Павлин Даскалов, Dir.bg
Арх. Стоилов: Поисках спешен ремонт на паметника на Бузлуджа
Бащата на Бузлуджа арх. Георги Стоилов е изпратил писмо до министъра на културата Боил Банов, в което изисква да бъде направен ремонт на паметника преди зимата.
Това заяви в интервю пред Дир.бг известният архитект Георги Стоилов. Отговор все още не е получил, но се надява на такъв.
Георги Стоилов е роден през 1929 г.
На 15-годишна възраст е партизанин в Трънския партизански отряд на Славчо Трънски /1944 г./
Завършва архитектура в Московския архитектурен институт /1954 г./
Специализира градоустройство в Париж /1965 г./
По негови проекти са построени хотел "Рила, сградата на БНР, хотелски комплекс "Орбита", хотелите "Интернационал", "Емона", "Рубин", "Акациите", както и паметниците "Бузлуджа", "Беклемето" и пантеона "Гургулят".
Кмет е на София в периода 1967 г. - 1971 г.
Министър е на архитектурата и благоустройството в периода 1971 г. - 1973 г.
Председател е на Международния съюз на архитектите в периода 1985 г. - 1987 г.
Създател и президент е на Международната академия на архитектите, която през 2018 г. ще направи поредното трианале.
Почетен гражданин на София (2004), почетен член на Руската художествена академия (1995).
- Арх. Стоилов, един от култовите ви проекти е паметника на Бузлуджа. И преди демокрацията, този проект не е бил приет радушно, заради формата си, сега паметникът се руши. Как дойде идеята за този проект и защо избрахте тази форма, която наподобява на "летяща чиния" ?
- Първоначално той не бе замислен с формата на "летяща чиния". Това стана в последствие. Имаше обявен конкурс за 70-годишнината от основаването на партията. Конкурсът бе три паметника на основателите на Бузлуджа – Хаджи Димитър, Димитър Благоев, Габровския партизански отряд. Но бе казано тогава, че на върха трябва да се сложи една петолъчна звезда. Аз участвах именно в конкурса за паметник на върха и получих първа премия. Бях направил един внушителен проект с паметникът бе кръгла форма на шест опори, а в центъра пилон с петолъчка. Всичко това открито. Другите три паметника ги построиха, а този на върха го отложиха, поради липса на средства.
След десетина години ми звънна първият секретар на партията на Стара Загора и ми съобщи, че паметникът ще се строи. Тогава стана ясно, че там ще е необходимо закрито помещение, в което да могат да се събират хора. Тогава извадих пилона в страни, а кръгът стана "чиния". След това се обърнах към Съюза на художниците. 20 художника облицоваха със скулптури и мозайки отвътре паметника. Сред тях бе Величко Минеков и Никола Стефанов.
- От къде все пак дойде идеята за формата, наподобяваща "летяща чиния"?
- На 9 километра на запад се намира Шипка, чийто паметник е мощен блок. Като върви човек по пътя за Бургас се вижда и паметника на Шипка и този на Бузлуджа. И аз мислих как да отлича паметника на Бузлуджа от този на Шипка и се появи идеята кръг с вертикала. И както вече ви казах кръглият елемент се превърна в чиния.
- Не е ли тъжно, че паметникът в годините бе оставен да се руши? Кой трябва да го стопанисва?
- Първо бе решено, че обликът на Тодор Живков не му е мястото в Бузлуджа и го изчегъртаха. По времето на Иван Костов започна масовото рушене на паметника. Вътре всичко е преобърнато наопаки, изкъртени са мозайките, повредени са скулпторите. Витрините отвън са изпотрошени. Петолъчната звезда е стреляна и какво ли не. Покривът е пробит.
Може би паметникът ще издържи 1000 години, бетонът е така направен, но той е в окаяно състояние. Лидерът на БСП Корнелия Нинова поиска социалистите да го възстановят в първоначалния му вид, да го стопанисват в продължение на 10 години и след това той да бъде върнат на държавата. Обединените патриоти и по точно Валери Симеонов заяви, че е лъжа, че този паметник е изграден от народа. МС взе решение, че той остава държавен обект.
Тук искам да вметна, че когато паметникът започна да се строи, партийният секретар на Стара Загора заяви, че държавата има пари за това. Аз обаче опонирах и казах, че това не трябва да се строи с държавни пари, а с пари на народа. Направиха тогава акция с пощенски марки и събраха 16 милиона лева. Обектът и пътищата до него струваха 14 милиона лева, а 2 милиона лева от събраните пари отидоха за Стара Загора за детски заведения и др. сгради. Той е държавен културен обект.
Преди дни написах писмо до министъра на културата Боил Банов, в което му обърнах внимание, че обектът е пред разрушение, защото покривът е пробит, витрините са избити, идва дъжд и сняг. Време е сега да бъде ремонтиран. Надявам се, че ще получа отговор.
Доколкото знам чуждестранни туристи посещават ежедневно Бузлуджа. Миналата година посетих паметника с полска журналистка. От "Business Insider" изпратиха журналисти и фотографи и направиха издание, в което показаха паметника в окаяното му състояние. От Америка, от Канада идват туристи да видят монумента на социалистическите идеи. Друг такъв монумент няма, той е единственият.
- Като бивш кмет на столицата, какъв е вашият поглед към архитектурата на София в момента? Съчетава ли се добре съвременната архитектура със старата? Имат ли място небостъргачи в града? Може ли да има зелена София?
- София нараста от 500 000-600 000 жители почти на 2 милиона, а градоустройството на града не е предвидено за такъв брой жители и това се отразява. Архитектурният вид на центъра на София е добър и стриктно се спазва да не се развали. Единствено не запазиха мавзолея, проектиран от големия български архитект Георги Овчаров. Премахнаха го непонятно защо.
За учудване затвориха бул. „Витоша“. "Шан-з-Елизе" е отворен за транспорта. В Лондон, Париж и Рим големите булеварди са отворени за превозни средства. Но в България се реши, че ще се ходи с патерици по „Витоша“.
Сега София се разпростира по периферията. По мое време в столицата бяха построени двата големи обекта Младост и Люлин. Сега извън центъра всеки си прави това, което счита за необходимо, има и по-високи, и по-ниски сгради.
Каква е общата картина. Планината "Витоша" е важен фактор за София и трябва да се пази. Главният архитект на София е наясно с това и е разпоредил, че към "Витоша" сградите не трябва да са повече от 75 метра, а в края на изток и на запад може да се допуска високо строителство. В останалата част ще се допускат до 10-12 етажни сгради. Група от високи сгради се появи на „Цариградско шосе“, няма лошо.
- А ремонтът на бул. "Дондуков", имаше ожесточени спорове за паветата, как ще коментирате?
- Голяма тъпотия е това с паветата на "Дондуков". Е какво като окъпаха паветата, те пак са същите. Като тръгнеш с автомобила друса та се къса. Как ще наруши асфалта облика на София?!
- Кои собствени проекти цените най-много? Като че ли в последно време имате афинитет към небостъргачи, освен към нетрадиционната архитектура.
- Вие имате ли деца? И може ли да кажете кое е по-добро? Всички мои произведения са ми мили. Аз лично направих един небостъргач за Китай. Покойният вече американски архитект Франк Лойт Райт направи един небостъргач – един километър, който си остана в чертеж. Аз реших да направя един километър и половина. Подарих го на посланика на Китай у нас, доколкото знам той е изпратил проекта в страната си.
Направих проект на небостъргач и за Русия, който е с размери 1600 метра. Руснаците обаче няма да го построят, явно ги вълнува повече производството на оръжия, където са номер 1 в света, но в архитектурата ги няма никакви.
И по време на социализма, когато Западът строеше модерна архитектура, в Русия продължаваха да строят колонади. За съжаление техният вкус е твърде объркан.
Жалко е, че един друг много добър проект „София 2“, който трябваше да е втория център на столицата и да бъде разположен на "Четвърти километър" остана неосъществен. Там бе предвидено да се изнесат част от министерствата. След като си отиде правителството на Сергей Станишев, решиха, че проектът няма да бъде осъществен.
Имам и още един прекрасен проект за Астана, който не се осъществи, макар и да бяха направени основите. Дойде при мен една мадама, която ми заяви, че президентът им искал проектът да е във формата на куб, което нямаше нищо общо с моя проект. Така и не се построи.
Георги Стоилов е роден през 1929 г.
На 15-годишна възраст е партизанин в Трънския партизански отряд на Славчо Трънски /1944 г./
Завършва архитектура в Московския архитектурен институт /1954 г./
Специализира градоустройство в Париж /1965 г./
По негови проекти са построени хотел "Рила, сградата на БНР, хотелски комплекс "Орбита", хотелите "Интернационал", "Емона", "Рубин", "Акациите", както и паметниците "Бузлуджа", "Беклемето" и пантеона "Гургулят".
Кмет е на София в периода 1967 г. - 1971 г.
Министър е на архитектурата и благоустройството в периода 1971 г. - 1973 г.
Председател е на Международния съюз на архитектите в периода 1985 г. - 1987 г.
Създател и президент е на Международната академия на архитектите, която през 2018 г. ще направи поредното трианале.
Почетен гражданин на София (2004), почетен член на Руската художествена академия (1995).
- Арх. Стоилов, един от култовите ви проекти е паметника на Бузлуджа. И преди демокрацията, този проект не е бил приет радушно, заради формата си, сега паметникът се руши. Как дойде идеята за този проект и защо избрахте тази форма, която наподобява на "летяща чиния" ?
- Първоначално той не бе замислен с формата на "летяща чиния". Това стана в последствие. Имаше обявен конкурс за 70-годишнината от основаването на партията. Конкурсът бе три паметника на основателите на Бузлуджа – Хаджи Димитър, Димитър Благоев, Габровския партизански отряд. Но бе казано тогава, че на върха трябва да се сложи една петолъчна звезда. Аз участвах именно в конкурса за паметник на върха и получих първа премия. Бях направил един внушителен проект с паметникът бе кръгла форма на шест опори, а в центъра пилон с петолъчка. Всичко това открито. Другите три паметника ги построиха, а този на върха го отложиха, поради липса на средства.
След десетина години ми звънна първият секретар на партията на Стара Загора и ми съобщи, че паметникът ще се строи. Тогава стана ясно, че там ще е необходимо закрито помещение, в което да могат да се събират хора. Тогава извадих пилона в страни, а кръгът стана "чиния". След това се обърнах към Съюза на художниците. 20 художника облицоваха със скулптури и мозайки отвътре паметника. Сред тях бе Величко Минеков и Никола Стефанов.
- От къде все пак дойде идеята за формата, наподобяваща "летяща чиния"?
- На 9 километра на запад се намира Шипка, чийто паметник е мощен блок. Като върви човек по пътя за Бургас се вижда и паметника на Шипка и този на Бузлуджа. И аз мислих как да отлича паметника на Бузлуджа от този на Шипка и се появи идеята кръг с вертикала. И както вече ви казах кръглият елемент се превърна в чиния.
- Не е ли тъжно, че паметникът в годините бе оставен да се руши? Кой трябва да го стопанисва?
- Първо бе решено, че обликът на Тодор Живков не му е мястото в Бузлуджа и го изчегъртаха. По времето на Иван Костов започна масовото рушене на паметника. Вътре всичко е преобърнато наопаки, изкъртени са мозайките, повредени са скулпторите. Витрините отвън са изпотрошени. Петолъчната звезда е стреляна и какво ли не. Покривът е пробит.
Може би паметникът ще издържи 1000 години, бетонът е така направен, но той е в окаяно състояние. Лидерът на БСП Корнелия Нинова поиска социалистите да го възстановят в първоначалния му вид, да го стопанисват в продължение на 10 години и след това той да бъде върнат на държавата. Обединените патриоти и по точно Валери Симеонов заяви, че е лъжа, че този паметник е изграден от народа. МС взе решение, че той остава държавен обект.
Тук искам да вметна, че когато паметникът започна да се строи, партийният секретар на Стара Загора заяви, че държавата има пари за това. Аз обаче опонирах и казах, че това не трябва да се строи с държавни пари, а с пари на народа. Направиха тогава акция с пощенски марки и събраха 16 милиона лева. Обектът и пътищата до него струваха 14 милиона лева, а 2 милиона лева от събраните пари отидоха за Стара Загора за детски заведения и др. сгради. Той е държавен културен обект.
Преди дни написах писмо до министъра на културата Боил Банов, в което му обърнах внимание, че обектът е пред разрушение, защото покривът е пробит, витрините са избити, идва дъжд и сняг. Време е сега да бъде ремонтиран. Надявам се, че ще получа отговор.
Доколкото знам чуждестранни туристи посещават ежедневно Бузлуджа. Миналата година посетих паметника с полска журналистка. От "Business Insider" изпратиха журналисти и фотографи и направиха издание, в което показаха паметника в окаяното му състояние. От Америка, от Канада идват туристи да видят монумента на социалистическите идеи. Друг такъв монумент няма, той е единственият.
- Като бивш кмет на столицата, какъв е вашият поглед към архитектурата на София в момента? Съчетава ли се добре съвременната архитектура със старата? Имат ли място небостъргачи в града? Може ли да има зелена София?
- София нараста от 500 000-600 000 жители почти на 2 милиона, а градоустройството на града не е предвидено за такъв брой жители и това се отразява. Архитектурният вид на центъра на София е добър и стриктно се спазва да не се развали. Единствено не запазиха мавзолея, проектиран от големия български архитект Георги Овчаров. Премахнаха го непонятно защо.
За учудване затвориха бул. „Витоша“. "Шан-з-Елизе" е отворен за транспорта. В Лондон, Париж и Рим големите булеварди са отворени за превозни средства. Но в България се реши, че ще се ходи с патерици по „Витоша“.
Сега София се разпростира по периферията. По мое време в столицата бяха построени двата големи обекта Младост и Люлин. Сега извън центъра всеки си прави това, което счита за необходимо, има и по-високи, и по-ниски сгради.
Каква е общата картина. Планината "Витоша" е важен фактор за София и трябва да се пази. Главният архитект на София е наясно с това и е разпоредил, че към "Витоша" сградите не трябва да са повече от 75 метра, а в края на изток и на запад може да се допуска високо строителство. В останалата част ще се допускат до 10-12 етажни сгради. Група от високи сгради се появи на „Цариградско шосе“, няма лошо.
- А ремонтът на бул. "Дондуков", имаше ожесточени спорове за паветата, как ще коментирате?
- Голяма тъпотия е това с паветата на "Дондуков". Е какво като окъпаха паветата, те пак са същите. Като тръгнеш с автомобила друса та се къса. Как ще наруши асфалта облика на София?!
- Кои собствени проекти цените най-много? Като че ли в последно време имате афинитет към небостъргачи, освен към нетрадиционната архитектура.
- Вие имате ли деца? И може ли да кажете кое е по-добро? Всички мои произведения са ми мили. Аз лично направих един небостъргач за Китай. Покойният вече американски архитект Франк Лойт Райт направи един небостъргач – един километър, който си остана в чертеж. Аз реших да направя един километър и половина. Подарих го на посланика на Китай у нас, доколкото знам той е изпратил проекта в страната си.
Направих проект на небостъргач и за Русия, който е с размери 1600 метра. Руснаците обаче няма да го построят, явно ги вълнува повече производството на оръжия, където са номер 1 в света, но в архитектурата ги няма никакви.
И по време на социализма, когато Западът строеше модерна архитектура, в Русия продължаваха да строят колонади. За съжаление техният вкус е твърде объркан.
Жалко е, че един друг много добър проект „София 2“, който трябваше да е втория център на столицата и да бъде разположен на "Четвърти километър" остана неосъществен. Там бе предвидено да се изнесат част от министерствата. След като си отиде правителството на Сергей Станишев, решиха, че проектът няма да бъде осъществен.
Имам и още един прекрасен проект за Астана, който не се осъществи, макар и да бяха направени основите. Дойде при мен една мадама, която ми заяви, че президентът им искал проектът да е във формата на куб, което нямаше нищо общо с моя проект. Така и не се построи.