Преди 50 години Албания стана първата държава от соцлагера, която се осмели да напусне военната му структура - Варшавския договор. С това участниците останаха седем. Втората е ГДР през 1990 година. През 1991 година структурата прекрати съществуването си.

Официално напускането на Албания бе обяснено с нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия, но истинската причина е друга - лидерът на страната Енвер Ходжа се почувствал дълбоко обиден от жестоката критика срещу неговия кумир Сталин, която разгръща съветското ръководство при Хрушчов.

Фактически албанците прекратяват дейността си във Варшавския договор още от 1961 година, когато скъсват дипломатически отношения с Москва. В същата година съветските войски напускат военно-морската си база във Вльора.

Албания избира курс на отчуждаване от света и на практика затваря границите си и се изолира. Начело на страната е Енвер Ходжа, учил в Москва, където е имал много срещи със Сталин и дори му обещал да построи социализъм в Албания. За него Сталин е бил кумир и диктаторът го считал за свой учител и наставник.

След като новият лидер на СССР Хрушчов призовал Ходжа да реабилитира албанските комунисти, пострадали заради подкрепата си за независимия курс на Тито и разрива му със Сталин, албанският лидер му отговорил: "Сталин убиваше предателите, ние правим същото".

Албания излиза от Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1962 година с обвинение срещу Москва, че е спряла доставката на зърно за Тирана. Енвер Ходжа заменя Хрушчов с Мао Дзедун и се сближава с Китай.

За 17 години албанците са получили от Пекин помощ в размер на 1.7 милиарда долара. След това обаче настъпва разрив и Енвер Ходжа обвинява Пекин в съюз с "американския империализъм".

Следват 30 години, в които времето спира в Албания. И когато започват промените - в началото на 90-те години на миналия век - в страната се живее както през 1950 година.