Знак от Вашингтон към Киев – "Убийството на руски генерал не е добра идея"… и други знаци

Засега няма яснота за това как Тръмп би спрял войната в Украйна

Снимка: iStock by Getty Images

Знак от Вашингтон към Киев – "Убийството на руски генерал не е добра идея"… и други знаци

Засега няма яснота за това как Тръмп би спрял войната в Украйна

23:11 | 18 декември 2024 | Редактор : Денис Коробко 111 4298 Снимка: iStock by Getty Images

Пенсионираният генерал Кийт Келог, когото новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп номинира за поста специален пратеник за Украйна и Русия, нарече убийството на генерал Игор Кирилов в Москва "не добра идея", съобщи "Фокс Нюз".

Русия - Украйна

"Не мисля, че това е наистина грешка, но бих казал, че има правила на водене на война и има някои неща, които просто не се правят. Например, не убивате ранени войници на бойното поле. Не убиваш неучастващи в бойните действия. Когато убиваш важни генерали в родния им град, ти един вид разширяваш [правилата] и не мисля, че това е наистина умно", каза Келог и добави, че според него това "не е добра идея".

Келог също така смята, че и двете страни - Русия и Украйна - са готови да преговарят, а Тръмп е човек, който е способен да бъде посредник. "Мисля, че той има визия как да го направи. Той има енергията да го направи. И мисля, че той действително е готов в крайна сметка да събере двете страни и да разговарят", каза Келог.

Ден преди това няколко американски медии, позовавайки се на свои източници, съобщиха, че Кийт Келог планира да посети Киев (а при възможност и Москва, както и няколко други европейски столици, без това да бъде потвърдено) в началото на януари 2025 г. В интервю за Fox News Келог потвърди тези планове, но заяви, че все още не може да даде подробности. Той обаче заяви, че това планирано пътуване показва намерението на новата администрация да прекрати войната възможно най-скоро.

Междувременно Доналд Тръмп официално получи необходимия брой гласове на електорите, за да заеме президентския пост в САЩ. Тръмп има 312 гласа, а съперничката му - досегашният вицепрезидент Камала Харис - 226 гласа, съобщиха американските медии.

За да спечели, кандидатът трябваше да си осигури гласовете на поне 270 от общо 538-те електори. Същинските президентски избори в САЩ се проведоха на 5 ноември. Гласуваха повече от 150 милиона души. Официално резултатите от вота ще бъдат одобрени на 6 януари 2025 г. от Конгреса на САЩ, а инаугурацията ще се състои на 20 януари.

До инаугирацията на новоизбрания президент на САЩ остава месец и има някои обещания, които Доналд Тръмп е давал нееднократно по време на предизборната кампания, а и след това. В медиите постоянно се появяват съобщения, свързани с някои важни според него проблеми, които той се е заканил да реши, сред които - войната в Украйна. Засега очертанията плана на Тръмп (ако изобщо има такъв) относно обещания край на войната (за 24 часа) остават доста мъгляви.

През последните седмици Тръмп обеща да въоръжи Украйна достатъчно, за да накара руския президент Владимир Путин да преговаря, но осъди решението на Джо Байдън да позволи на Киев да позволи далекобойните обстрели с предоставените от САЩ ракети по Русия, като го нарече "опасна ескалация". Бъдещият президент също така заплаши, че ще прекрати помощта за Украйна, ако тя не потърси споразумение. В понеделник Тръмп даде да се разбере, че очаква Владимир Зеленски да се съгласи на някои териториални загуби като цена за мира (Засега официалната позиция на Киев е връщане на украинските граници на нивото от 1991 година, извеждане на руските войски, изплащане на репарации и международен трибунал за военнопрестъпниците от Москва). "Той трябва да е готов да сключи сделка, това е всичко... Трябва да има сделка. Твърде много хора умират", каза Тръмп в клуба си "Мар-а-Лаго" във Флорида.

През последните дни имаше много изявления от различни страни относно преговорния процес.

Тръмп призова за незабавно прекратяване на огъня, Зеленски на практика отхвърли този призив, като заяви, че прекратяването на войната е възможно само след като Украйна получи гаранции за сигурност, включително членство в НАТО. От Кремъл пък заявиха, че винаги са готови за преговори, но само при условията на "Истанбулските споразумения" (неутрален статут на Украйна) и "юнските тези" на Путин (предаване на контрола над четири украински области на Русия, отмяна на санкциите срещу Русия, "денацификация" и т.н.). Шефът на украинската президентска канцелария Адрий Ермак заяви, че сега Украйна изобщо не е готова за преговори. Тръмп разкритикува решението на Зеленски и Байдън за нанасяне на удари с оръжия с далечен обсег срещу Руската федерация, като го нарече "глупаво". Но той също така обеща "да не изоставя Украйна".

Въпреки че публичните изявления на Тръмп и неговите сътрудници показват, че новоизбраният президент на САЩ има определена гледна точка по тези въпроси (повечето от техните предложения се свеждат до прекратяване на войната по фронтовата линия и отказ от приемане на Украйна в НАТО), Киев и западната "партия на войната" вярват, че той все още може да бъде убеден да продължи подкрепата за Украйна. Според съобщенията в медиите Тръмп подкрепя идеята за въвеждане на европейски войски в Украйна. Засега обаче това е неофициална информация.

В същото време стана известно, че европейските държави обсъждат изпращането на войски в Украйна в случай на прекратяване на огъня. Анализатори и източници на Ройтерс оценяват числеността на европейския контингент на между 40 000 и 100 000 души, като основната част от силите може да се състои от военни от Франция, Германия, Италия, Полша и Обединеното кралство, предаде днес Ройтерс.

Според агенцията разговорите за изпращане на европейски контингент в Украйна са в начален етап, но между страните вече има разногласия - дори по въпроса за целесъобразността на обсъждането на въпроса сега. Европейските лидери не искат руският президент Владимир Путин да остане с впечатлението, че времето за преговори е дошло и той ще може да запази позициите си на бойното поле. Зад кулисите обаче някои официални лица обмислят възможни гаранции, които ЕС би могъл да предостави на Украйна.

Не на последно място е и позицията на Русия. Тя се състои от две публично заявени точки. Първо, Москва е готова да преговаря, но въз основа на условията, които Путин обяви през юни. Трето, Москва вярва, че Тръмп, с огромното си влияние върху Киев и Запада, може да ги убеди да приемат условията на Путин.

Що се отнася до тезите на Путин (особено изтеглянето на украинските войски от четирите ненапълно окупирани региона), широко разпространено е мнението, че става дума или за условия, поставени умишлено - за да бъдат отхвърлени. Или иде реч за "предложение за пазарлък" на принципа "искай повече, а ние ще се споразумеем някъде по средата".

Не е изключено обаче (а има и много индикации), че Кремъл наистина иска да убеди Тръмп да окаже натиск върху Киев и Европа да приемат условията на Путин от юни. На този етап това звучи почти фантастично, защото исканията към Украйна да изтегли войските си от четири региона, а САЩ и ЕС да отменят санкциите, изглеждат толкова неприемливи за Киев и Запада, колкото и исканията на Украйна Москва да изтегли войските си до границите от 1991 г. и да плати репарации. А самият Доналд Тръмп пък изобщо не е дал нито един намек, че е готов да разгледа исканията на Путин. Ако това се случи, всичко ще зависи от позицията на Кремъл и от това дали Тръмп и Путин могат да постигнат някакъв компромис.

Сигналите от Москва са много различни. Там има своя собствена "партия на войната" (война до победен край), която вече приравнява всеки възможен компромис с "предателство и капитулация". Но има и много фактори, които биха могли да подтикнат Кремъл към компромис.

ИЗБРАНО