Румънците ще гласуват в неделя на парламентарни избори, от които се очаква в някаква степен връщане към стабилност в една от държавите в ЕС с най-високо равнище на емиграция, и издигане на власт на поколение политици, което порасна в смутни времена и което силно се самоопределя като "европейско".

Правителствени рокади и вотове на недоверие дадоха на Румъния пет различни фигури на министър-председателския пост само за няколко години. Според повечето проучвания на общественото мнение парламентарните избори ще бъдат спечелени от политици, ориентирани към реформи и единни в решението Румъния да се придържа към европейския "мейнстрийм" и далеч от лагера на други посткомунистически държави, като Унгария и Полша, с техните популистки и евроскептични лидери.

Дясноцентристката Национално-либерална партия (НЛП) изглежда е на път да спечели най-много гласове. Очаква се обаче тази политическа сила, която се придържа към европейските принципи и разумна бюджетна политика, да не успее да постигне парламентарно мнозинство.

Основният й съперник - ориентираната към левия политически спектър популистка Социалдемократическа партия (СДП), спечели последните избори през 2016 г. и управлява с трима различни министър-председатели преди НЛП да поеме юздите на правителство на малцинството преди една година. Ръководените от СДП правителства си навлякоха остри критики от ЕС заради своята намеса в съдебната система и заради поредицата от корупционни скандали, в които бяха замесени и някои от най-известните социалдемократи.

Хаотичното управление на социалдемократите предизвика продължили две години масови улични протести, които дадоха глас на ново поколение политици, определящи се гордо като "европейски" - относително млади и образовани в чужбина фигури, които са несъгласни с широкоразпространената корупция и злоупотреби в румънските министерства и държавни институции. Някои от тях сега са кандидати за народни представители.

"Има много държавни институции под политически контрол, които работят наистина зле, и проблемите там трябва да бъдат осветени", каза Валериу Николае, активист по правата на човека, който се е кандидатирал като независим. "Народните представители никога не се занимават с тези въпроси, защото всеки има някакъв интерес в тези институции. Те или имат роднини, които работят там, или приятели, или съпартийци, а не е хубаво да излагаш приятелите си".

Николае е инициатор на антирасистката кампания РЕСПЕКТ във футбола, която стартира на Световното първенство в Южна Африка през 2010 г. Той казва, че в миналото с него са се държали "ужасно" в Румъния заради това, че е ром.

Николае каза, че е решил да се кандидатира, след като е станал свидетел на недостатъчните усилия да се попречи на "човек, обвинен в ужасни неща, и много съмнителен персонаж" да спечели мястото на районен кмет в столицата Букурещ. За една седмица Валериу Николае е събрал 13 000 подписа, за да може да се кандидатира, с 3500 повече от необходимото.

"Аз съм сигурен, че промяната е възможна", каза той. "Не съм обвързан с интерес да защитавам политическата си кариера. Моят стандарт на живот ще пострада, ако вляза в парламента".

По-организирана нова политическа сила е обединението Съюз за спасение на Румъния-ПЛЮС (ССР-ПЛЮС), което е смесица от проевропейски технократи и активисти в сферата на социалната справедливост и борбата с корупцията, които се обединиха през последната година в прогресивен политически алианс. Анкетите прогнозират, че алиансът, чийто членове имат различни възгледи по редица въпроси на културата, ще получи около 20 процента от гласовете в неделя и за двете камари на парламента.

Същият дял прогнозират проучванията и за СДП, която доминира в румънската политика след рухването на комунизма през 1989 г.

Алиансът ССР-ПЛЮС се цели в младите и разочаровани гласоподаватели, включително с обещания да деполитизира и напълно да реформира румънските граждански служби и да изкорени корупцията. ССР-ПЛЮС обещава също да премахне данъка върху доходите на работещите на минимална работна заплата и да създаде добре заплатени работни места за младите, образовани румънци, които масово напускат Румъния, откакто тя се присъедини към ЕС през 2007 г.

"Хубаво е да видиш ново поколение лидери, което разбира нуждите на нашето общество и е в състояние да ги посрещне от професионална и персонална гледна точка", каза Дачиан Чолош, който представлява Румъния в Европейския парламент и е един от водещите лидери на прогресивния алианс. "Това създава натиск върху нас, като нов политически субект, защото трябва да отговорим на по-високи очаквания".

Алиансът обеща да не влиза в парламентарно мнозинство, което би включило СДП, която обвини водещи членове на ССР-ПЛЮС, че са част от тъмна антирумънска конспирация, свързана с унгарско-американския филантроп Джордж Сорос - любимото страшилище на популистите от Централна Европа. В същото време ССР-ПЛЮС даде сигнал, че няма намерение да свири втора цигулка в бъдещо коалиционно правителство на НЛП.

Някои анализатори прогнозират, че алиансът ССР-ПЛЮС ще опита да се наложи в една бъдеща управляваща коалиция като поиска нова конфигурация на правителството и министър-председателския пост за 51-годишния Дачиан Чолош. Той бе премиер на първото в Румъния служебно правителство преди няколко години.

Това ще бъде горчив залък за НЛП, но може да се наложи либералите да го преглътнат, ако искат да запазят образа си на партия, водена от истинско желание да отърве Румъния от корумпирания държавен модел, създаден според тях при продължилата десетилетия доминация на СДП. Повечето анализатори смятат, че консервативната НЛП и прогресивният алианс ще постигнат компромис.

"В техен интерес е да управляват заедно, въпреки техните идеологически и икономически различия, които са неразбираеми за повечето от техните привърженици", каза политическият анализатор Андрей Църану.

Бедността в Румъния бе широко разпространена и преди пандемията от коронавирус, като над 25 процента от 19-милионното население живее с по-малко от 5,50 долара на ден. Пандемията изостри структурните проблеми, включително почти срина държавната система на здравеопазване.

Към днешна дата Румъния, която е седма в ЕС по брой на население, е потвърдила над половин милион случаи на Ковид-19 и над 12 000 смъртни случая. Заради пандемията и ограничителните мерки, бюджетният дефицит се очаква да нарасне тази година до около 9 процента от брутния вътрешен продукт, спрямо 4,3 на сто през 2019 г.

Валериу Николае, който е израснал в бедност, е посветил живота си да помага на деца от уязвими групи, за да избегнат мизерията и злоупотребата с наркотици, като им осигурява достъп до образование.

"Въпреки че през цялото време повтарям: "аз съм циганин, аз съм циганин", хората не ме регистрират вече като такъв", каза той. "Това че аз, румънски ром, се кандидатирам като независим и успях да събера необходимите подписи за това, е много добър сигнал. А ако печеля, ще бъде страхотен сигнал".

Около 18 милиона души имат право на глас на изборите в неделя. В страната ще бъдат отворени около 18 000 избирателни секции. Като признание за важността на румънската диаспора, която живее и работи в чужбина, са разкрити и 748 избирателни секции в други страни по света, което е почти два пъти повече, отколкото преди четири години. Гласоподавателите трябва да изберат 136 сенатори и 329 депутати.

Не са наложени някакви специални мерки във връзка с пандемията, освен общите изисквания за носене на предпазни маски, миене на ръце и поддържане на социална дистанция.