Негово Светейшество патриарх Неофит отслужи традиционния ритуал, посветен на християнския празник Гергьовден, който се чества като празник и на Българската армия. Патриарх Неофит поздрави българските военни с празника и ги благослови, след което поръси със светена вода армейските знамена.

Президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Росен Плевнелиев прие строя на почетния караул. Държавният глава поднесе венец на Паметника на Незнайния воин. Беше изпълнен химнът на България от гвардейския духов оркестър.

Сред присъствалите на церемонията бяха служебният премиер и външен министър Марин Райков, вицепремиерът Деяна Костадинова, министърът на отбраната Тодор Тагарев, началникът на отбраната ген. Симеон Симеонов, президентът Желю Желев /1990-1997 г./, министри, висши военни, дипломати, ветерани, граждани.

След ритуала, който завърши с тържествен марш на гвардейците, се състоя традиционният военен парад за празника на площад "Княз Александър Първи".
Той започна в 10.00 ч. на площад „Княз Александър I” в София. В 10.20 ч., докато Гвардейският представителен духов оркестър изпълнява Химна на Република България, бяха произведени 20 артилерийски салюта.

В парада участваха над 500 военнослужещи от Българската армия. В седем представителни блока преминаха военнослужещите от Военна академия „Г.С. Раковски”, Националната гвардейска част, участниците в мисии и операции по поддържане на мира, военнослужещите от Сухопътни войски, Военновъздушните, Военноморските сили и Съвместното командване на силите. В парада участваха Гвардейският представителен духов оркестър и знаменен взвод на Националната гвардейска част със Знамената-светини: Самарското знаме, знаме на Стиляна Параскевова, знаме на 23-ти пехотен Шипченски полк, знаме на 1-ви конен полк, знаме на 15-ти Ломски полк, знаме на 13-ти Рилски полк, знаме на 24-ти Черноморски полк, знаме на 25-ти Драгомански полк.

На площад „Александър Батенберг” президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев прие военния парад на представителните части на Българската армия, след което произнесе слово. Командващ парада бе командирът на Военновъздушните сили – генерал-майор Константин Попов.

Много е въодущевяващо това, че участващите в парада военни и присъстващи хора пяха химна на България, коментира след парада президентът Плевнелиев. Той си пожела догодина отново да пеем химна и да има малко по-силно технологично присъствие.

В 12.00 часа бе извършена тържествена смяна на караула пред Президентството.

Денят на Храбростта и празника на Българската армия бе отбелязан и в градовете Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Карлово, Плевен, Ямбол, Асеновград, Айтос, Горна Оряховица, Русе. Военнослужещите от въоръжените сили поднесоха венци и цветя в памет на загиналите български воини.

Представители на Министерството на отбраната участваха в църковно-военен ритуал по отбелязване на Деня на Храбростта и празник на Българската армия на военното гробище в с. Ново село, Струмишко, Република Македония.

Националният военноисторически музей днес представя изложбата „Измерения на храбростта” и по традиция обяви „Ден на отворените врати“ за жителите и гостите на София.

Денят на Храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден “За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника. През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите.

Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена “За храброст”. Тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.

Вижте снимки от военния парад в София