Димитър Ганев : Докато имаме силна БСП, ще имаме и силен ГЕРБ

Опасенията, че по време на председателството на Съвета на ЕС ще се "изложим пред чужденците" засега не се сбъдват

Снимка: Фейсбук

Димитър Ганев : Докато имаме силна БСП, ще имаме и силен ГЕРБ

09:54 | 7 май 2018 | Редактор : Калина Петрова 51 3108 Снимка: Фейсбук

Първата една година на третия кабинет на Борисов не трябва да се анализира сама по себе си. Това управление се явява продължение на един процес, започнал с прекрачването на прага на Министерски съвет от Борисов през 2009 г. Това коментира за Дир.бг политологът Димитър Ганев от "Тренд".

Кабинетът "Борисов 3"

Тези близо 9 години могат да бъдат анализирани до голяма степен през сюжетите на министър-председателя. Първият такъв беше сюжетът на наказанието и справедливостта още в началото на управлението му, добил образ чрез повишената активност на МВР. Вторият беше свързан с изграждането на инфраструктура, по време на който нямаше медийно участие на премиера, в което да не се говореше за магистрали, спортни зали, естакади и прочее. Във втория му кабинет се сблъскаха две политически линии - стабилност (олицетворявана от ГЕРБ) и реформи (подета от Реформаторския блок), като в крайна сметка първата категорично взе превес.

Третият мандат на Борисов започна без сюжет. Управлението изглеждаше като съставено без план, без посока. Самата му програма дори се бавеше повече от няколко месеца. Търсеше се нов сюжет и се намери. Този път във външната политика. Практически първата година от кабинета мина под знака на повишената активност на Борисов навън и българското председателство на Съвета на ЕС. Несъмнено тук трябва да се отчетат най-малко два успеха - подписването на договора с Македония през август миналата година и връщането на въпроса с интеграцията на Западните Балкани в дневния ред на европейската политика. Без съмнение, два важни момента, които нямаше да са факт без силната намеса на България. Опасенията пък, че по време на председателството на Съвета на ЕС ще се "изложим пред чужденците" засега не се сбъдват.

Във вътрешен план, първата година на "Борисов 3" беше белязана от непрекъснати скандали или по-точно казано - една година бяхме в състояние на перманентен скандал. Всеки скандал като че ли заглъхваше единствено и само поради обвиненията в следващ скандал - от НДК, през "суджуци", оставки на депутати, министри, председател на Народното събрание, Истанбулска конвенция, ЧЕЗ и т.н. Въпреки всички тях, структурата на подкрепата за основните политически партии не се промени съществено и това се отчита от всички социологически агенции. Въпросът тук е защо? Защо след всички тези скандали, ако днес се проведат предсрочни парламентарни избори бихме имали доста сходно разпределение на силите, каквото имаме и днес?

Отговорът е съвсем ясен. Някъде преди около година и половина се установи ясен двуполюсен модел, доминиран от две политически сили в лицето на ГЕРБ и БСП. Основният фокус на цялото ни внимание е насочен именно към битката между тези две партии. Какво е казала Нинова и как са отговорили от ГЕРБ или обратното. Този модел без съмнение е в интерес и на двете големи партии - това мобилизира техните привърженици и ги консолидира. Пряко доказателство за това бяха силните резултати и на социалистите, и на ГЕРБ на последните парламентарни избори. Това силно противопоставяне и конфронтация им носи политически позитиви и затова беше пренесено и в 44 Народно събрание. Или да го кажем по друг начин - докато този модел работи, не трябва да очакваме някакви съществени, резки изменения. Докато имаме силна БСП, ще имаме и силен ГЕРБ.

Оценката за първата година от настоящия кабинет се дава най-вече от политици, политолози, журналисти и политически коментатори. Само след една година, обаче, ни очаква една много по-важна оценка. Оценката на българските граждани за управлението на Борисов в средата на неговия мандат - изборите за Европейски парламент.

ИЗБРАНО