В интервю за БТА по проблемите на дeцатa, Кацаров посочи, че съществува и другата крайност - на дeца, "зависими" от отношенията си със своите родители. Това не означава, че дeцата не трябва да получават помощ и да бъдат изслушвани - напротив, но да бъдат подкрепяни и сами да намират личните си отговори и да могат да правят избори в живота си - това е много важно, изтъкна Кацаров. Според него сега на дeцата им е все по-трудно да се ориентират по отношение на морала и ценностите, сред които те живеят, и да избират това, което е доброто за тях, както и за обществото.
Рискови фактори за евентуални проблеми, свързани с дeцата, могат да бъдат ниско образование на майката, липса на един от родителите, ниско ниво на доходи, липса на баби и дядовци, които да могат да подкрепят родителя, ранна възраст на майчинството - 16-18 години. Ако в семейството има един или двама безработни, това също е висок риск. Ако от 10 такива критерия има налице 6-7, рискът е висок и трябва да се работи превантивно, дори в момента да няма абсолютно нищо външно, което да може да се забележи, посочи Юри Кацаров. Социалното напрежение много често се превръща в неблагоприятни явления, които могат да са злоупотреба с психоактивни вещества, алкохол - като че ли най-често, насилие.
Най-уязвимите по отношение на тези явления са дeцата и възрастните в семейството, жените, отбеляза психологът. На него не му допада идеята само "феминистични" организации да поддържат служби като горещите линии за дeца. По думите му доста често се случва майките, жените също да са насилници. Кацаров не смята за добро явление и феминизирането в службите, помагащи на деца и родители. Мисля си, че трябва да има някакъв баланс и трябва да се стремим към него - във всички институции, които работят с дeца, трябва да има и някаква по-подходяща пропорция с мъже специалисти, смята психологът. Според него не винаги компетентността на социалните служители е на добро ниво да се справят с необходимата превенция - по-скоро се върви след тежките последици.
Има неща, които могат да се случат единствено в живия контакт - очи в очи, лице в лице, глас срещу глас. Крайностите, отиването в посока общуване и получаване на емоционално удовлетворение единствено чрез заместители като Интернет, изместването на живия контакт, могат да имат неблагоприятни последици за житейската реализация на юношите и младите хора, посочи психологът. Според него има по-масово мислене, че това да бъдеш родител и да се справяш в тази роля е нещо много спонтанно, присъщо, с което човек се ражда, и това е почти като да караш колело - не се изисква кой знае какво.
Кацаров констатира и тенденция, че много често бащите се отдалечават от грижата и задълженията към дeцата по различни причини, но би било спекулативно, ако някой се оправдава само с това, че работи и трябва да изкарва пари.