Изострянето на напрежението между президента Радев и правителството идва в крайно неподходящ момент. В близките месец-два няма да се стигне до разпад на правителството, защото това би било безотговорно, а и никой от основните играчи няма интерес от предсрочни избори, заяви в интервю за Dir.bg експертът по политически комуникации доц. Иво Инджов. Той не мисли и че в рамките на този парламент е възможно ново правителство, каквато идея лансира бившият премиер Бойко Борисов.

Според експерта България може да мине през кризата с газа сравнително без големи загуби, а посещението на делегацията ни в Украйна е необходим ход. Доц. Инджов е на мнение, че страната ни ще постигне компромиси с Република Северна Македония и ще вдигне ветото за преговорите й за членство в ЕС до края на годината, но ако прибърза, без да има работещи гаранции за защита правата на българите, това може да взриви коалицията.

- Г-н Инджов, президентът скъса пъпната връв с Кирил Петков и Асен Василев, те му отвърнаха язвително. На дневен ред е и откритият му конфликт с Корнелия Нинова, която обяви, че мандатоносителят "Продължаваме промяната" е създаден от Румен Радев, за да "убие БСП". Какво бъдеще ни очаква в тази политическа ситуация? Това повратна точка ли е или има връщане назад?

- Ситуацията е много напрегната и задълбочаване на конфликтните линии в тази властова конфигурация е резултат от войната на Русия срещу Украйна. Има и други кризи, които утежняват положението. Президентът вече се ситуира открито като опонент и институционална опозиция на правителството. БСП, в лицето на своя лидер Корнелия Нинова, на свой ред отвори фронт срещу президента. Имаше силна критика и от вицепремиера Асен Василев към Румен Радев. От друга страна тези развития развенчават окончателно мита, че ПП е президентски проект. Въпросът е, че изострянето на напрежението по оста президент-правителство идва в един крайно неподходящ момент. Същевременно, макар че опозицията е разнолика, трите й съставни части - ГЕРБ, ДПС и "Възраждане", ще се опитат да се възползват от максимално от нестабилността, включително чрез подкрепа на някои правителствени решения - на принципа на плаващите мнозинства в парламента.

Все пак, въпреки отворените широки фронтове по високите етажи на властта, считам, че ще бъде намерен изход и страната няма да се сгромоляса в политическа криза. България ще заеме по-ясна позиция за войната с Украйна и ще окаже скромна военно-техническа помощ, включително благодарение на подкрепата на част от опозицията в парламента. В близките месец-два няма да се стигне до разпад на правителството. Би било безотговорно, в условията на тежка икономическа ситуация у нас и при война на няколкостотин километра от границите ни, да се правят предсрочни избори. Всъщност, основните играчи, вкл. ГЕРБ, не ги искат. Освен това, не мисля, че скоро могат да се изпълнят плановете и желанията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за съставяне на ново правителство в рамките на този парламент, за което той направи ясен анонс.

- Виждате ли в хода на Русия за спиране на газа и чисто политическа цел - сигнал към едно следващо правителство чрез създаване на нестабилност в страната ни?

- Независимо какви са замислите на Русия, дали това е чисто икономическо изнудване или има и ясен политически умисъл, последствията за България на този етап са не толкова икономически, колкото политически. Видяхме, че "Газпром", респективно Русия, е крайно ненадежден партньор, въпреки че тези действия са защитавани яростно от русофилските и путинофилските кръгове в българското общество. Стана пределно ясно, че България трябва да направи всичко възможно за постигане на максимално висока степен на енергийна независимост от Русия, за да не изпада в кризисни ситуации. Имаме късмет, че газовата криза съвпадна с края на отоплителния сезон. Надявам се, че с помощта на ЕС и с изготвяне на единна европейска позиция спрямо руския шантаж България ще може да мине сравнително без големи загуби през това изпитание.

- Опозицията обаче се подготвя за властта. ДПС предупреди електората си за предстоящи избори, "Възраждане" също, а ГЕРБ поиска ново правителство в рамките на този кабинет. Възможен ли е предсрочен вот в обозримо бъдеще?

- До неотдавна считах, че по-дългият хоризонт на управляващата коалиция са местните избори през 2023 г. Наслагването на няколко кризи обаче и руския рекет спрямо България изострят много ситуацията и това дава повод за спекулации, че са възможни много по-скорошни предсрочни избори. Но, както вече казах, всички говорят за тях - ГЕРБ, ДПС, отделни политици от управляващото мнозинство, но готовността за предизвикването им остава слаба. Дори Борисов казва, че сега не е време за предсрочни избори, а се надява с помощта на президента Радев да се преконфигурира мнозинството в парламента. Нещо, което според мен няма да се случи, защото тези които управляват в момента, все още възприемат ГЕРБ като токсична партия. Тя трябва да изпие до дъно горчивата си чаша, стоейки достатъчно дълго в опозиция, за да се превърне в що-годе нормален партньор за управление.

- В патов ситуация ли изпада правителството, ако военната помощ за Украйна мине успешно през Народното събрание, но Корнелия Нинова изпълни заканата си да откаже финален подпис?

- Важното е България да даде ясен политически сигнал, че иска да помогне на страната, която е жертва в тази война. За мен е погрешна тезата, че въоръжаването на по-слабия отдалечава мира. Ако се съгласим с нея, това означава, че всеки агресор ще получи международна легитимация на "правото си" да приключва по-бързо с жертвата в името на мира. Разбира се, усилията да постигането му не трябва да спират нито за момент. Що се отнася до българската военно техническа помощ, надали от нея ще зависи как ще продължи да стои Украйна на театъра на военните действия. По-важно е политическото послание с такъв един акт, а не как точно ще се разреши казусът с предоставянето й.

Позицията на БСП безспорно е важна, но тя вече някак си се смекчи - най-накрая Корнелия Нинова подсказа, че въпреки че депутатите й няма да подкрепят едно такова решение в парламента, партията няма да напусне правителството, ако то бъде взето. Така ще запазят лице пред своя електорат, но няма да рискуват предсрочни избори и най-вероятно бързо минаване в опозиция, защото такива сценарии ще доведат бързо до загуба на лидерския пост от страна на Корнелия Нинова.

- Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей ни постави ясен срок да пуснем Северна Македония в ЕС най-късно през юни. Какъв изход от ситуацията могат да намерят коалиционните партньори в управлението?

- Има много неизвестни в това как ще постъпи България по отношение на собственото си вето за преговорите на Северна Македония с ЕС. Възможно е проблемът да не бъде решен до края на юни, въпреки че натискът над България ще се засилва. В интерес на истината международните фактори, нашите партньори в ЕС, не разбират българското вето и имат право. Според мен България и Северна Македония ще стигнат до компромис до края на годината. Управляващите, и най-вече ПП, не трябва да рискуват прекалено бързо вдигане на ветото, преди да са получени работещи гаранции за правата на българите там. Такъв ход би бил рискован, защото може да взриви коалицията и да доведе до рисковани и непредсказуеми предсрочни избори, с оглед на това, че БСП и ИТН продължават да застъпват прекалено емоционалната, но твърда линия на поведение спрямо нашата съседка.

- Предстои учредяването на партиите на Стефан Янев и на Мая Манолова. Има ли място за нови субекти в политическото пространство и имат ли те шанс да влязат в евентуално ново управление?

- България е страна с прекалено плуралистична партийна система. Има изключително много играчи, всеки може да си пробва късмета. Мая Манолова е отдавна на терена, партията й ще се яви само продължение на досегашната платформа "Изправи се.НГ". Така че тя няма да е принципно ново явление в политическия живот. Големият проблем на формацията ще бъде търсенето на съюзници. През 2021 г. такива бяха намерени на базата на обща голяма кауза - сваляне от власт на Бойко Борисов и ГЕРБ. Сега Мая Манолова най-много да се съюзи с формацията на Стефан Янев, за което вече бяха дадени индикации. Но така ще се обезличи, защото нагласите за подкрепа на нов национално-консервативен проект са много по-силни, отколкото за нова ляво-центристка формация. Да не говорим, че между подобни партии би трябвало да има ясни идеологически различия, които да респектират лидерите им. Партията на Янев я виждам като един вид "Възраждане лайт". Нищо чудно тя да "открадне" част от електората на Костадин Костадинов, да вземе нещо от БСП и от разпиления русофилски вот при предсрочни избори, но надали ще предизвика електорално сътресение.

- Какво очаквате от посещението на делегацията ни в Украйна? Пиар акция на Кирил Петков ли е тази визита или необходим ход за България?

- Това е необходим ход. България закъсня с такова посещение на високо равнище. Видяхме че европейски президенти, министър-председатели и високопоставени политици от ЕС вече бяха в Киев. Не очаквам това посещение да промени коренно нагласите на българската политическа класа към ситуацията в Украйна. Тъй или иначе везните в полза на оказване на военно-техническа помощ се наклониха след руския ултиматум, а не вследствие на анонсираната визита в украинската столица. Но все пак това е добър знак към международната общност.