Д-р Цветеслава Гълъбова е завършила медицина в Медицински университет - София и бизнесадминистрация в УНСС. От 1994 година работи в Държавната психиатрична болница "Св.Иван Рилски" - Нови Искър, където 4 години е била лекар ординатор, 11 години - началник на отделение за мъже с остри психози, а от 2009 г. е директор на болницата. Съдебен експерт по психиатрия повече от 20 години. Национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз. 

- Психично заболяване ли е ревността? Преди няколко години имаше информации за подобна квалификация от западни учени.

- Да, има психично заболяване, което се нарича ревностова параноя. Но дали в случая със стрелбата в Слънчев бряг се касае за това заболяване ще покаже експертизата. Нормално е, когато човек обича някого да го ревнува в някаква степен. Но, когато тази ревност излезе извън приемливите граници, когато отнемеш човешки живот и забравиш, че това е най-висшата ценност и никой не ти дава правото да го отнемаш - със сигурност това не е здраво поведение. Не бива обаче да се смята, че винаги се касае за психична болест. Защото ревностовата параноя се среща рядко. Но пък има достатъчно ревниви мъже и жени, които са такива, без да са болни по ред причини.

- Какви са те?

- Те са свързани с възпитанието. С това как си се формирал като личност и доколко са стабилни твоите личностови устои, какво е истинското ти самочувствие за твоята собствена ценност, както и какви комплекси имаш. Патологичната ревност или да я наречем свръх нервната ревност категорично е израз на много сериозни комплекси и много сериозни лични проблеми. Защото колкото и да обичаш един човек, това не го прави твоя собственост.

- За стрелеца от Слънчев бряг имаше информации, че е имал кратка връзка с жената, която простреля в главата и не е могъл да преглътне раздялата...

- Това е огромен проблем за много хора, защото не са научени още от родителите си как да приемат пораженията, как да се борят за постигането на нещо и да знаят, че невинаги и на всяка цена нещо може да се постигне. И особено важно - как личностово да се справят с пораженията и да се самоконтролират. Как да опознават вътрешния си свят - това е въпрос на емоционален интелект, който при българите е потресаващо нисък. Това са все неща, на които започваме да се учим вътре в семейството, а впоследствие се развиваме под влияние на външни фактори. Но трябва да се формират това още от детството - да се развиваш и растеш личностово, да опознаваш собствените си емоции и начина, по който можеш да контролираш тяхната изява. Това е много важно.

В България имаме изключително ниско ниво на самоконтрол и на контрол върху изявата на нашите емоции. Не самите емоции, защото те трудно се контролират, а изявата им - нея можем да контролираме. Да не се бием по паркингите за място, да не се нападаме, когато някой ни засече на пътя, да не свиркаме, светкаме, показваме средни пръсти и пращаме привети на майките - това е въпрос на възпитание и самоконтрол. И тук при българите нещата отчетливо куцат.

- При какъв тип хора се проявява най-често патологичната ревност?

- Това, което е общо между ревнивците е, че имат комплекси. Понякога те изглеждат хора с огромно самочувствие, но това не означава, че нямат комплекси. Това са хора, които искат да обсебят някого, да го притеважат и да властват над него. Разбра се, това може да са много реализирани хора в социален план, но може да са и крайно неуспешни неудачници. Ревнивецът не разбира любовта като чувство, в което всеки дава, като основното, което дава е свобода на другия да бъде с него. Не е нормално да проверяваш телефона, лаптопа и компютъра на човека, с когото си. Да настояваш да имаш всички негови пароли.

- Толерантно ли е обществото към ревността?

- Да, доколкото ревността е свързана с агресия. Защото да ревнуваш безмерно и безконтролно е вид насилие и може да породи агресивно поведение, а в нашето общество се толерира агресивното и насилническо поведение, било то пасивно или активно. Имаме много да работим в личностов план и като общество. Всичко онова, което сега констатираме, че не ни харесва като тип обществени отношения, като взаимоотношения между хората. Това са промени, които изискват много дълга и упорита работа от всички ни. Но най-вече някой трябва да ни научи, че човешкият живот е най-висшата ценност и никой по никакъв повод и начин няма право да го отнема.