От няколко седмици в Тбилиси бушуват протести, защото властите отново се опитват да да приемат скандалния закон за чуждестранните агенти - "За прозрачност на чуждестранното влияние". Кулминацията на конфронтацията тепърва предстои - последното, трето парламентарно четене на законопроекта е насрочено за средата на май.

Въпреки нарастващите протести управляващата "Грузинска мечта" не смята да отстъпи и е твърдо решена да приеме закона. Там са уверени, че не рискуват нищо: поддръжниците им така или иначе няма да се отвърнат от тях, опозицията няма да успее да преодолее своята раздробеност, а Европейският съюз няма да затегне политиката си спрямо Грузия. За сметка на това властите ще могат да си отмъстят за неуспешния опит за приемане на закона през миналата година и да отслабят опозицията.

Проблемът обаче е, че подобен благоприятен сценарий за "Грузинска мечта" зависи от твърде много "ако". Политиката на партията, вървяща към четвърти пореден мандат, става ирационална - заради това тя рискува да загуби всичко.

"Мечтата" усеща властта

В началото на 2024 г. "Грузинска мечта" изглеждаше като безспорен фаворит за предстоящите избори през есента. През декември тя можеше да разчита на 36% от гласовете. Най-близките опозиционни сдружения разполагаха с около 21%.

Снимка: БТА/AP

За популярността на партията допринесоха както икономическият подем в страната, така и постиженията във външната политика - в края на 2023 г. Грузия най-накрая получи официален статут на страна кандидат за членство в ЕС. Всичко това изглежда добави толкова много увереност на "Мечтата", че тя реши да не изпуска добрия момент и да укрепи още повече властта си, като прокара закона за чуждестранните агенти.

Управляващата партия смята, че вътрешният фон е благоприятен за това. Електоралната картина в Грузия не се е променила от много години насам - обществото е силно поляризирано. Правителството има рейтинг от около 30-40 %, но фрагментираната опозиция се радва на много по-малка популярност. Това бе достатъчно за "Грузинска мечта" да печели изборите всеки път и сега логиката на партията е, че приемането на закона няма да отблъсне нейните поддръжници. Но пък би усложнило живота на опозиционните партии и финансираните от Запада неправителствени организации.

"Грузинска мечта" смята, че моментът е подходящ и по други причини. Първо, изборите не са много скоро - те ще се проведат чак през октомври. Дотогава възмущението ще има време да утихне. Второ, Европейското първенство по футбол през юни, където грузинският национален отбор се класира за първи път в историята си, ще помогне да се тушира неприятният ефект от закона.

Партията не се чувства застрашена и отвън. В момента Брюксел не се интересува от Тбилиси и едва ли някой ще отнеме статута на страна-кандидат за членство в ЕС, който Грузия току-що получи. Освен това Европа се подготвя за изборите за Европейски парламент през юни. И "Мечтата" очаква благоприятни за себе си резултати от тях, защото на грузинските власти не им останаха съюзници в сегашния парламент. С ЕП и по-специално с Партията на европейските социалисти Тбилиси се скара миналата година заради хомофобските изказвания на грузинския премиер.

Снимка: БТА/AP

В края на краищата нищо не пречи на "Мечтата" да одобри новите правила още сега, да си създаде оръжие за борба с опонентите, а след това да се скатае с пръст на спусъка до изборите. И през цялото това време да продължи да преговаря с ЕС, сякаш нищо не се е случило. В края на краищата едно е да приемеш закон, а съвсем друго - да го прилагаш.

Реваншът на "Мечтата"

В опита да се прокара законът за чуждестранните агенти се забелязват и лични мотиви. "Грузинска мечта" е злопаметна партия. Тя вече се опита да прокара този закон през пролетта на 2023 г. Заради масовите протести в крайна сметка той трябваше да бъде оттеглен. Но важна разлика между ситуацията от миналата година и сегашната е, че по това време ЕС все още не беше решил дали да даде на Грузия статут на страна кандидат. Тя го получи през декември 2023 г.

Сега законопроектът е внесен отново, без да се променя нищо съществено. Това навежда на мисълта, че миналогодишното фиаско е засегнало управляващата партия и сега тя е решила да си отмъсти за унижението, като е в по-сигурна позиция. В противен случай тя щеше да разиграе поне опит да направи закона по-приемлив за своите опоненти.

Друга разлика в настоящата ситуация е, че основателят на "Мечта", олигархът Бидзина Иванишвили, отново се завърна в политиката. Той открито подкрепя закона, заявявайки, че миналата година той не е могъл да бъде приет само защото опозицията е заблуждавала обществото и това е застрашавало политическата стабилност на страната. Сега обаче Иванишвили е уверен, че противниците на "Мечта" няма да успеят, а приемането на закона ще помогне на Грузия да защити суверенитета си и ще попречи на "глобалната партията на войната" да въвлече страната в конфликт с Русия.

Снимка: БТА/AP

Новият министър-председател Иракли Кобахидзе също играе важна роля в епопеята с приемането на закона. Назначаването му начело на правителството в началото на 2024 г. е първото нещо, което Иванишвили направи след като излезе от сянка. Кобахидзе е вероятно най-скандалният политик в Грузия. Но той е и много амбициозен - както преди, така и след назначаването си за премиер, той остава един от най-одиозните говорители на управляващата партия. Ако Иванишвили планира да укрепи властта на "Мечта", Кобахидзе е точно такъв политик-воин, какъвто му е необходим.

По време на политическата си кариера Кобахидзе обвинява Украйна, че се опитва да въвлече Грузия във война с Русия, изказва се против ЛГБТ-пропагандата и никога не е бил чужд на мръсните трикове в борбата с опонентите си. По време на бунта на ЧВК "Вагнер" Кобахидзе обвини грузинската опозиция в желание "покрай успехите си Пригожин да влезе с танковете си не само в Абхазия и Цхинвали, но и да превземе Сочи".

И разбира се, миналата година, когато беше лидер на "Грузинска мечта", той ревностно подкрепяше закона за чуждестранните агенти. Сега, след като е назначен за премиер, Кобахидзе е решен да покаже, че има самочувствието да го доведе докрай. Дотолкова, че отхвърли покана за посещение във Вашингтон, тъй като американците поискаха като условие за пътуването спиране на разглеждането на новия закон.

Вдигане на залозите

Последните няколко години бяха изключително успешни за "Грузинска мечта", макар че на места приличаха на люлка. Годините на COVID-19, които чувствително бяха намалили популярността на управляващата партия, бяха заменени от войната в Украйна, което позволи на "Мечтата" да достигне нови висоти във външнополитическото балансиране. Грузинските власти успяха едновременно да получат статут на страна кандидатка за членство в ЕС и да подобрят отношенията си с Русия, която призна Грузия за невраждебна. Икономиката беше допълнително стимулирана от милионите, които донесоха избягалите от Русия преселници.

Снимка: БТА/AP

Въпреки това по-внимателният поглед върху действията на "Грузинска мечта" показва, че всички нейни неотдавнашни успехи са резултат от благоприятни промени във външната среда, а не от добре обмислени стратегически решения. Двата опита за приемане на закона за чуждестранните агенти са ярък пример за това.

Първият провал показа, че "Мечтата" може да допусне груби грешки. И е напълно възможно и този път изчисленията ѝ да се провалят. Протестиращите вече са повече, отколкото миналата година, а самите протести са по-ожесточени. Това се вижда от броя на хоспитализираните и задържаните.

Подкрепата на противниците на закона се увеличава. Срещу него се изказват дори някои членове на грузинското духовенство. Президентът на страната Саломе Зурабишвили приема в офиса си протестиращи. Митингите ще продължат и ще се разрастват, а пикът им тепърва предстои - когато "Мечтата" официално ще приеме закона.

И противниците, и поддръжниците на правителството са единодушни в едно - желанието да станат част от ЕС. Така че острата съпротива на Брюксел срещу новия закон може да създаде на "Грузинска мечта" сериозни проблеми.

ЕС вече заяви, че новият закон е неприемлив и ще се превърне в пречка за европейската интеграция на Грузия. Нещо повече, това беше направено лично - на 1 май шефът на Генералната дирекция "Политика за съседство и преговори за разширяване" на ЕК Херт Ян Купман специално отлетя за Тбилиси. Реакцията на ЕС може да стане още по-остра, защото самата "Мечта" показва, че ако не бъде притисната, бързо се отклонява от демократичния курс. Миналата година партията оттегли закона под натиска на Брюксел, но веднага след като Грузия получи статут на страна-кандидатка, той беше върнат в парламента без промени.

Снимка: БТА/AP

Трудно е да се повярва на официалната версия на грузинските власти, че целта на закона е да се увеличи прозрачността на обществения живот. Всички подобни инициативи в постсъветското пространство водят единствено до влошаване на положението с правата и свободите. Такъв беше случаят в Русия, а сега подобна ситуация се наблюдава и в Киргизстан, някога считан за демократична държава. Но важна разлика между тези страни и Грузия е, че само в нейната конституция е предвидено задължението за придвижване към Европейския съюз.

В резултат на това "Мечта", която доскоро беше обречена на поредна изборна победа, сега рискува да повтори миналогодишната си грешка. И не само това, този път залогът е по-висок, което означава, че изходът може да бъде по-драматичен. "Грузинска мечта" е изправена пред труден избор. Да отмени отново закона означава да претърпи още по-голямо унижение, отколкото преди година. Да не го отмени означава да рискува европейското бъдеще на страната, а с това и собствената си власт.