бива да допускаме едно противоестествено мислене да подменя очевидни истини, както и самата действителност, защото това би било пагубно за нашия народ и за нашата Родина.

И накрая ще си позволим да припомним написаното от един от най-големите юристи-цивилисти на България и бивш Председател на Конституционния съд - проф. Живко Сталев в труда му "Нормативната сила на фактическото", в който се съдържа правносъобразен и фактически оправдан отговор на поставения въпрос за тълкуване от КС:

"Три са основните групи от обществени отношения, които постоянно присъствуват в регулираната от правото материя от възникването му до наши дни. Това са отношенията на семейство, на притежание и на йерархия (на власт и подчинение). Тях правото преднамира , а не създава, защото те са характерни и за периода без право, в който човекът е живял през преобладаващия период от своето съществуване (§. 6, бел. 1). Те имат биологична опора в три инстинкта: полов, хранителен и за съжителство, които и сега определят поведението на човека. Продължаващи вече 2 500 000 години, склонността към тях може да се счита за генетично програмирана, т.е. вродена. Това обяснява тяхното постоянно присъствие сред регулираната от правото материя, откак правото съществува. В този смисъл, те са естествени (природно дадени), неизкореними и вечни спътници на човека, докато той съществува като биологичен вид. Променлива може да бъде само уредбата, която правото дава на тези отношения, но не и тяхното съществуване. Опитът да бъдат отменени е утопична илюзия (§. 2, бел. 2)".

Като пожелаваме благотворна работа на конституционните съдии, призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател".