Преди 45 г. светът притихна пред ужаса в Тенерифе: Самолетен сблъсък отне 583 живота

Поредица от трагични съвпадения и човешки грешки доведоха до най-тежката катастрофа в историята на авиацията

09:05 | 27 март 2022 | Автор : Надежда Христова 24 12276 Снимка: Getty Images

27 март 1977 година е най-черният ден в историята на авиацията. На малкото летище Лос Родеос на остров Тенерифе при челен сблъсък на два самолета "Боинг" загиват 583 души. Разследването показва, че поредица от трагични съвпадения и човешки грешки са довели до най-тежката самолетна катастрофа, която светът винаги ще помни.

Началото е терористична атака

В ранните часове на 27 март на международното летище "Гран Канария" е подаден сигнал за поставено взривно устройство. Заплахата е от "Движението за независимост и автономия на Канарските острови". Моментално са взети всички възможни мерки за сигурност, започва претърсване на аеропорта. Въпреки това бомбата избухва на пътническия терминал. Жертви няма, но са ранени осем души.

Заради извънредната ситуация летищните власти на Гран Канария решават да пренасочат пристигащите самолети към аеропорта "Лос Родеос" на съседния остров Тенерифе. Малкото летище е претъпкано, а диспечерите настояват единствената писта да се ползва само за позициониране за излитане.

Два от самолетите, кацнали извънредно на "Лос Родеос" са "Боинг 747". Единият е на холандската авиокомпания KLM. Полет 4805 е чартърен от амстердамското летище Схипхол до Лас Палмас, Гран Канария. На борда на машината има 14-членен екипаж и 235 пътници, сред които 52 деца.

Другата машина е на "Пан Ам". На борда на полет 1736 от нюйоркското летище "Кенеди" до Гран Канария има 380 пътници, повечето от които пенсионери, отиващи на круиз, и 16-членен екипаж.

Трагедията

Летище Лос Родеос има само една полоса за излитане и кацане с една паралелна пътека за рулиране и четири малки рульожки, които съединяват първите две.

Капитанът на боинга на KLM Якоб Велдуйзен ван Зентен е притеснен заради ограниченията, наложени от холандското правителство за извънредния труд. А заради пренасочването към Тенерифе полетът му със сигурност ще закъснее. Затова той разрешава на пътниците да се разходят из терминала на летището, а самолетът да бъде зареден, докато чака зелен сигнал за излитане. Само че точно в 15.30 ч., когато започва зареждането с гориво на холандския боинг, летището в Гран Канария отново е отворено. Отнема повече от два часа, за да бъде налято горивото и всички пътници да се върнат на борда. Това изнервя още повече капитан Зентен и се оказва ключов фактор за случилото се минути по-късно.

Embed from Getty Images

Времето също спомага за трагедията. Малко след 17 часа метеорологичните условия се влошават. Над "Лос Родеос" се спуска гъста мъгла и видимостта пада под 100 метра. Тя пречи на самолетите не само да се виждат, но и самите те да бъдат наблюдавани от контролната кула на летището.

В този момент екипажът на холандския боинг получава разрешение от диспечерите да запали двигателите и да рулира до противоположния край на пистата, като задържи позицията, докато не получи допълнително разрешение за излитане.

Инструкциите към пилотите на американския самолет пък са да следват самолета на KLM, като излязат от пистата от изход 3, където да изчакат излитането на другия боинг.

Само че нищо от това не се случва. Последвалите събития по-късно са определени, като тежко недоразумение между ръководителите на полети на летището и екипажите на двата самолета. След поредица от грешки на двамата пилоти при рулирането, в крайна сметка холандският боинг се оказва в единия край на пистата, а американският - в другия. Един срещу друг на разстояние от около 800 метра без да могат да се видят.

Embed from Getty Images

Капитан Якоб Велдуйзен ван Зентен получава одобрение от диспечерите за маршрута. "Готовност за излитане, ще ви се обадя", гласят думите на авиодиспечера. 45 години по-късно не е ясно дали смущение във връзката и неразбиране на указанието или нетърпението да напусне летище "Лос Родеос" карат командира на самолета на KLM да започне ускорение на самолета.

Embed from Getty Images Embed

Екипажът на боинга на "Пан Ам" чува по радиото, че холандският екипаж докладва излитане. Командирът на полета незабавно предприема маневра по завиване наляво и подава пълна мощност на двигателите, в опит да напусне полосата по най-бързия начин. Докато холандският самолет вече ускорява почти до средата на пистата, екипажът му осъзнава, че другият "Боинг" все още не я е напуснал. Тъй като вече е твърдо късно за прекратяване на излитането, командирът Зентен дава пълна мощност на двигателите и вдига носа за излитане.

Маневрата е толкова агресивна, че разследването показва, че самолетът е влачил опашката си поне 18 метра по повърхността на пистата, заради екстремния ъгъл на атака.

KLM4805 успява да „отлепи“ от пистата около 91 метра преди самолета на "Пан Ам" и заради големия ъгъл на атака носовата стойка на колесника дори успява да прескочи американския Боинг, но останалата част от самолета се врязва в другата машина със скорост от около 259 км/ч.

Американският "Боинг" е разцепен на две, запалва се и експлодира. Самолетът на KLM се влачи още 229 метра по дължината на пистата, но също се запалва и взривява. Всички 248 души на борда на холандския самолет загиват.

Снимка: Getty Images

По чудо 61 души от машината на "Пан Ам", включително втория пилот, оцеляват, но останалите 335 души загиват.

"Мислех си, че това не може да се случва на мен. Гледах как самолетът ни гори, а всички тези хора са все още в него. Всичко това беше извън способностите ми за възприемане. Всичко стана толкова бързо. За няколко минути всичко изгоря, а след това настана тишина. Зловеща тишина", разказва след години вторият пилот Робърт Браг.

ИЗБРАНО