Над 50 убити, 2300 ранени, хиляди арестувани...Над 1100 разрушени сгради и щети за 1 милиард долара. Това е резултатът от един побой и една оправдателна присъда, предизвикали цунами от гняв и опустошение в Лос Анджелис.
Денят е 29 април 1992 година, а мястото - съдът в Сими Вали, окръг Вентура. 10-членното жури, съставено от 10 бели, един латиноамериканец и един азиатец, обявява за невинни по всички обвинения четиримата полицаи, които година по-рано са пребили чернокожия Родни Кинг на магистрала I-210.
Днес едно американско семейство от мексикански произход все още скърби за бащата, застрелян в колата си, след като изпълнил поръчка за приятел. Покрив на супермаркет, охраняван от корейски имигранти с оръжие, е място за хипстъри. Части от града се облагородяват, други квартали са пълни с празни парцели, а мнозина жители на Града на ангелите са големи песимисти за расовите отношения.
3 март 1991 г. Побоят
Малко след полунощ на магистрала 210 патрул на калифорнийската Пътна полиция се опитва да спре бял "Хюндай". Шофьорът - 26-годишният Родни Кинг, обаче не се подчинява и се опитва да избяга. Следва 8-километрово преследване по улиците на Лос Анджелис, в което се включва и полицейски хеликоптер. В крайна сметка автомобилът, в който освен водача има още двама мъже, е спрян пред жилищна сграда в долината Сан Фернандо.
По-късно Кинг ще признае, че се е опитал да избяга, тъй като е бил пиян, карал е с превишена скорост, а е бил в изпитателен срок на присъда за грабеж.
Група полицаи, водени от сержант Стейси Кун, нареждат на тримата мъже да излязат от колата и да легнат на земята. Двамата пътници се подчиняват, но Родни Кинг реагира бавно, оставайки на лакти и колене. Четирима от униформените - Лорънс Пауъл, Тимъти Уинд, Тед Бризено и Роланд Солано, се опитват да накарат Кинг да легне. Той обаче оказва съпротива.
Последвалият побой е заснет от Джордж Холидей - водопроводчик, живеещ в близката жилищна сграда. Мъжът е разбуден от шума навън, но успява да вземе камерата си и да заснеме как четирима бели полицаи ритат и удрят сваления на земята чернокож мъж. Униформените използват и електрошоково оръжие.
Очевидецът изпраща записа на местен телевизионен канал и адът се отприщва.
Обвинени и оправдани
На 15 март 1991 г. голямото жури на окръг Лос Анджелис обвинява сержант Стейси К. Кун и полицаите Теодор Дж. Бризено, Тимъти Е. Уинд и Лорънс Пауъл в нападение със смъртоносно оръжие и прекомерна употреба на сила. Въпреки че Кун не е участвал активно в побоя, като командващ офицер той е обвинен в подпомагане и подстрекателство. Срещу сержанта и Лорънс Пауъл са повдигнати и обвинения в подаване на фалшиви доклади.
И четиримата полицаи пледират невинни.
В края на ноември е взето решението делото да бъде гледано от съда в Сими Вали, почти изцяло бяло предградие на 30 мили северно от центъра на Лос Анджелис, където живеят голям брой полицаи. Аргументите са, че заради силно натоварената политически среда в Града на ангелите, на униформените няма да бъде осигурен справедлив процес.
След едноседмично разглеждане, на 29 април 1992 г. 12-те съдебни заседатели, от които 10 бели, един латиноамериканец и един азиатец, произнасят присъдата: "Невинни". Вбесеният кмет на Лос Анджелис Том Брадли я определя като "лишена от смисъл" и заявява пред журналисти: "Това решение на журито няма да затвори очите на света за това, което видяхме на видеокасетата".
Гняв и опустошение
Новината за присъдата се разпространява мълниеносно сред жителите на Лос Анджелис и няколко часа по-късно хиляди протестиращи се събират пред полицейското управление, скандирайки: "Няма справедливост, няма мир".
Гневната тълпа започва да пали сгради. Десетки шофьори - основно бели и латиноамериканци - стават жертва на побои. Те са вадени от колите и жестоко бити. Най-тежка е ситуацията в южната част на града, където по онова време над половината от населението е чернокожо. Размириците, подхранвани от дългогодишните проблеми с бандите, престрелките, търговията с наркотици и огромната безработица, нерешени от полицията и властите в Града на ангелите, ескалират и в междурасови сблъсъци. Под прицел са корейските имигранти.
Причина за това е присъдата на корейски собственик на магазин, който също през март 1991 г. застрелва 15-годишно афроамериканско момиче, обвинено в опит за кражба на портокалов сок. При последвалия процес обаче е доказано, че тийнейджърката Латиша Харлинс е държала пари в ръката си. Собственикът на магазина е осъден на пробация и глоба от 500 долара.
Същевременно полицията не реагира адекватно. Въпреки че началникът на LAPD Дарил Гейтс заявява, че подчинените му държат ситуацията под контрол, по-късно става ясно, че градските власти не са подготвени за размирици от такъв мащаб. Близо три часа след избухването на бунт, полицията не реагира на нито един от стотиците сигнали на тел. 911 за палежи, разбити магазини и ресторанти и опожарени сгради и коли.
Това принуждава кметът Том Брадли да призове за обявяването на извънредно положение, а губернаторът на Калифорния Пийт Уилсън изпраща 2000 войници от Националната гвардия в Лос Анджелис.
На 1 май самият Родни Кинг публично призовава гражданите на Лос Анджелис да спрат с опустошението на града. Заедно с адвоката си, 27-годишният Кинг се появява на стълбите пред съда в Бевърли Хилс: "Хора, просто искам да попитам, можем ли всички да се разбираме? Можем ли да се разберем?"
Два дни по-късно безредиците са овладяни. Но на огромна цена. 50 души са изгубили живота си, като 10 от тях са застреляни от полицията. Над 2000 са ранени, а близо 6000 са арестувани. От тях половината са латиноамериканци, а една трета афроамериканци.
Повече от 1100 сгради са изпепелени и разрушени, а щети са нанесени на приблизително 2000 корейски магазини и ресторанти.
Бунтът струва на Лос Анджелис близо 1 милиард долара.
На 28 юни 1992 г. след 43 години служба началникът на полицията Дарил Гейтс подава оставка. В началото на август на оправданите полицаи са повдигнати федерални обвинения за нарушаване на гражданските права на Родни Кинг. Година след размириците в Града на ангелите, сержант Стейси Кун и Лорънс Пауъл са признати за виновни и осъдени на 2,5 години затвор, а колегите им Теодор Дж. Бризено, Тимъти Е. Уинд - оправдани.
През август 1994 г. властите на Лонс Анджелис сключват извънсъдебно споразумение с Родни Кинг и му изплащат обезщетение в размер на 3,8 милиона долара за преживените болки и страдания.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}