Депутатите приеха окончателно бюджета на НЗОК след спор за лекарствата за онкоболни

В приходната част на бюджета на касата се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 7027,2 млн. лв., или с 910,9 млн. лв. повече от 2022 г.

Снимка: БТА

Депутатите приеха окончателно бюджета на НЗОК след спор за лекарствата за онкоболни

15:29 | 26 юли 2023 | Редактор : Елза Тодорова 14 3765 Снимка: БТА

Парламентът прие и на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за тази година. Това отне на депутатите около три часа, в два от които спориха за цените, по които болниците купуват лекарства за онкоболни пациенти.

Парламентът

В крайна сметка парламентът прие това да става по нова методика, а не както досега - болниците да си решават проблема през обществени поръчки, което често водело до различни цени на един и същ продукт за различни заведения.

В приходната част на бюджета на касата се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 7027,2 млн. лв., или с 910,9 млн. лв. повече от 2022 г. Общо разходите и трансферите за 2023 г. са разчетени в размер 7027,2 млн. лв. Тази сума е с 910,9 млн. лв. повече от сумата за 2022 г. Бюджетът на НЗОК за 2023 г. е с балансирано бюджетно салдо, а размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за тази година е осем на сто.

Прието беше в раздела "Здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, (включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение)" да бъдат добавени 6 660 000 лв. за "Амбулаторна процедура диагностика и оценка на невроразвитийни разстройства", които досега не са били заплащани от касата.

НЗОК осигурява финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с касата в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в общината, както и с денонощен режим на работа.

В залата беше и вр. и.д. управител на НЗОК д-р Йорданка Пенкова

Снимка: БТА

Темата за обществените поръчки за лекарства в лечебните заведения, която бе и една от най-спорните по тази точка, подхвана Георги Гьоков от БСП. Той поиска новият параграф 14 в допълнителните разпоредби да отпадне, тъй като е необходимо да се вземе позицията на всички заинтересовани страни. Той посочи, че сега лекарствата за онколчение се доставят по закона за Обществените поръчки, вътрешни конкурси или открита процедура на най-ниска цена при липсващи рамкови споразумения. Предложената промяна с ал. 29 а е в ущърб на лечебните заведения, провеждащи пръчки по ЗОП, заради непредвидимост на ежемесечните цени. Това можело да доведе до загуби и евентуални фалити на лечебни заведения.

Изненадващо Костадин Ангелов от ГЕРБ се съгласи с думите на социалиста. И обяви: "И в бюджетна комисия го казах - днес е най-порочната практика в НС. Предлага се промяна в здравно законодателство чрез преходни и заключителни разпоредби в бюджета на НЗОК. Венко Сабрутев (бел. ред.: от ПП) ми каза, че това е ставало и преди. Ако нещо е грешно, не трябва да продължава! Опитваме се с бюджетни трикове да изменим законодателство, което не е минало през здравна комисия, не е минало обществено обсъждане, не са чути вижданията на всички заинтересовани страни", атакува той коалиционните си партньори в управлението.

Бившият здравен министър напомни, че подобна промяна касае изключително много интереси - на Министерството на финансите и Здравната каса, на фирмите доставчици, на лечебните заведения и на българските пациенти. Ангелов добави, че всички били обединени, че трябва да бъдат намалени разходите за онкомедикаменти, плащани от Касата.

"В този случай, чисто бюджетна цел може да наруши интереса на лечебните заведения. Това, което каза Гьоков, е така", призна той. И попита какво ще стане, ако бъдат приети предложенията на вносителите, още повече, че в момента болниците вече са сключили договори за доставка.

"Ако изведнъж касата започне да заплаща цена по-ниска от цената, на която продуктът се доставя по ЗОП, и фирмата доставчик не желае да намали тази цена? Това става само с допълнително споразумение за намаление на цената, за което се иска воля и на двете страни. Какво ще прави болницата, ако договорът се прекрати до нов договор, през тези от шест месеца до година? Какво ще прави? Ще купува без обществени поръчки за милиони левове и изпълнителният директор трябва да влезе в затвора, защото не прилага ЗОП? Това се е родило в главата на чиновник, който работи във финансовото министерство", разгневи се Костадин Ангелов.

Министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова

Снимка: БТА

Според него е трябвало да се приеме или неговият вариант, или този на Васил Пандов от ПП-ДБ, макар и двата да криели рискове. В този на ГЕРБ обаче се разчитало на мнения от работна група към МЗ, имало известен консенсус, било работено 6 месеца и нямало да има трусове по отношение на здравните заведения.

"Рисковете за ад хок приемането, без сметки и нищо, може да започне да се плащат по-високи цени на определени медикаменти. Съществува такъв риск, не казвам, че ще случи", застрахова се Ангелов. В проекта на Пандов пък имало справедливи идеи, но рискът бил да започне да се плаща на цени, по-ниски от тези в болниците и те да започнат да трупат дългове.

ИЗБРАНО