Най-мащабният регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023, организиран за трета поредна година от Dir.bg и 3E-news, стартира първия си ден и първата си дискусия с фокус върху зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, енергийната сигурност и свързаност.
Водещ лектор на сесията "Устойчивият преход като конкурентно предимство в страните от Централна и Източна Европа - голямата картина", бе Иван Кръстев, политолог и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna), а модератор бе Гергана Паси, президент на ПанЕвропа България.
Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>>
В дискусията участваха председателят на НС Росен Желязков, еврокомисарят за "Сближаване и реформи" Елиза Ферейра, еврокомисарят по околна среда (2009-2014) и съпредседател на International Resource Panel Янез Поточник, председателят на Надзорния съвет на "Еврохолд България" Асен Христов, изпълнителният директор на Procredit bank Камелия Минева и мениджърът на Visa за България Красимира Райчева.
В началото председателят на парламента Росен Желязков изтъкна, че обвързаността на енергетика, икономика, екология е такава, че не могат да бъдат разглеждани само и единствено в една посока, свързана с околната среда.
"Те са основно свързани и с начина, по който се комуникира и се управляват и страховете на хората за следващите десетилетия, смята той. В краткосрочен план предстоят няколко важни инициативи, които парламентът трябва да реши - Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници, другата е свързана със Закона за енергетиката и най-вече по отношение на регулацията на пазара на дребно на електрическа енергия до 2026 г., както и Закона за енергийната ефективност", посочи Желязков.
Председателят на Народното събрание добави, че ако депутатите съумеят да приемат спешно тези три закона, ще бъдат преодолени страховете на обществото.
"Така че едната тема, която е много важна, е да отговорим на очакванията до 2026 г. пазарът на дребно на електроенергия да бъде регулиран, а другата важна тема е да сме наясно, че поетите ангажименти относно редукцията на емисиите, трябва да се изпълнят", каза още той.
С особено критично мнение в дискусията се включи председателят на Надзорния съвет на "Еврохолд България" Асен Христов, който счита, че на този етап зеленият преход в България се характеризира с едно - тотална анархия.
"Преди 18 месеца бе създадена енергийна стратегия, но трябва да има и план. А в България няма никакъв план. Ние не знаем, нито сме планирали бъдеще, защото стратегия и планиране са две взаимносвързани неща, но България не е планирала след 5-10-15 години каква част от своята енергия иска да получава от ядрени централи. Не знаем колко искаме да получаваме от ТЕЦ и ВЕЦ", заяви Христов.
Според него, България разполага с два диаманта в енергетиката - ядрената енергия и тази, която се произвежда в помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ). Той посочи, че по производство на ядрена енергия страната ни е първа на Балканския полуостров и каза още, че атомната ни централа, в която работят специалисти, "се убива съзнателно".
"България има най-голямата батерийна централа на Балканския полуостров, произвеждаща 864 мегавата, което са два малки блока на АЕЦ, а тя не работи. Нормално е да планираме като държава в кой период на деня какво ползваме", каза още той.
По думите на Асен Христов няма да се построят нови фотоволтаици, тъй като преносните мощности към момента нямат необходимия капацитет. "Има опасност след 10 години да се зарием в боклуци от фотоволтаици и да започнем да внасяме енергия от Гърция. Причината е, че банките имат възможност след 10 години да си върнат парите, които са инвестирали в съоръженията, но в един момента енергията от тях да стане толкова евтина, че инвестицията да не може да се връща и да се наложи да внасяме енергия отвън. И КЕВР е на "куц крак" заради ситуацията, в която се намираме", добави той.
Председателят на Надзорния съвет на "Еврохолд България" предложи да се създаде енергиен съвет от 3-4 души, които да направят проучвания и да изготвят стратегия, която да се приеме като закон от Народното събрание.
"Енергетиката ни, колкото и да се хвалим, отива към дъното, ако не вземем мерки", категоричен бе Асен Христов и призова за съдействие председателя на парламента Росен Желязков.
"Имаше нужда този форум да получи и този глас - този бульон трезве ни дойде добре. Хубаво е, когато бизнесът дава обратна връзка и тя се адресира не просто институционално, а с предмет. Хубаво е, защото в този глас имаше аргументи, които се чуват и в разговорите в обществото. И те раждат много благодатна почва за популизъм, който намира хранителна среда, където има страх и скептицизъм. А тези неща могат да се преборят само по един начин - със сигурност от гледна точка на усещането, че това, което се прави не е задължително, а е от полза. А за да има полза, тя трябва да е прогнозируема и планируема. За всички тези проблеми има отговор. Благодаря за идеята", отговори му шефът на Народното събрание.
Водещият лектор на панела Иван Кръстев, политолог и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna), пък бе категоричен, че в България няма особено политическо разделение по отношение на зелената сделка. Той обаче обясни, че това е един от факторите хората да не знаят много за нея.
"Хората имат много ясни страхове и много неясни надежди.
Те се притесняват от по-високи цени на услуги, по-високи цени на продукти и затваряне на определени индустрии. А очакванията им за това какво ще се случи са за някакви нови работни места, но усещането им е, че това може би няма да стигне до тях. Казвам го, защото едно от нещата, което няма да проработи политически за зелената сделка е, ако се разчита на мобилизационната сила на страховете", предупреди Иван Кръстев.
По думите му в хората има страшно много страхове - от катастрофични климатични промени до тежки икономически проблеми, и те ще имат по-скоро парализиращ, а не мобилизиращ ефект.
"В този смисъл да мислите, че понеже са уплашени хората ще променят рязко начина си на живот или начина на производство - няма да се случи. А няма да се случи и това е факт за цяла Европа, защото по парадоксален начин голяма част от обществата мислят, че правителствата им са се справили сравнително добре, отреагирайки и на COVID кризата и на икономическите последици от войната в Украйна, но това не води до увеличаване на доверието в правителствата. И това е изключително интересен парадокс", добави Кръстев.
Според него хипотетичният отговор на този парадокс е, че преди тези кризи правителствата са повтаряли на хората, че няма никакви пари.
"Дойдоха кризите и страните бяха удавени в пари. И се появиха въпросите - защо, как и откъде. И ако не се обяснява на хората защо, как и откъде се появиха парите, наличието им започва да плаши хората, а не да ги успокоява", каза още политологът.
Кръстев бе категоричен, че България ще плати цена за това, че нямаше редовни правителства толкова дълго време.
"И това няма общо с това как са работили служебните кабинети, това че не е имало редовни правителства не е вина на президента. Но проблемът със служебните правителства е като проблемът с онлайн обучението на децата по време на пандемията. Децата ги харесват, но когато отидат на тест след 1 или 2 години се виждат пропуски в обучението. Има неща, които не са се случили и едно от тях е факторът време", заяви той.
Във видеообръщение еврокомисарят по сближаване и реформи Елиза Ферейра призова страните от ЕС до края на 2023 г. да финализират своите териториални планове за справедлив преход, за да не губят средства от европейското финансиране.
"Преди година посетих България и имах удоволствието да се изправя пред вас лично на тази конференция за Зеления преход. За мен е удоволствие да разбера, че конференцията се превръща в ежегодна традиция, която събира хора от енергийния и други сектори, отговорни за Зеления преход" - с тези думи Ферейра приветства участниците в конференцията.
Еврокомисарят обвърза събитията у нас с нуждата от усилена работа в посока борба с климатичните промени.
"Наводненията в България от последните дни показаха колко важно е да ускорим усилията си за справяне с климатичните промени. Природните бедствия и крайните прояви на времето се проявяват все по-редовно и ако не обединим и ускорим усилията си за справяне с климатичните промени, ще трябва все по-често да се изправяме пред негативна тенденция, касаеща влиянието на природата върху нас. Мерките на държавите членки трябва да бъдат ускорени и разширени в посока смекчаване на климатичните промени и адаптацията към тях", каза още Елиза Ферейра.
Тя посочи въздействието на климата върху политическата среда и икономиката, като изтъкна, че в този смисъл ресурсите и енергийната зависимост са нещо, което става ключово важно.
Според министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов, бизнесът в България има нужда от нови енергийни ресурси.
"Компаниите си поставят много амбициозни цели и държавата трябва да подготви законодателната рамка, за да могат те да постигнат целите си, но трябва и да се използват всички възможни ресурси за осигуряване на плавен преход към нови енергийни ресурси, и да се подсигури конкурентоспособността на бизнеса", категоричен бе той.
Богданов посочи, че от гледна точка на икономиката, България е с едно от най-енергоемките и въглеродно интензивни производства.
"Фактор за това са и мините, като близо 40 на сто от енергията, която произвеждаме, е от въглищни централи, но ситуацията се променя. Много е вероятно до 2038 г. производствените мощности, които имаме, да не бъдат конкурентни. Но ние трябва да използваме всички ресурси, за да подсигурим плавен преход към нови енергийни ресурси. В момента България разполага с различни ресурси, но някои от тях са сериозно забавени", каза Богданов.
Той посочи необходимостта от наваксване по Плана за справедлив преход и изтъкна, че ако до края на тази година страната ни не разработи териториалните планове за регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник, ще загуби над 860 млн. евро - средства, насочени за създаване на подходяща инфраструктура, за да може бизнесът и държавата да постигат целите си за декарбонизация. Министърът на икономиката каза също, че към момента Фондът за солидарност не функционира правилно. Европа се забави с реакцията си и ние трябва да положим всички усилия да наваксаме, и България да заеме своето място в структурирането на такъв фонд, каза Богданов.
От своя страна Джордж Кремлис, почетен директор на Генерална дирекция "Околна среда" към ЕК и бивш главен съветник на гръцкия министър-председател по въпросите на енергетиката, околната среда, климата и кръговата икономика, сподели какво България може да вземе от опита на южната ни съседка.
"Между 45 и 55 на сто от енергията на Гърция в момента се произвежда от възобновяеми източници. Ние сме първи в света по такъв показател и се надявам след изборите в неделя да продължим да развиваме кръговата икономика. Заедно с Румъния по инициатива на България можем да засилим сътрудничеството в региона, да отворим вратите на ЕС към Западните Балкани и да изградим нова архитектура спрямо новите предизвикателства. Такива са климатичната криза, която се влошава от войната, и кризата в продоволствието, която се появи след световната COVID пандемия", заяви той, като предупреди, че войната в Украйна само влошава климатичната криза, а многото кризи през последните няколко години са забавили зеления преход.
По думите му моделът на Гърция за зелен преход е добра практика заради пионерския климатичен закон, който се опира на климатичното законодателство на ЕС и цели намаляване на вредните емисии с 80 процента до 2040 г.
"В Гърция има цели дни, в които електричеството на страната се покрива изцяло от възобновяеми източници - слънце, вятър и вода. Амбициозният преход се дължи най-вече на частния сектор, подкрепен от държавата. В момента подкрепяме проекти за съхраняване на вятърна и слънчева енергия, и този тип инвестиции получават над 70 облекчения от правителството и съфинансиране от европейските фондове", съобщи почетният директор на Генерална дирекция "Околна среда" към ЕК.
"За нас е важно да 2028 г. изцяло да закрием използването на лигнитни въглища, защото имаме само една планета и не можем да си позволим да я унищожим", добави Джордж Кремлис.
Бившият еврокомисар по околна среда и съпредседател на International Resource Panel Янез Поточник се включи в дискусията чрез видеовръзка.
"International Resource Panel свързва науката и изследователската дейност с цел търсене на нови решения за бъдещето. Според нас е много важно да се използват ресурсите и да се спазва законодателството за биоразнообразието, да се намали замърсяването", заяви той.
Според Поточник богатите държави ускоряват кризата в околната среда, тъй като се възползват най-много от ресурсите.
"Основният въпрос е как да се отговори на потребностите на човечеството и да се постигне благосъстояние по най-ефективния начин от гледна точка на ресурсите. Тоест трябва да разделим тези две неща. Зеленият преход е начин да се стигне до 2050 г. с намаляване на емисиите и постигане на нулеви стойности. Важно е обаче да се помисли как това може да се изпълни и как икономическият растеж може да не бъде обвързан с ресурсите", уточни бившият еврокомисар.
По думите му постигането на нулева стойност на емисиите ще изисква увеличаване на 6 пъти на използването на ресурси до 2040 г. "Европа е много уязвима от гледна точка на осигуряването на ресурси, както и от гледна точка на доставките. Но е и важно как да намалим потребностите от енергийни ресурси и да увеличим стратегическата икономика. Трябва да се декарбонизира производството на стомана, което е много важно", категоричен бе Янез Поточник.
Той призова потребителите да положат усилия и да не се разхищават ресурси.
"Унищожението на природата е унищожение на самите нас. Големият избор, който трябва да направим, е, че когато говорим за бъдещето трябва да сме наясно, че то или трябва да е зелено или няма да има бъдеще", завърши бившият еврокомисар по околната среда.
Според Камелия Минева, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на"ПроКредит банк", зеленият преход може да бъде стимулиран чрез инвестициите, които банките финансират.
Ако банките сме много по-насочени в енергоефективни проекти, зелени сгради, автоматизирани машини, нови техники за устойчиво земеделие, то този преход ще бъде по-лесен и бизнесът много по-бързо ще стане конкурентен и на местния, и на международния пазар, посочи тя и даде пример с това, че от "ПроКредит банк" отдавна не финансират инвестиции в пластмаса за еднократна употреба от първичен гранулат и други дейности, които оказват негативно влияние на околната среда.
По думите на Минева, банките трябва да станат по-рестриктивни и да оценяват всяка една инвестиция, която финансират, не само на база дали е зелена и по финансовите резултати, а през цялостната призма на зеления преход, който трябва да осъществим.
Тя добави, че при повечето финансови инструменти и програми, които банките използват от международни институции, вече има изискване 30 процента от инвестициите да отиват изцяло в зелени финансирания. "Бизнесът трябва да е наясно с това, да обръща все повече внимание на отпечатъка, който оставя върху околната среда и да прави стъпки да го минимизира", посочи Камелия Минева. По думите й "ПроКредит банк" в момента преговаря за шест подобни финансови инструмента на обща стойност 2 млрд. лв., които ще бъдат отпуснати в следващите три години.
Красимира Райчева, мениджър на Visa за България, изтъкна ролята на дигиталните разплащания, които са в основата на бизнеса на компанията, за намаляване на дела на сивата икономика, за увеличаване на събираемостта на приходите в държавата, както и за устойчивото развитие на обществото и намаляване на въглеродния отпечатък.
По проучване на "Ей Ти Кърни" всеки 10 процента увеличение на дигиталните разплащания намаляват сивата икономика с 4 на сто
"Всъщност не знам колко от вас са се замисляли доколко дигиталните разплащания спомагат за устойчивото развитие на обществото. Помислете си какъв въглероден отпечатък има производството на банкноти и разнасянето на тези банкноти от една до друга точка. Само 20 на сто от потребителските разходи в България преминават през картови плащания. Далеч сме от страни като Швеция и Норвегия, където почти няма кеш, доста далеч сме дори от средноевропейското равнище, но COVID кризата стимулира дигитализацията и клиентите се ориентираха все повече към дигитални разплащания", добави тя.
Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК), Kaufland.
Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}