"Лъчезарен, весел човек, който е готов да дарува внимание, обич и да иска да има хармония и мир".

Така Тивериополският епископ Тихон ще запомни починалия вчера вечерта патриарх Неофит Български.

Пред Dir.bg той коментира предизвикателствата, които предстоят за Църквата.

Освен предстоящия избор на нов патриарх, исканията за Църковен събор и опасенията от разкол, в следващите дни пред БПЦ ще стоят и стратегически въпроси - да поканят или не главата на руската църква Кирил Московски на поклонението пред Неофит, както и към кой от двамата украински патриарси да се обърнат в раздираната не само от война, а и от духовни противоречия Украйна.

- Епископ Тихон, какво следва след кончината на патриарх Неофит, има ли спорно въпроси, например кого трябва да покани Светия Синод на поклонението? 

- Прогнози мъчно се правят, когато Светия Синод трябва да решава нещо. Обикновено казвам, че съм изненадан, когато няма изненада. Очевидно е, че руският патриарх Кирил подлежи на някакви забрани за влизане в страните от Европейския съюз. Ще бъде доста неприятно, ако от Синода куртоазно вземат да го поканят. Знам, че ще има сигурно настояване да се покани руският патриарх, ама голяма част от митрополитите не си дават сметка, че по този начин това е един фронт срещу Цариградския патриарх. Според личното ми мнение, би било абсолютно самоубийствено, от църковна гледна точка, ние да си развалим отношенията с Цариградския патриарх, които и без това са доста тънки и комплицирани. Ние имаме какво да губим от охлаждане на отношенията с Цариградския патриарх. Той също не е вечен, а следващият, който дойде, със сигурност няма да бъде толкова благоразположен към България. А това да подкрепяме руския патриарх на нас не ни носи абсолютно нищо, освен загуба на морален кредит, къде в православния и къде в останалия свят. 

Със сигурност смятам, че ще бъде поканен Вселенският патриарх Вартоломей. Нататък сигурно ще бъдат поканени и съседните патриарси румънски, сръбски и архиепископ Стефан от Северна Македония или Охридската епископия. 

Много сложен е въпросът с украинската патриаршия, там никакви прогнози не мога да направя по причина, че има различни течения и желания. Митрополитите ще трябва да решат този въпрос на заседание на Светия Синод. Каквото и да решат, според мен ще бъде доста знаменателно. А какъв ще бъде тонът и ориентацията, не мога да кажа. Едно е сигурно, без да ми трепне окото, ще ви кажа, че много преди да започне тази война в Украйна, аз на руския представител в България, когото експулсираха, му казах в прав текст: "Защо вие не дадете независимост на украинската църква? Кажете ние сме съседи, приятели, ние ви признаваме". А той ми отговори "Ами патриарх Кирил има много привърженици в Украйна и те много държат на него". Аз пък му казах в прав текст: "Това са хора всичките на КГБ, това го знам, и украинците го знаят, и няма да допуснат това да продължава така". Когато започна войната, московският човек в Украйна се обяви против, защото няма накъде да ходи и да казва, че това е правилно, обаче никой не му обърна внимание. Сега този, който е от Цариградската патриаршия - Независима украинска църква, също има своите поддръжници, но кой може да седне и да ги преброи? Аз подозирам, че тази част от украинците, които очевидно сега са още по-обединени, ще подкрепят него. Когато ставаше дума в България коя църква признаваме или коя църква не, тогава, действително много разумно, Светият Синод подкрепи тезата на един от митрополитите, като каза: "Ние няма какво да се произнасяме, когато никой не ни е питал. Сега обаче идва един такъв момент, в който трябва да видят кого ще поканят и дали ще поканят някого от Украйна въобще"

- Коя от двете украински църкви има повече поддръжници у нас? 

- Тук въпросът е чужд. Естествено тези, които са русофилски настроени, поддържат руската част, другите пък поддържат представителите на Цариград. И там някой ден ще трябва да се разберат кой как и защо, и какво. Така не може да продължава - една страна да има две различни църкви. Но каквото и да решат, ще бъде знаменателно за това какъв по-нататък ще бъде тонът и ориентацията на нашата църква.

 - Нужно ли е да бъде свикван Църковен събор за избора на новия патриарх? 

- Аз смятам, че първо трябва да бъде свикан църковен събор, който се наричаше по-рано Църковно-народен събор, по проста причина, че като патриаршески избиратели, има епископи, които са ръкоположени със синодални наредби. А синодалните наредби подлежат на потвърждение или отхвърляне, каквото и да значи това, от Църковния събор. С издаването на една синодална заповед за ръкополагане на еди кой си епископ той автоматично става патриаршески избирател, а това трябва да бъде утвърдено според сегашния устав от един обикновен Църковен събор. За съжаление такъв от много години не е свикван. Моето предположение е, че е възможно да се направи един Църковен събор и после да бъде променен в Патриаршески избирателен събор. Такъв прецедент е имало по времето на избора на патриарх Кирил. 

- Кой избор трябва да бъде направен най-напред - на Сливенски митрополит или на патриарх? 

- Би трябвало да бъде направен първо избор на патриарх, поради простата причина, че след един избор на Сливенска епархия там избирателите вече предлагат двама души за Сливенски митрополит и Светият Синод трябва да направи канонически избор. Този канонически избор обаче трябва да бъде ръководен от патриарха и той трябва да го запише в кондиката като новия Сливенски митрополит. А като няма патриарх, какво да бъде? 

- А кой от Сливенската митрополия ще гласува за патриарх в такъв случай? 

- От Сливенската епархия си има делегати за църковен събор, тези същите делегати са и избиратели за патриаршеския избирателен събор.

- В какво състояние посреща Църквата кончината на патриарх Неофит? Вече се срещат опасения от разкол.

- Това е един много труден въпрос. Надявам се искрено да не се получи никакъв разкол. Не виждам някой от митрополитите да е толкова неразумен да седне да прави нов разкол, след като нямаме ресурс вече за едно истинско функциониране на Църквата. Сега са осигурени заплатите на свещениците, на църковни служители и прочие. Но това може да се окаже много временно, зависи кой е утре на власт, дали финансовият министър няма да каже "не виждам необходимост да се плащат тези заплати". Сега църквата ще трябва финансово да се самоиздържа, както е била досега. Това се правеше с посещаемостта на християните в храмовете и купуването на църковни свещи. По моите наблюдения посещаемостта на църквите доста спада, защото много възрастни хора са си отишли от този свят. Тези, които са дошли на тяхно място на този свят, са деца на комунистическото време, когато атеизмът беше главната идеология. За съжаление, Църквата не се е преборила за това да има вероучение като задължителен предмет в нашите училища. Вероучението е една част от обучението на нашите деца, тъй като ние говорим за герои в миналото, а забравяме да кажем, че тяхната основна мотивация би била не само свободата, а свободата в религиозното изповедание. За това преди всичко е създадена българската Екзархия, нашият народ е успял първо да създаде нея, преди да може да се освободи и политически. Всичко това трябва да се знае от младото поколение, а не Църквата да бъде третирана като една институция, на която е минало времето, абсолютно вече не е модерна, но заради нейните заслуги в миналото трябва да се тачи. Това е абсолютно погрешно. Първо ние не сме някакви заслужили борци заради нещо си, за да получаваме дивиденти за тази работа. Ние сме един много голям шанс при правилното разглеждане на това какво трябва да прави църквата, един шанс за обединение на народа ни в една идея, защото само да скачаме от бюджет на бюджет, това не е единственото нещо, което трябва да занимава българският народ - накъде сме тръгнали, какво искаме да правим с нас, с децата ни. Какво трябва да бъде мотивацията и към какво се стремят те като духовни, културни личности. Това трябва да си го изясним бавно. Според мен главният подбудител и инициатор трябва да бъде Българската православна църква. 

- С какво миряните ще запомнят патриарх Неофит? 

- Трудно е да се каже. Всеки си има неговите си спомени. Едни ще си спомнят за благия му характер и готовността винаги и навсякъде да ги изслушва да разговаря с тях, други ще го запомнят с неговата благост и доброта, трети ще го запомнят с ангелогласното му пеение, в което той действително конкуренция нямаше. А сигурно ще има и такива, които ще помнят създаден през последните години образ на един немощен старец, когото едва придвижваха, което е жалко. Неофит беше лъчезарен, весел човек, който е готов да дарува внимание, обич и да иска да има хармония и мир. 

- Девет митрополити отговарят на условията за патриарх, кой е най-подходящият? 

- Не мога да кажа и не бива да казвам, защото това би било да оказвам влияние на решението, което трябва да вземат публичните избиратели. Официално всички са избираеми, всички имат своите качества, някои повече, някои по-малко. Всички имат своите недостатъци - някои повече, някои по-малко. Но каквото и да е, бих съветвал хората да не се поддават на пропаганди и на писания по някакви Фейсбук страници колко свят е този и колко добър е оня. Това са пропагандни номера. В повечето случаи дори и не са инициирани от самите митрополити, ами от самозвани симпатизанти. Това ще е един доста интересен обществен диалог.