През 2007 година учените от университета Станфорд, водени от професор Кюи, правят електрод от силициеви нановлакна, който позволява да се осигури десетократно по-голям заряд, в сравнение с конвенционалните литиево-йонни батерии. За да се реализира пълният потенциал на чудото обаче не стигало едно нещо - учените трябвало да намерят решение за подходящ катод, който да може да издържи на подобен интензитет. В процеса на опити, обаче намерили и верния отговор: литиево-сулфиден катод с десетократно по-голяма плътност в сравнение с този при сегашните литиево-йонни батерии. Крайният резултат от изследванията на учените е концептуална литиево-сулфидна батерия, която осигурява енергия за 4 пъти повече време и много повече сигурност от сегашните литиево-йонни батерии.

Използването на литиев сулфид позволява да бъде преодолени и други проблеми - при нормално ползване на батериите, литиевият метал образува "дървовидни, растящи" структури, които могат лесно да пробият тънкия полимерен слой, разделящ двата електрода на батерията, пише Technology Review. Когато това се случи, се получава късо съединение, което може да доведе до експлозия. При литиевия сулфид обаче такива "дървовидни растящи" структури не могат да се получат, категорични са учените.

Новата технология си има и недостатъци и те ще решени, за да може тя да се комерсиализира. Например, все още най-големият проблем е поддръжката на капацитет, защото след няколко цикъла на разреждане и презареждане на батерията, тя губи около една трета от капацитета си, а след 40-50 цикъла на презареждане изцяло спира да функционира. Учените в Станфорд, сега се борят да разрешат, именно този проблем.