Неговите лули не се продават, а са разменна единица за колекционерската му страст – той е притежател на повече от 200 лули, съобщава БНТ.

Десислав Гечев е изработил първата си лула през 2000 година. Станало по принуда – прогорил лулата, която имал, и решил да си направи нова. А сега вече казва, че може и да не пуши, но да се откаже от майсторенето им - не може.

"Не съм ги броил лулите, които съм направил. Но колкото съм направил, може би два пъти повече съм развалил. Много е тънък моментът на срещата на тютюневата камера с отвора, в който влиза мундщука", казва майсторът

С течението на годините, колкото повече навлиза в занаята, Десислав Гечев вижда толкова повече връзки между „промишления дизайн” и изкуството. И не само в изработването на лулите, но и в тяхната употреба.
"Факт е, че много художници пушат лули, много хора на изкуството, понеже лулата не е такъв снобарски атрибут като пурата”, казва Гечев .

А иначе неговата страст, макар и по-трудоемка, са скулптрираните лули, в които влага и фантазия, и сърце.

"Но пък в един момент, хващайки скулптрирана лула в ръцете си, ти виждаш един персонаж, или пък череп – чувстваш се като Хамлет едва ли не", споредя художникът.

И за потвърждение, че връзката между "промишления дизайн" и изкуството не е илюзорна, преди няколко години прави докторантура по темата. Разработва лула с удължена въздушна камера, която по-добре пречиства дима, и в същото време е естетическа наслада за очите.