Който посрещне изгрева на Еньовден го считат за щастливец. Според народните вярвания днес слънцето "играе" или трепти, когато изгрява, и който стане сутринта рано, за да го види, ще бъде здрав през цялата година. Окъпе ли се в еньовската роса също си изгражда преграда срещу болестите през цялата година.
Според народните вярвания, ако човек на изгрев се обърне с лице към слънцето и през рамо види отразена сянката си цяла, то той ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Поверието казва още, че в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. Смята се, че в нощта срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). От лековитите треви се свива венец около черничева, крушева или ябълкова пръчка. Трябва да е кръгъл „като слънцето”, билките да са завързани с червен конец и всеки да се провре през него - за здраве.
Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“. В празничния венец непременно трябва да е вплетено Еньовче - царят на билките с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки са невен, вратига, комунига, жълт и бял равнец и вечно зелените бръшлян, чемшир, и здравец. А набраните Еньовски тръни се слагали на вратите на домовете, защото пазели от зли духове. Счита се, че на набраните треви са най-лековити за хората, докато набраните на Гергьовден имат най-силна лечителна сила за животните.
Най-колоритният народен обичай на този ден е „Еньова буля”. Избирали малко момиче, което да е земната невеста на свети Еньо. То вадело пръстените и китките на момите от котле с вода и наричало пожелания и предсказания коя за кого ще се омъжи. Вярвало се, че всичко, което „булята” каже на този ден, ще се сбъдне. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер или Драгийка (Североизточна България).
Днес църквата почита Рождение на Св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден. Имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоан, Янко, Яни, Яна, Янка.
Вижте снимки от народните обичаи, свързани с Еньовден