Нели Дончева от WWF преди Часът на Земята: У нас най-старото дърво е на 1650 г.

Сега поставяме акцент върху опазването на горите в България, казва експертът

Снимка: WWF

Нели Дончева от WWF преди Часът на Земята: У нас най-старото дърво е на 1650 г.

Сега поставяме акцент върху опазването на горите в България, казва експертът

07:19 | 25 март 2020 | Редактор : Калин Каменов 0 6646 Снимка: WWF

Нели Дончева е специалист лесовъд. Тя работи в природозащитната организация WWF от 2008 година. Коридинира работата по програма "Гори". На 28 март (между 20,30 и 21,30 часа) за поредна година ще загасим лампите си за час в инициативата Часът на Земята. Това бе поводът да я потърсим и поговорим за защитата на горския фонд у нас. Ето какво сподели тя пред Dir.bg.

- Г-жо Дончева, с какво тази година Часът на Земята ще бъде по-различен от обикновено?
- С това, че сега поставяме акцент върху опазването на горите в България. Горите, както знаете, са най-добрият ни съюзник в борбата с промените в климата. Те ни предоставят чист въздух, пречистват водата, укрепват почвата от ерозия, съхраняват огромно и значимо биологично разнообразие, просто казано, предоставят редица ползи за хората.

- Вие сте от природозащитната организация WWF, която усилено залесява гори в България. На кои места работите?
- Сега залесяваме и възстановяваме един много рядък горски хабитат - това са крайречните гори. Повече от 10 години работим по това направление. Към момента основно сме фокусирани в защитена зона река Марица. Става въпрос за района на Пловдив и Стамболийски, по протежението на реката, към Асеновград също. Работим и по протежението на река Дунав в защитена зона Мартен-Ряхово. И двете защитени зона са част от Натура 2000 на Европейската екологична мрежа. Причината WWF да се насочи към възстановяването на крайречните гори е, че това горско местообитание е много уязвимо. То е било засегнато през последните 60-70 години не само в България, а и в цяла Европа. Затова се води като приоритетно за опазване. Причините за унищожаването в голяма част на крайречните гори са свързани с експлоатацията на земята. На много места гората е била изсечена, за да се ползва земята за земеделие. Изсичани са и гори, за да може да се засадят плантации от бързо растящи тополи и върби. Да не забравяме и негативното въздействие върху крайречната растителност и гори поради изкопаване на речните корита за инертни материали. Така спада нивото на подпочвените води и корените на растенията не могат да поемат достатъчно вода, при което изсъхват. Изграждането на всякаква инфраструктура покрай реките - мини ВЕЦ и т.н., също оказва влияние.

Снимка: WWF

- С какви видове залесявате?
- Използваме различни видове дървета - черна и бяла топола, бяла върба, източен чинар, брястове, полски ясен, летен дъб, черна елша и др. Това са специфични видове за крайречните гори. Освен че избираме внимателно конкретния дървесен вид, събираме и семенен материал и резници от дървета, които са в района на мястото, на което ще правим залесяване. Става въпрос за дървета от местен произход, като по този начин се опазва и генетичното разнообразие. За да осигурим качествен материал за засаждане даваме семената в специализирани разсадници, където се произвеждат фиданките. Самият факт, че залесяваме с повече видове, а не само с един или два, предопределя и сложността на работата. Друго нещо, което правим, е да съобразим избора на видове за залесяване с микроповишения или микропонижения на терена. Например, фиданките от черна елша засаждаме в микропониженията, а летния дъб на по-високите места. Стремим се да следваме близките до природата процеси. Това ни прави различни нас, от WWF, в сравнение с други залесителни инициативи, които се правят.

- Какво прави WWF за опазване на горите в България?
- Работим по няколко направления. Освен залесяването, за което споменах, картираме старите гори. Те са изключително ценни - не само за България, но и за природата на цяла Европа.

- У нас на колко години е най-старата гора?
- У нас най-старото дърво е гранитският дъб, който се намира в старозагорското село Гранит. Възрастта му се изчислява на 1650 години. Байкушевата мура, която се намира в национален парк Пирин, също е много стара (над 1300г). Отделни дървета у нас достигат възраст от 800-900 години. В пиринските гори от бяла и черна мура, има такива дървета. Възрастта им е определена от колеги от Лесотехническия университет. Тези гори са уникални и представляват световно природно наследство. Когато картираме старите гори, сами разбирате, че акцентът не е поставен върху отделното дърво, а разглеждаме цялата екосистема на гората. За да бъде определена една гора като стара, не е достатъчно само да има стари дървета. Отчитаме наличието на мъртва дървесина, едроразмерни дървета, такива с хралупи, разнообразна структура на гората и т.н. Когато едно старо дърво падне се освобождава място, а светлината достига до младите поници и фиданки, които се нуждаят от нея за своя растеж. Животът в гората е динамичен. Важно е да опазим старите гори не само заради голямото биологично разнообразие, което те съхраняват, но и заради екосистемните ползи от тях за хората. Голяма наша цел е намаляването на незаконния дърводобив. От 2005 г насам периодично правим анализ на нивата на незаконния добив и с действията си успяхме да привлечем вниманието на отговорните институции. Разработихме публична платформа, на която публикуваме разнообразна информация за горите в България. Разхождайки се из гората и попадайки на сеч, хората се чудят дали е законна, или не. Чрез платформата ни (https://gis.wwf.bg/mobilz/) могат лесно да проверят и да разберат дали за съответното място има издадено разрешително, или няма. Работим и за подобряване на горското законодателство у нас и за това в Европа. Стремим се да активизираме хората, така че те да разберат какво представлява стопанисването на горите и защо е нужно да ги пазим.

Снимка: WWF

- Кои, според Вас, са най-ценните гори в България?
- Старите са изключително ценни, защото съхраняват изключително биологично разнообразие.

- Какъв процент са те от общия горски фонд у нас?
- Старите вековни гори са около 4-5%. През 2016-а от Министерството на земеделието и горите издадоха заповед, с която 109 хил. хектара стари гори бяха защитени. Това е една много напредничава стъпка. През последните две години от WWF проучваме и картираме старите гори, които са собственост на общините. Очакваме общините да последват примера на министерството на земеделието и да обявят старите си гори за опазване. В община Ботевград вече го направиха, обявиха 100 хектара гори за защитени. Крайречните гори, за които говорих, също са много ценни, защото те служат като био-коридор и създават свързаност на природните територии. Ценни са и равнинните дъбови гори - масово унищожени в миналото, а в наше време са останали само островчета и малки групи дървета от тях.

- Как всеки, който има желание, може да помогне за опазването на горите у нас?
- Доброволческата работа е много важна. Освен полагането на труд, по време на акциите, хората научават много неща от нас за горите. Често пъти успяваме да преборим митове, които са се настанили в главите на хората, свързани с горите. Трудът, който хората полагат, е изключително ценен. Самото възстановяване на крайречна гора е голямо предизвикателство, така че всички желаещи са добре дошли. Друг начин, по който могат да помогнат хората, е да споделят нашата информация и да направят дарение, разбира се.

- Ефектът от Часът на Земята какъв е?
- Целта е най-вече да се промени мисленето на хората. Всички си представяме, че само с изгасването на светлините за час ефектът не е много голям. Ако в този един час обаче се замислим какво като отделни хора бихме могли да направим за горите, как да бъдем по-отговорни към планетата ни, ще е добре. Много са нещата, които можем да направим. От това да спираме водата, когато си мием зъбите, до това да избираме отговорно продукти, произведени с грижа за околната среда, напр. продукти от дървесина произведени от отговорно стопанисвани гори, да предпочитаме сертифицираната риба и рибни продукти. Добре е хората да бъдат по-отговорни към природата и с действията си да го демонстрират. Например, много често ни се обаждат, че някъде се сече гора. И очакват ние да подадем сигнал, като те самите също могат да го направят. Просто хората трябва да бъдат по-активни и да действат. Сами трябва да си подредим градината. Промяната тръгва от всеки един от нас.

ИЗБРАНО