Мащеха ли е България за лекарствата сираци?

Само 8 от 58 нови терапии за редки болести се заплащат от НЗОК

Снимка: iStock

Мащеха ли е България за лекарствата сираци?

Само 8 от 58 нови терапии за редки болести се заплащат от НЗОК

11:41 | 30 април 2022 | Автор : Анелия Николова 18 3054 Снимка: iStock

В поредица от два материала се опитахме да обясним по какъв начин работи системата на заплащане чрез публични средства на новите лекарствени терапии, които са получили вече одобрение през Европейската агенция по лекарства. Директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители Деян Денев обясни причините, поради които тези терапии пристигат у нас след повече от двугодишно забавяне, както и защо те са едва 30% от всичките 160, разрешени в периода 2017-2020г.

Здравето ни

Предприети са мерки. Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации вече имат изготвен доклад с предложение за обсъждане, който предвижда по-голяма прозрачност в процедурите по включване на лекарствата в реимбурсната система, нови механизми на ценообразуване и др.

За България обаче най-утежнена остава ситуацията с лекарствата сираци. Това са терапии за редки болести, които като правило са скъпи, технологично сложни и често единствен шанс за пациентите за по-качествен живот чрез облекчаване на симптоматиката им. Това са и терапии, при които няма висока конкурентност между фармацевтичните компании. От 58 иновативни терапии, създадени в периода 2017-2020г, у нас се прилагат само 8!

Проблемите при терапиите за редки болести се простират отвъд утежнените процедури на НЗОК и от волята на определени компании да ги предоставят на българските пациенти. Защо са вързани ръцете на Индустрията? Отговорите получаваме от г-н Денев:

"За да заплати Касата една нова терапия, тя не само трябва да е включена в Позитивния лекарствен списък и да са договорени отстъпки за нея, да има 5 от 17 и т.н. (вж. статията), а самото заболяване, за което е тази терапия, да е в списъка за заболявания, за чието домашно лечение касата плаща. Тоест, когато вкарваме нова терапия за рак на гърдата, Касата го плаща. Имаме пет терапии - ще се появи и шеста. Когато обаче имаме едно рядко заболяване, за което до момента Касата никога не е плащала терапия за него, тя трябва да го включи като ново заболяване в списъка за болестите, за които тя заплаща. Това е отделен процес, който не е съвсем регламентиран, и не зависи само от надзорния съвет на НЗОК. Ако заболяването не е включено в този списък, компанията изобщо не може да кандидатства за реимбурсация с тази индикация за включване в позитивния лекарствен списък.

НЗОК по правило плаща за 2 големи групи лекарства: лекарства за домашно лечение и лекарства, приложими в болнични условия, основно за злокачествени заболявания. Тези терапии също се делят на две групи. Едните се прилагат с хоспитализация, при които се отчита клинична пътека и цената на лекарството. Другите се прилагат с т.нар. клинична процедура, при която болницата отчита лекарството и клиничната процедура. И тук идва проблема, защото има ограничение, което не позволява болницата да отчита в рамките на месец повече от една клинична процедура. В този смисъл при редките заболявания в някои случаи е по-добре терапията да се прилага в домашни условия, макар и да е инжекционна. А и редките болести не се лекуват във всяка болница, а в специализирани центрове.

За редките лекарства процедурата по включване на терапиите в списъка за плащане с публични средства е значително по-сложна от останалите терапии не само заради самата процедура по включване на болестта в системата за заплащане, а и заради това, че освен в НЗОК, в Министерство на Здравеопазването също има специализиран съвет, който прави едни списъци с редки заболявания. Тази процедура не е регламентирана изобщо. Никъде не пише колко пъти Надзорният съвет трябва да решава дали да включи едно ново заболяване или не. И тъй като не е разписана процедура, не е ясно как се кандидатства, на практика това нещо не се случва! "

ИЗБРАНО