Русия: С ремилитаризацията си Германия нарушава баланса на европейската сигурност

В Москва са недоволни, че Берлин дава на въоръжени сили допълнителни 100 милиарда евро

17:52 | 3 юни 2022 | Редактор : Денис Коробко 231 7358 Снимка: Личен архив

Русия днес обвини Германия, че нарушава баланса на европейската сигурност със своята "ремилитаризация", след като Берлин предприе стъпки да увеличи военните си разходи в отговор на руската инвазия в Украйна, предаде Ройтерс.

Русия - Украйна

В свои коментари, публикувани в германския печат тази седмица, канцлерът Олаф Шолц каза, че скоро Берлин ще притежава най-голямата конвенционална армия от европейските членове на НАТО. "Ние възприемаме изявлението на германския канцлер като поредно потвърждение, че Берлин е начертал курс на ускорена ремилитаризация на страната. Как може да свърши това? За жалост това е добре известно от историята", каза говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова.

През февруари Шолц обеща рязко да увеличи разходите за отбрана и да инжектира 100 милиарда евро в германските въоръжени сили, с което отбеляза значителен обрат за военните, които десетилетия наред след Студената война бяха недостатъчно финансирани. Очаква се предложението за разходите да бъде гласувано от депутатите днес.

Русия остро разкритикува намеренията на Германия, които Берлин обяви малко след като Москва нахлу в Украйна. "В момент, когато е необходимо да се търсят възможности за намаляване на общите заплахи, Германия, обратно на това, поема по пътя на ескалирането на военно-политическата ситуация на европейския континент и насочва десетки милиарди евро за повишаване на критичната маса оръжия", каза Захарова.

В интервю, публикувано в понеделник в три германски вестника, федералният канцлер Олаф Шолц заяви, че страната в скоро време ще разполага с най-голямата конвенционална армия в Европа в рамките на НАТО. Това ще стане благодарение на еднократния специален фонд за инвестиции в отбранителни проекти, договорен ден по-рано.

След края на Студената война Германия намали личния състав на армията си от 500 000 души, когато страната се обедини през 1990 г., до едва 200 000 днес, посочва АФП. Освен това военните редовно се оплакват от повреди в изтребителите, бойните кораби и танковете.

Сега обаче нещата се променят и по отношение на развивалото се през годините германско-руско партньорство. Москва се надяваше Германия да се утвърди в следвоенния свят като противовес на САЩ в Европа, независимо че Вашингтон очевидно подкрепя стъпките, развиващи военния потенциал на Берлин, посочват анализатори.

Германия беше толкова силно разтърсена от ставащото в Украйна, че осъзна, че само твърдата, а не меката сила, е нужният инструмент за опазване на демокрацията и сдържане на днешните автократи. Берлин изведнъж се реши да обърне гръб на статуквото, в което дисциплинирано функционираше години наред, както и на схващането, че диалогът и мултилатерализмът са ключовите, а често и единствените средства във външната политика.

От десетилетия неизменна формула в германската външна политика беше това, че мирът на континента е невъзможен, ако Русия е изолирана. Тази доктрина включва идеята, че икономическата взаимозависимост подпомага устойчивостта на взаимните връзки, отбелязва "Форин афеърс".

100 дни след началото на войната за "денацификация" Русия не успява да промени Украйна, Германия обаче вече е напълно променена и това не е единствената непланирана последица от кремълската "специална операция".

ИЗБРАНО