Те протестират срещу бавното решаване на казуса с т. нар. Виетнамски общежития.

От 2009 г. има предписание блоковете да бъдат съборени, защото са опасни. На тяхно място трябва да бъде построен социален център. Досега обаче са премахнати само три от 12-те сгради.

"До края на 2016 г. общината е продължавала да издава настанителни заповеди на семейства с малки деца. Същевременно от 360 семейства, настанени в блоковете, са преместени едва пет или шест", каза пред bTV София Евстатиева – представител на протестиращите.

"Това че се прави нещо там по въпроса с полицейското присъствие, не ни осигурява достатъчно спокойствие. Не е нужно да се изчака да стане инцидент и да се застрашат човешки животи", коментира друг техен представител – Мартин Марков.

Изглежда общината търси решение отскоро, вместо да го е намерила преди години, посочи той.

Марков подчерта, че протестът не е нито политически, нито етнически, но искат  кметът да реши дали ще е част от проблема или от решаването му.

Искаме да се даде срок за разрушаването на тези постройки не по-дълъг от три години, добави Евстатиева.

Лидерът на "Евророма" Цветлин Кънчев коментира, че е факт, че така не може да се продължава. "Но къде ще отидат да живеят тези хора?“, попита той. Кънчев посочи, че Виетнамските общежития изглеждат много окаяно отвън, но в тях има и „суперлуксозно обзаведени апартаменти“.

Лидерът на "Евророма" припомни, че в края на 80-те години, когато си заминават виетнамците, настанени в тези блокове, там са заселени само три ромски семейства, всички останали жители са били българи. През годините обаче българите са получавали настанителни заповеди за други квартали и на тяхно място са заселвани роми. Така общежитията станали гето.

На въпроса на протестиращите жители на "Красна поляна" как ще помогне, той отговори: "Помагам само на тези, които имат желание сами да си помогнат".

"Много отдавна съм казал как трябва да се реши този въпрос - има огромен парцел между кв. "Факултета" и бившето Висше военно училище. Има достатъчно средства, които трябваше просто да бъдат усвоени по линия на декатада (Десетилетието на ромското включване, бел. ред.), никой не си мръдна пръста. Там можеше да бъдат построени жилища“, каза Кънчев.

Той добави, че нищо обаче не трябва да се дава даром.

"Целият проблем е, че няма политика в това отношение. Че когато започнат да дават даром, нашите хора се отпускат прекалено много. Те трябва да знаят, че няма нищо даром. Ежемесечно трябва да си плаща по 30 – 40 – 50 лв. Като направи три неплатени вноски, да бъде изгонен, на негово място веднага ще дойде друг“.