Истанбулската конвенция ще се прилага у нас, без значение дали е ратифицирана
Като част от правото на ЕС, Конвенцията обаче може да действа само в определени области в държавите, които са част от Съюза, но не са я ратифицирали, заяви, доц. Иван Стойнев, преподавател по право на ЕС.
От днес Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие влиза в сила в Европейския съюз и става задължителна за всички европейски институции и държавите членки. Шест страни, сред които и България, не са я ратифицирали.
"Истанбулската конвенция ще се прилага в Република България, без значение от отказа на България да ратифицира Конвенцията. И без значение от решението на Конституционния съд, тъй като всяка една държава на ЕС е задължена да прилагата правото на ЕС, такова каквото е", обясни пред БНТ доц. Иван Стойнев, преподавател по право на ЕС.
Като част от правото на ЕС, Конвенцията обаче може да действа само в определени области в държавите, които са част от Съюза, но не са я ратифицирали.
"Самият ЕС има предоставена компетентност и той може да действа само и единствено в областите, които държавите-членки са го оторизирали, поради което Истанбулската конвенция ще се прилага от държавите членки само и единствено в областите, в които действа и правото на ЕС. В по-голямата част от нейните разпоредби тя ще бъде действащо право за Република България, но не и в нейната цялост", посочи доц. Стойнев.
Така страната ни ще трябва да прилага тази част от Конвенцията, която поставя стандартите по защита от домашно насилие и насилието над жени, тъй като това е част и от предоставената компетентност на Съюза.
"Конвенцията съдържа в себе си редица задължения, такива вече ще настъпят по линия именно на правото на ЕС, които държавите - членки ще трябва да предприемат, за да могат да гарантират това, че ще съществуват ефективни механизми не само за превенция, а и също така за преследване на онези случаи на домашно насилие. Разбира се основният акцент все пак е поставен върху защитата, превантивната - да се избегнат такива случаи, както са в Стара Загора, във Видин и не един и два са наистина, за да можем да ги изброим. Нещо, което е систематичен проблем на нашето общество", каза още преподавателят по право на ЕС.
От Конвенцията обаче не се пораждат правни последици за признаването на многообразие на половата идентичност.
"По никакъв начин не става въпрос за признаване на трети и четвърти пол. По същия начин никъде в Истанбулската конвенция не се предвижда задължение за страните, които са я ратифицирали да признават в националните си законодателства еднополови съюзи или бракове. Това всичко беше едно силно политическо говорене", заяви доц. Стойнев.
През 2018 година Конституционният съд на България прие решение, в което се посочва, че Истанбулската конвенция застъпва правни концепции, свързани с понятието "пол", които са несъвместими с основни принципи на Конституцията на Република България.