Преди 50 г. американският президент Линдън Джонсън разреши стратегическите бомбардировки срещу Северен Виетнам. Тази ескалация на конфликта в Югоизточна Азия бе последвана от разполагането на американски сухопътни войски.

Миналия месец президентът Барак Обама разшири стратегическото бомбардиране срещу групировката "Ислямска държава" (ИД) в Близкия Изток, като разшири атаките от Ирак към Сирия.

Дали Обама ще повтори историята и ще изпрати сухопътни войски?

Много анализатори смятат, че ще го направи, а и високопоставени представители на американската администрация призовават за това.

Президентът обаче беше скептично настроен каква американска сила може да поведе подобна борба. Той устоя на призивите вътре и извън администрацията му за по-задълбочена кампания.

Поддръжниците на Обама казват, че той е "мрачен реалист", който е научил урока на историята: американската сила, без значение колко голяма е в относително значение, има ограничена ефикасност в конфликти с политически или идеологически корени.

Това е силна, аргументирана позиция, силно подкрепена и от историята на американската война във Виетнам.

Тази история обаче показва, че поведението на президента и аналитичните преценки, без значение колко мрачно реалистични са те, невинаги са противоотрова за прибързаните военни действия.

Външната намеса може да бъде логична сама по себе си. Днес мислим за Линдън Джонсън като за човек, решен да постигне господство във Виетнам. Поне на пръв поглед обаче той споделя песимизма на Обама.

Той и неговите съветници знаеха, че се изправят пред огромно предизвикателство в опита си да потиснат бунтовете в Южен Виетнам.

"Човек може да се бие, ако може да види светлина някъде по пътя. Във Виетнам обаче няма светлина", каза Джонсън в началото на март 1965 г.

Обама има много по-близки възгледи с друг президент, водил войната във Виетнам - тези на Джон Ф. Кенеди.

Кенеди няколкократно отхвърли предложенията на цивилни сътрудници и военни ръководители да ангажира военни сили във Виетнам, но значително разшири американската намеса в конфликта по време на своите 1000 дни служба.

Дали е можел да продължи по същия път, както сега се опитва да направи Обама, е въпрос без отговор. /БГНЕС